Заради миньорите Стара Загора е на второ място по заплати - след София
- Производството ангажира хора със 17 различни професии, някои пътуват по час до рудниците
- Трудът им е рисков и тежък, но добре платен и с редица придобивки
- Борбата сега е за запазване на работните места
Популярното от някогашните читанки детско стихотворение уверяваше: “Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз” и поколения малки ученици го учеха безкритично наизуст. Днес вече хората от региона на комплекса “Марица-изток” се питат: “Миньор е моят татко, дали ще съм и аз?”. Още повече че
за много фамилии професията е наследствена
Вече две седмици те водят активна битка в защита на работните си места, които са застрашени от перспективата да спре производството на ток то въглища.
Неотдавна финансовият министър Асен Василев предупреди, че хората, които работят в мините и тецовете, трябва да знаят, че тяхната професия има бъдеще до 2038 г.
На друго мнение са 6854 души, които работат в държавните мини “Марица-изток”. Наричат ги най-общо миньори, но те
отдавна не са хора с кирки,
които копаят въглища под земята. В мини “Марица-изток” рудниците са открити, добиват се най-вече с огромни багери, но производството им ангажира хора с поне 17 различни професии - от геолози и маркшайдери през булдозеристи, багеристи и работници на гуменотранспортните ленти, до ремонтен персонал, шофьори и еколози в рекултивацията. Част от тях идват в мините от населени места в четири области - най-много от Стара Загора, но и от Сливен, Ямбол и Хасково.
За миньорската професия се знае, че от една страна е рискова и тежка, но от друга - тя е добре платена, а хората от мините са извоювали и се радват на редица социални придобивки. Може би затова сега синдикатите изрично уточняват, че не искат нови заплати, а запазване на работата на тези хора - то зависи от централната власт, а не от работодателите им.
Стресът и умората са постоянни спътници на миньорите, които най-често тръгват от домовете си по тъмно и се прибират пак по тъмно. Те трябва да пътуват до работните си места всеки работен ден над един час с автобус, понякога и по 70 км само в едната посока, след това допълнително с вътрешен транспорт до така неречените местоназначения. Преди това ги проверяват задължително с дрегер за алкохол и получават инструктаж за безопасен труд. Работи се най-често на открито, през лятото в прах и горещини, през зимата - в дълбока кал и студове. При това работата е
на смени, които продължават по 12 часа
Освен съпътстващите стреса болести като диабет миньорите много често страдат и от глаукома - болест на очите.
За тях се грижат специалисти по трудова медицина, осигуряват им се редовни профилактични прегледи, а по време на ковида - и безплатни ваксини по избор.
Трудовият травматизъм е част от ежедневието им, макар и официално да се отчита, че смъртните случаи по време на работа през последните 10 години са намалели значително. Няма точна статистика колко са загинали по време на работа в “Марица-изток” през тези 70 години, но е факт, че на 28 април 2004 г. - Световния ден за безопатност на труда, в Раднево, недалеч от управлението на мините, бе открит паметник на загиналите при трудови злополуки при строителството и експлоатацията на комплекса. В същото време над града се извисява и паметник на св. Иван Рилски, който се смята за закрилник на миньорите, но той бе открит след първия монумент.
По информация на Инспекцията по труда в Стара Загора например
през 2020 г. в мините са станали 26 трудови злополуки
без смъртен случай, при които заради болнични са загубени 1872 календарни дни. Тук казват, че най-често жертва на трудови злополуки стават или новопостъпили без опит, или пък хора с дълъг трудов стаж, които от самонадеяност и рутина пренебрегват правилата за безопасност при работа.
Опасната работа пък е компенсирана с добро възнаграждение и множество социални придобивки, които правят професията привлекателна и местните се стремят към нея, пренебрегвайки риска за здравето и живота си. Средните изпълнителски кадри най-често се подготвят в професионални гимназии в Стара Загора, Раднево и Гълъбово.
