Красимира, която размаза приятеля си с гира, не работела, искала като баща ѝ да я носи на ръце
- 39-годишната пловдивчанка пишела на Божан, че умира от глад и е с подут корем като на сомалийче
- След убийството споделя пред разследващи, че “било въпрос на време да се случи”, но в съда плачеше, че доживотен затвор е прекалено наказание
- Изненадващо прокурорът я подкрепи - била се разкаяла
Прекалено тежко наказание ли е доживотният затвор за една пловдивчанка, размазала (по собствените ѝ думи) главата на приятеля си
с 6 удара с гира, после го душила
до счупване на подезичната кост и го завлякла в банята, където го поляла с машинно масло и се опитала да го запали.
Този въпрос ще трябва да решава Пловдивският апелативен съд, пред който 39-годишната сега Красимира Лалева обжалва произнесената от окръжните магистрати тежка присъда.
“Той упражняваше насилие върху мен и аз трябваше да се защитя, не съм искала да стане така. Присъдата доживотен затвор не е обективна, моля за 15 години”, плачеше пред апелативните съдии Лалева, която не отрича, че на 21 октомври 2021 г. е убила 7 години по-младия си приятел Божан Иванов.
Изненадващо я подкрепи прокурорът Светлозар Лазаров, който изтъкна, че след тежкото убийство Лалева отишла в църквата “Света Марина”, намерила отец Виктор Христев, с когото се познавала отпреди, казала му какво е направила и той се обадил на телефон 112.
“Всяко наказание трябва да отговаря на критерия за справедливост. Първоинстанционният съд е завишил обществената опасност на деянието и е пренебрегнал смекчаващите вината обстоятелства. А Лалева е
признала пред свещеника голям грях,
това е разкаяние”, каза той.
Лалева и Иванов били в сложни отношения. През 2019 г. ги запознал общ приятел и те започнали връзка. Тя не работела от години - преди много време била за кратко служител в застрахователно дружество и продавач консултант, но напуснала, отказвала да се явява на интервюта, макар много хора да ѝ помагали да си намери работа.
Живеела мизерно в жилището на починалите си родители, често без ток и вода, нямала никакви средства, искала пари от съседи и направо тормозела една от двете си по-големи сестри да я издържа - другата била прекратила всякакви отношения с нея.
Божан, който е от малцинствен произход, работел първо на бензиностанция, а после - в една фирма, помагал всячески на Лалева. Носел ѝ храна и пари, когато за кратко живеел при нея, издържал я и когато тя се нанесла в дома на родителите му.
Карали се, разделяли се и пак се събирали,
за къс период от време дори заживели заедно на квартира. Жената се държала надменно, с чувство за превъзходство, натяквала му за неговия произход и ако Иванов я ядосал, подавала сигнали в полицията, че той употребява марихуана. Приятелите му признават това, а в мотивите към доживотната присъда на Лалева е записано, че употребата на дрога е единствената отрицателна черта на Божан Иванов. Иначе той бил работлив, приятен и емпатичен.
Веднъж Лалева дори си тръгнала от общата им квартира
с новия му телефон и калъф, в който имало пари
Той също се обадил в полицията и тя върнала вещите. През лятото на 2020 г. – след поредната раздяла, отишла да живее в манастира “Свети свети Козма и Дамян” над Куклен. Неин приятел я описва като “натрапчиво набожна”, но домакинът на светата обител не останал с такова впечатление. Той разказал пред разследващите, че Лалева
непрекъснато бягала от манастира,
без да се обади на никого, ходела до Куклен да пие кафе и да си купува цигари, изчезвала и за по-дълги периоди от време. После се връщала и настоявала да бъде приета отново. Обяснявала, че е с много стар телефон и накрая с пари на манастира ѝ купили нов апарат. Тя напуснала обителта отново и заложила телефона. Още докато била там, започнала да пише съобщения на Божан Иванов, че я тормозят и гладува.
Продължила да го търси и връзката им започнала отново - Лалева пак не работела и очаквала Иванов да я издържа, пишела му съобщения, че от глад коремът ѝ е подут като на сомалийче. Когато у тях нямало ток, той ѝ плащал таксито, за да отиде до жилището му и да се изкъпе. Макар да не можела да му се обажда, защото телефонът ѝ бил стар и повреден, тя го бомбардирала със съобщения и се дразнела, когато той не откликвал.
Вечерта преди убийството Иванов отказал да отиде у Лалева, защото бил болен. Тя настояла той да се появи у тях на сутринта и да ѝ донесе храна. Той отвърнал с “Какъв е тоя зор пак?”, но преди обяд на 21 октомври 2021 г. съсед го видял да влиза във входа, носейки закуска.
Какво се е случило нататък, не е изяснено изцяло, защото свидетели няма. След изповедта и идването на полицията Красимира Лалева разказала на един от униформените, че Божан Иванов ѝ казал, че си е намерил по-млада и по-хубава приятелка, а
когато взела гира от шкаф на терасата, я попитал: “Какво ще спортуваш с тези малки гърди?”
Тези обяснения обаче са взети от Лалева, преди да ѝ бъде повдигнато обвинение и да ѝ е осигурена защита, затова и първоинстанционният съд не ги взeма под внимание.
Така за втората инстанция остава въпросът имало ли е такава провокация и ако да, възможно ли е една подобна реплика да отприщи толкова силна агресия. Иначе от самото си задържане до последното си явяване пред съда Красимира Лалева твърди, че е била обект на системно физическо и вербално насилие, а във фаталния ден е била бита и изнасилена така, че слабините още я болели след убийството.
Направените ѝ медицински прегледи обаче не показват нищо подобно. А проведените изследвания от психиатри и психолози сочат, че тя няма психични заболявания, а в момента на нападението не е била и в състояние на афект. Действала е организирано и системно, защото след смъртта на Божан Иванов е изчистила старателно апартамента, изтрила е кореспонденцията от деня с него от телефона си, от неговия апарат не успяла, защото не смогнала да го отключи. После
изхвърлила вещите и джиесема му в различни контейнери и чак тогава се обадила
на отец Виктор.
В мотивите към първоинстанционната присъда се чете една възможна причина Красимира Лалева да е имала толкова големи очаквания от Божан Иванов и след като е била разочарована от него, да е решила да го накаже. Тя е четвъртото дете в семейството - след двете ѝ по-големи сестри майка ѝ родила и брат, който починал в бебешка възраст. Родителите преживели тежка криза след смъртта на момчето, после решили да имат още едно дете - така се родила Красимира. Като извънредно желана тя била гледана като писано яйце. Майка ѝ умира, когато тя била на 15. Тогава закрилническата роля поел баща ѝ. Според експертите, разговаряли с нея, тя
била щадена от всички житейски несгоди и не била научена как да се справя с трудностите
Бащата си отишъл от този свят, когато Красимира била на 34. Година по-късно се запознала с Божан Иванов, когото възприела като заместник на баща си. Той обаче не покривал очакванията ѝ и в един от първите си разпити след убийството споделила, че е “било въпрос на време да се случи”.
Защитата ѝ твърди, че в деня на смъртта си Божан бил под въздействието на алкохол и наркотици - още един въпрос, който трябва да бъде изяснен.
По случая се очаква решението на Апелативния съд в Пловдив, но и то няма да е окончателно, защото може да бъде обжалвано пред ВКС.