Всеки 5-и българин плаща за здраве нещо, което смята за излишно, на 16% е искан рушвет (Обзор)

13.12.2023 21:10 Константина Костова
Недоверие в НЗОК, в здравния модел в страната и смущаващи практики в здравеопазването са изводите от специално изследване на “Галъп интернешънъл Болкан” за гражданската платформа “Здравен барометър”.

100% от жителите на Разград, Смолян и Кюстендил се осигуряват, най-малко - 84 процента, са в Софийска област

Недоверие в НЗОК, в здравния модел в страната и смущаващи практики в здравеопазването. Това са изводите от специално изследване на “Галъп интернешънъл Болкан” за гражданската платформа “Здравен барометър”. Тя наблюдава, анализира и оценява състоянието, ефективността, устойчивостта и развитието на системата на здравеопазване у нас.

На 16% от българите им е искан рушвет в здравно заведение, всеки девети пък е подписал документ в болницата за една процедура, а реално му е направена друга.

Една пета от пациентите плащат за нещо в болницата, което смятат за излишно, сочи изследването, проведено сред 806 души от 7 до 14 ноември тази година.

37,3% от плащащите осигуровки смятат, че те са високи, а 42,5% ги намират за нормални. Половината от запитаните не са готови да плащат повече като здравна вноска, сочи проучването. А

60 на сто искат парите им да отиват само за тяхното здраве,

а не да се разпределят солидарно. “Това е свидетелство за невисокото доверие във финансовия модел на здравеопазването”, обясни изпълнителният директор на “Галъп” Първан Симеонов.

Липса на персонална отговорност в НЗОК, на добре работещи контролни системи, слаб последващ контрол по документи са част от проблемите в здравеопазването. “Възможните решения са на политическо равнище, а не на експертно решение”, обясни проф. Даниел Вълчев, който е ръководител на проекта.

Трябва да се приеме здравна карта, отделяне на звената в спешна помощ, демонополизиране на здравната каса,

преминаване от осигуровки към застраховки, обясни Вълчев.

В света има четири основни групи модели за финансиране – данъчен модел, здравноосигурителен, застрахователен и лични здравни сметки. Държавите ползват комбинация от тях. Почти никъде няма модел в чист вид, разказа старшият икономист Петя Георгиева.

В България има “единен платец” – Националната здравноосигурителна каса, а вноската е 8% върху доходите от труд. 93,5% са здравноосигурените у нас, обясни Георгиева. Най-много са в Смолян, Кюстендил и Разград – 100%, а най-малко в Софийска област – само 84,2%.

Разходите за здравеопазване са около 8,6%, в Люксембург например са под 6%, а в Германия – 12,9 на сто, представи данни икономистката.

Според Георгиева проблем е за какво НЗОК разходва средствата - около 50% отиват за болничната помощ, 26% за лекарства. “Няма как да обърнем гръб на разходите за здраве от джоба на пациента. България е в първите пет страни в Европа, след Португалия, Малта и Гърция, по най-много доплащане от пациентите.

България е на дъното по очаквана продължителност на живота - 5,6 пъти по-ниска е в сравнение с тази в ЕС.

Какво е мястото на областните болници в здравната ни система, описа на представянето на новия “Здравен барометър” председателят на Националното сдружение на областните болници д-р Васил Петров. 8735 легла има в 24 областни болници. В тях работят 13 810 души. За 2022 г. са преминали

348 834 пациенти, 3295 от тях са били неосигурени

Според него за общия брой лечебни заведения касата е платила 519 025 423 лв.

По думите му приходите на осем университетски болници са почти съпоставими с тези на областните – 531 млн. Петров обясни, че приходите на 10 частни болници са повече - 526 млн. лв. С 4 хил. легла изкарват толкова пари, колкото 24 областни болници с двойно повече легла, пресметна той.

Други от Докторе кажи

Пострадалият при влаковата катастрофа, настанен в ИСУЛ, е с опасност за живота

59-годишният мъж, който пострада при сблъсъка между два товарни влака вчера и беше докаран от екип на СМП в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ", остава в много тежко състояние, с опасност за живота

Главният здравен инспектор Ангел Кунчев: От грип боледуват всички, но някои не ходят на лекар

От грип боледуват хора от всякакви възрастови групи, но не всички от тях ходят на лекар. По тази причина рискът от заразяване е различен, обясни главният здравен инспектор доц

Десет смъртни случая след усложнения от грип са регистрирани в Кипър

Десет смъртни случая от усложнения вследствие на грип са регистрирани през този сезон в Кипър, като също така е отчетен първият смъртен случай на бебе от респираторно-синцитиалния вирус (RSV)

Министър Кондева издаде нова заповед за забрана на износа на някои лекарства

Министърът на здравеопазването д-р Галя Кондева издаде нова заповед, с която се забранява износът на точно определени лекарства. Целта е осигуряване на достатъчно количества за нуждите на българските

Д-р Вълков: 90% от приетите в болница са с респираторни инфекции, често с грип

90% от новохоспитализираните пациенти са с респираторни инфекции, по-често с грип - 80% от тях са заболели от него в Клиниката по въздушно-капкови инфекции. Пикът се очаква към началото на февруари

>