Човекът, който искаше да подпали София, внася смилянския фасул у нас
80 грама ражда един корен от най-популярния боб, зрее 6 месеца
“Около 80 грама тежат зърната от един корен смилянски фасул. Засажда се в началото на май и се прибира почти през ноември. Иска постоянни грижи, не се пръска с пестициди и всички манипулации са ръчни”, казва Емилия Велинова.
Тя отглежда местния боб от 40 години. В смолянските села измерват площите, засети с фасул, на брой колове, а не както обикновено на декари.
Причината е, че се сади винаги в симбиоза с царевица, картофи или друга култура, а не цял парцел, за да може да диша и да не се спарва.
Гледат го в градини покрай река Арда, защото е задължително редовното му поливане
Изцяло от началото до края фасулът се обработва ръчно, копае се два пъти и се вие на 2-3-метрови колци. Сортът е силно зависим както от климата и почвата, така и от начина на отглеждане, който е самобитен.
Правени са многократни опити да се сади в други части на страната, но те били обречени на провал - фасулът пониква, цъфти, но не ражда зърна.
Обяснението е в специфичните почвени условия, високата влажност на въздуха, обусловена от близостта на река Арда, температурните граници и качеството на водата, характерни за района.
Емилия Велинова е вдовица и отглежда общо 800 кола. По-рано със съпруга се грижели за 2000.
“Изкарвам към 100 кг. Има за мен и децата, останалото количество го продавам и си покривам разходите. Тазгодишната реколта я прибрах от градината. Но ми предстои да отделя зърната от шушулките, да го оставя известно време на слънце или на сухо и проветливо, за да се изсуши добре.
Някои предпочитат да свалят фасула от кола и с удари с прът да го отделят от шушулката, но аз го правя ръчно. След това го сортирам по цветове и размер”, разказва жената.
Най-големите производители - Ловчанлиеви и Кехайови от Смилян, стигат най-много до 5000 кола и добиват не повече от 400 кг.
“Едно семейство не би могло да се справи с повече”, допълва 61-годишният Бисер Руменов. Той добива към 160 кг и продава на едни и същи хора. Сред тях са семейства от Силистра, Хисаря и дори от Швейцария. Тази година цената на местния боб е около 15 лева.
“Фасулът ни не понася химикали и се отглежда по същия начин, както е гледан 5 поколения назад - само с оборска тор. Ако се третира с химикали, листата му пожълтяват и растението умира. Много щети нанася и слънцето.
Когато температурата стигне над 30 градуса, цветчетата му окапват”,
казва Велинова.
Има две разновидности на смилянския фасул - прочутия с рекордните си зърна салатен бял и по-дребния шарен, наричан от местните златен. Белият е по-вкусен, но в селото садят и шарения, защото е по-красив и само в 3 цвята - бяло, кафяво и черно.
Дребният е получил рядката си окраска от лилави и кафявите петънца при опрашването. Фасулът цъфти през юни в червени и бели цветове и хората знаят, че червеното е знак, че плодът ще е шарен и виолетов, а белите венчелистчета водят до белия боб.
Хората от поречието на Арда не подменят семената с външни и винаги запазват най-хубавите
от собствената си реколта.
Производителите продават със специални етикети “Смилянски фасул”, тъй като имат защитена продуктова марка.
Кметството предприе тази мярка заради десетките сергии, които продават фасул, внесен от Турция или Китай, под името смилянски и така хем продавали стока от по 3-4 лева килото за 15-16 лева, хем лъжели хората за качествата му.
Етикетите са уникални, защото на всеки има името и телефона на производителя за обратна връзка с купувача.
За да си осигурят тази привилегия специално за фасула, местните е трябвало да докажат с документи от повече от век, че тук се прави уникалният продукт.
Те намерили писмени бумаги, че турски аги са купували фасул от Смилян. Отскоро запазеният знак Смилян е мома, окичена с листа и зърна. Автор е покойният вече художник хералдик проф. Димитър Серезлиев.
Общият средногодишен добив в селата от коритото на река Арда е над 30 тона.
В Смилян казват, че местният сорт се отглежда повече от 100 години. Най-вероятната версия за произхода му сочи, че е попаднал в Родопите като вещева дажба на войската на Станислас Бауер Греам Сенклер, нарекъл се Хидает паша.
Британският агент, полковник, оглавява антихристиянския “спонтанен” метеж в средата на 1878 г., подклаждан от Османската империя, и командва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсне колкото може повече територии от България.
Британия, която гони своите интереси на полуострова, е доставяла храна от Америка и оръжие на Сенклер и така бобът започнал да се отглежда от местното население като питателна и евтина храна.
Сенклер, британски военен с полско-шотландски произход е човекът, който иска да опожари София през 1877 г., за да не попадне в руски ръце, но след намесата на италианския консул Вито Позитано, пъкленият му план е осуетен.
От 15 г. Смилян иска да вкара най-известния си продукт в Книгата на рекордите “Гинес”
като оригинална идея, мащабност на творението и като творчески продукт с участието на хиляди хора.
Близо 1,5 млн. сцепени наполовина по дължина зърна от смилянски фасул се лепят на пано на стената на селското читалище. Срещу подпис в специална книга са залепени вече хиляди половинки. Те се закрепват към стената с лепило за тапети Ц-200.
Върху паното се изобразяват чан, рало, стан и други предмети от местния бит. Изображенията са нарисувани от Илко Василев и Сергей Узунов, самоуки майстори на художествени изделия, които са си от селото.
Фасулът е осигурен от жители на Смилян безвъзмездно и предварително разделен на две.
Паното се намира в Музея на фасула в читалището. В него са изложени различни продукти от фасул, както и художествени творби от местни деца, нарисувани със зрънца. Част от детските творения са пътували до Италия и Франция.
“Имаме и поне 20 гозби с фасул - салати, чорби, пълнени продукти, кайми и др., но те не могат да стоят постоянно в музея, защото ще се развалят. Всички видове ястия от фасул обаче местните производители излагат по време на селския празник, който се провежда в края на м. ноември, когато се прибере цялата реколта.