Според официалната информация, последният засега колективен трудов договор бе подписан през април 2022 г. Тържествено, в присъствието на тогавашния служебен министър на енергетиката Александър Николов. Това е солиден документ, събран в близо 270 страници, който уточнява и най-малката подробност във взаимоотношенията между работниците и работодателите.
Тогава бе съобщено, че от 1 април 2022 г. средната работна заплата в мините се увеличава с 15 процента и става около 2270 лева при запазване на всички социални придобивки. В колективния трудов договор изрично е записано, че работодателят се задължава всяка календарна година да индексира фонд “Работна заплата” с процента на инфлацията за преходната година, след публикуване на официалните данни от НСИ. В момента по неофициална информация
средната заплата вече е около 2700-2800 лева
Тази сума се формира и от допълнителните възнаграждения, които се полагат на хората - например процент за прослужено време, пари за нощен труд, извънреден труд, лоши битови условия и т.н. Като цяло разходите за персонала тук се увеличават и през първото полугодие на тази година. Възнагражденията са нараснали с 21,85% и са 125,4 млн. лв. срещу 102,9 млн. преди година, сочи статистиката.
Благодарение на по-високите заплати в комплекса “Марица-изток” област Стара Загора от години държи първите места по този показател в страната. Например за първото тримесечие на тази година средната работна заплата в областта е била 1793 лв. и областта е на второ място след София-град. Това, разбира се, е повод за злъчни коментира от хора с други професии, които казват, че заедно всички ядем пиле със зеле, но за едни е пилето, а за други - зелето.
Пак според колективния трудов договор никой в държавното дружество не получава минималната работна заплата - минималната месечна заплата в мините е увеличена с коефициент 1,40 спрямо минималната за страната. Допълнителният процент при 1 г. трудов стаж е 1% над заплатата, при 10 г. - 13 на сто. В колективния трудов договор е посочен най-дългият възможен стаж - 45 години, при който се вземат 49% отгоре.
Запознати казват, че по принцип
в енергетиката има негласно състезание между синдикатите къде ще бъдат договорени повече
социални придобивка за работниците. В мини “Марица-изток” могат да се похвалят с това, че всеки миньор получава по 5 дни в годината допълнително към отпуска си за рехабилитация в почивните бази на мините на Старозагорските минерални бани или във Велинград. При отпуск над 10 дни се полагат по 920 лева на човек от социалните разходи за стойността на режийните. Цената на ваучерите за храна достигна 1,52 лв. на отработен час.
Отделно хората получават средства за отопление на домовете си през зимния сезон и работно облекло. Новост е сумата от 710 лева, която се изплаща еднократно при раждане или осиновяване на дете.
Според конкретните условия на труд миньорите са в първа, втора и трета категория, което означава, че мнозина могат да се пенсионират по-рано.
Те не крият, че занапред едва ли ще намерят в региона друг работодател, който да им осигури сегашните условия за труд и възнаграждения. Държат на придобивките си, но и искат да се знае, че битката им за запазване на комплекса “Марица-изток” и въглищната енергетика не е само от егоистични подбуди, както вече ги обвиняват. Те акцентуват на това, че токът от въглища е по-евтин, а местната суровина прави българската енергетика независима. И че борбата им е и за миньорите от другиге фирми, и за бъдещето на енергетиците от страната.
За 70 години са изкопани 1,1 млрд. тона въглища, има още 1,8 млрд.
Енергийният комплекс съществува от 750 години, има 3 открити рудника и 4 теца. През този период са добити над 1,1 млрд. тона лигнитни въглища. Специалисти казват, че находището, което обхваща 240 кв. км, крие запас от поне още 1,8 млрд. тона - достатъчно мините да съществуват още 60-70 г. Сегашната концесия е до лятото на 2040 г. и всичко това дава повод на хората да се надяват работните им места да останат за по-дълго време.
За значението на въглищния комплекс в Маришкия басейн пример може да послужи Гълъбово - в тецовете и рудниците в момента са заети 66,6 на сто от хората в трудоспособна възраст от общината.