Бисерка Йовчева: За 30 мин. акад. Николай Денков проби стената от безразличие и влакът с бедстващите ученици тръгна
От години се опитвам да убедя големите медии колко важни са тези олимпиади по информатика, а от неделя, когато позвъних на премиера за помощ, изведнъж те станаха голяма новина, казва преподавателката по информатика
Още акценти от интервюто
- Никога не бих се обадила, за да реша битови въпроси. Обадих се заради децата
- Това, което правим с тези вътрешни турнири по информатика, е да подготвяме кадри за целия свят
- Г-жо Йовчева, как ви хрумна да потърсите премиера в неделя, за да спаси бедстващите във влака за Варна ученици и пътници? Влязохте в новините с адекватна реакция в снежния ден и поздравления за нея!
- Неслучайно звъннах на премиера. Ясно ви е, че не всеки има телефона на министър-председателя. С г-н Денков се познаваме от години. Още от първия път, когато беше министър на образованието. Той е олимпиец и е вътре в проблемите на олимпийското движение. А аз съм един от треньорите на информатиците в България. Основател съм на европейската олимпиада по информатика. Общо взето, това, което ни свързва с акад. Денков, е дълго професионално сътрудничество.
През пролетта бяхме в една листа в Шумен. Той стана депутат от този район, преди да бъде избран за премиер.
Когато в неделя, в тази безизходица, срещайки стена от безразличие в БДЖ, бяхме оставени с над 50 деца без никаква идея какво да правим с тях - това е причина за моята реакция.
Обадих се и на вашите колеги от БНТ. Те се опитаха да съдействат, но дори и на тях не им се получи. Затова реших да опитам. Аз даже не му звъннах, а само му писах. Но слава богу, акад. Денков реагира веднага. Обади ми се, попита какъв е проблемът и буквално нещата се развиха за не повече от половин час. Очевидно влакът вече беше композиран. Пътят беше отворен. Знаехме, че влаковете може да се движат, и нищо не обясняваше защо отмениха нашия влак.
Защото преди нас се движеше един влак и там беше по-голямата част от групата. От тях получавахме информация - къде са, какво правят. Знаехме, че може да се пътува.
Ние се прибирахме от национален есенен турнир по информатика. Той се провежда за 23-та година. Създаден е по моя инициатива в Шумен. Тази година за първи път трябваше да бъде в Софийската математическа гимназия - те бяха домакини. След награждаването цяла Северна България, децата от Плевен, Русе, Варна, Шумен, Разград, Търговище трябваше да се приберем с този влак.
- Какво ли щеше да се случи, ако не се бяхте обадили на акад. Денков?
- Не знам. Може би пак щеше да се намери някакво решение, но очевидно този влак нямаше да тръгне. Поне на мен така ми изглеждаше, след като отмениха първия, предстоеше да се отмени и този.
- Смятате ли, че повечето проблеми у нас се решават по този начин?
- Вероятно на този етап май това е начинът за решение. Аз просто забелязах как хората, които са на ниски нива на управление, нямат това желание да реагират в момента по някакъв нестандартен начин. Те реагират по стандартния начин.
Ако нещото не се вписва в техните стандарти, няма никакъв шанс да уредят въпроса. Аз даже си мисля, че те просто бяха решили да пропуснат един-два влака - да не ги пуснат, за да им е спокойно. Просто някой беше решил да не си свърши работата докрай. Но този път нямаха късмета да изтеглим късата клечка и да отменят точно нашия влак.
- Те са изтеглили късата клечка, защото сега вероятно ще има наказания.
- Не знам какво ще им се случи. Много съм благодарна и на акад. Денков, и на министър Гвоздейков. Той ми звъня няколко пъти до момента, в който се увери, че всичко е наред и влакът върви.
Веднага ни се обадиха и от министерството на образованието. Позвъни ми експертът по информатика. Тя даже помоли всички колеги в момента, в който се приберат и децата да са предадени на родителите, да ѝ изпратя съобщение, че всичко е наред. Така че в крайна сметка всички се погрижиха за нас.
- Е, късмет, че се познавате с премиера!
- Може би така се получи. Това, което може да обобщя от цялата история: години наред се опитвах да помоля централните медии да отразят този турнир, тъй като турнирите по информатика са в основата на бъдещата IT индустрия в България.
Ние сме една от най-добрите държави в света. Това, което правим с тези вътрешни турнири, е да подготвяме кадри за целия свят, наистина хора, които се реализират навсякъде. Никога досега към този турнир не беше проявяван интерес. Изведнъж от неделя всички научиха за есенния турнир по информатика. Защо трябваше да се получи нещо такова, за да може да се отрази една добра новина - че децата са се събрали, състезават се, установяват приятелства, колегите работят.
В момента върви Балканската олимпиада за младежи. Част от децата, които в неделя бяха наградени, се борят за медали с останалите балкански държави. Във вторник е последният им състезателен ден и ще видим как ще се представят.
Надявам се, като изпратя съобщение на всички за успеха на децата - а аз очаквам такъв, защото те са много добре подготвени, този път да бъде отразено.
- Как решавате подобни казуси - търсите по-прекия път?
- Когато правехме първата европейска младежка олимпиада по информатика, чух “Разбери, ти си никой”. Много исках да я създам заедно с моя колега проф. Красимир Манев, много преди 2017 г. Една служителка в регионалния инспекторат в Шумен ми го каза това, че съм никой, че няма как да отида и да говоря с някого.
И защо непременно трябва да си някой, за да свършиш работа?
Тогава реших, че трябва да направя нещо. Да се включа в политиката, да работя по някакъв начин. През 2011 г. бях в инициативния комитет за кандидатурата за президент на Меглена Кунева. Там се запознах с нея - за мен страхотен човек, страшно я уважавам. Ситуацията, че точно през 2016 г. тя за много кратък период беше министър на образованието, доведе дотам, че започнахме организацията и създадохме европейската младежка олимпиада. Случи се с нейна помощ и веднага след като тя подаде оставка, продължихме с помощта на акад. Денков.
Май в България големите неща, добрите неща могат да се получат само с огромна упоритост и с доброто желание на някого, който е на върха, защото няма как иначе да стане. Трябва да има такава организация, трябва да има политическа воля, за да се случат някои неща. Специално случаят от неделя не беше такъв, просто беше лоша организация и някой трябваше да я задейства по-сериозно.
- В битов план друг път случвало ли се е така да решите проблем?
- Никога не бих се обадила, за да реша битови въпроси! Обадих се заради децата.
- Какво друго трябва да знаем за вас?
- Освен че съм човекът, който се обади на Денков, аз съм доктор по методика на обучението по информатика от Шуменския университет и съм създател на школа по математика и информатика “А и Б”.
Почетен професор съм на Шуменския университет и почетен гражданин на Шумен. Мои ученици са едни от най-големите български състезатели. В топ 30 на световната ранглиста има двама мои ученици. Школата работи вече 26 години и имаме доста добри резултати.