Япония с интерес към сътрудничество с България в сферата на изкуствения интелект

08.12.2023 10:54
Снимка: МОН

Постиженията на България в развитието на високите технологии и изкуствения интелект представляват интерес за бизнеса и научната общност в Япония. Във фокуса на тяхното внимание е институтът INSAIT към Софийския университет. Това стана ясно по време на среща на министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и посланика на Япония в България Н.Пр. Мичигами Хисаши, съобщиха от Министерството на образованието.

„Вече много бизнесмени в Япония знаят за INSAIT. Те са все по-заинтересовани. Бих искал да се възползваме от този факт", заяви посланик Хисаши. По думите му най-големият национален научен институт в Япония РИКЕН също е сключил меморандум за партньорство с INSAIT. Проф. Цоков посочи, че българският институт е единствената организация от Източна Европа, която влиза в първия глобален Алианс за изкуствен интелект в света, създаден по инициатива на IBM и Meta.

Той изрази увереност, че сътрудничеството между двете държави в областта на образованието и науката ще се разшири.

В момента има 42 споразумения за партньорство между японски и български университети. Около 50 японски студенти учат в български висши училища– основно специалности в областта на медицината и икономиката. България има свой лектор по български език и култура в университета в Кобе. „Надяваме се, че с общи усилия ще можем да разширим лекторатите по български език и в други японски университети", заяви министър Цоков. Посланик Хисаши изтъкна, че през годините 600 български студенти са се обучавали в Япония с правителствени стипендии. Той изрази надежда, че желаещите да учат в страната по тази програма ще се увеличат.

Проф. Цоков изтъкна, че една от важните специалности в Софийския университет „Св. Климент Охридски" е японистика и тя е защитена от държавата. Освен това в три български училища се преподава японски език и го изучават близо 400 ученици. „Благодаря за вашата подкрепа при квалификацията на учителите, за да могат по-успешно да изучават японски нашите деца", заяви министър Цоков.

Посланик Хисаши изрази своето задоволство, че освен език, учениците учат и японска култура и се занимават и с дейности като готварство и флористика. Той представи примери за „положителната дисциплина" в японските училища като показа как деца на 7-8 години сами приготвят обяда си, участват в почистването на помещенията в училище и се учат на екипна работа от малки. Според него това е в основата на икономическия и технологичен напредък на страната. Проф. Цоков предложи български учители да получат възможност да се запознаят на място с тези детайли от японската образователна система.

Двете страни обсъдиха и задълбочаване на сътрудничеството в науката и обмена на изследователи. В срещата участва и заместник-министърът на образованието и науката проф. Генка Петрова.

Други от Просветни

Великотърновския университет с втора Зимна школа по калиграфия за иконописци

За втора година Православният богословски факултет на Великотърновския университет организира Школа по калиграфия за иконописци. Проявата е част от Евтимиевите дни

Николай Вълканов: Няма форум с подобен научен капацитет - време е съветите ви да бъдат чути!

Няма форум с подобен научен капацитет - време е съветите ви да бъдат чути. Това каза зам.-председателят на КРИБ проф. Николай Вълканов, в чиято сграда NV Tower в София бе деветата церемония и "24

Оценка за дисциплината? От “връщате ни в комунизма” до “и в Италия е така”

Въвеждане на оценка за дисциплина в училище чрез промяна в Закона за предучилищното и училищното образование поиска синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа”

Академичните оскари усмихнаха еврокомисар, вице, министри, ректори и студенти (Галерия)

Българските университети са лидер на Балканите по чуждестранни студенти. За да продължим да развиваме висшето образование министерството ще направи нова програма за привличане на студенти от трети

Министър Вълчев свика съвещание на регионалните управления на образованието

Елиминиране на формализма, намаляване на административната тежест и промяната от заучаване към функционалност на знанията на учениците. Това са част от приоритетите

>