Финансите на Пловдив се изчерпаха, общинари се питат ще вземат ли заплати
- В районните кметства не могат да си сменят дори крушките
- Според Здравко Димитров проблемът идва от забавени евросредства - това щяло да попречи на завършването на ключови ремонти
- Не в проектите е проблемът - като имаш големи обекти, не започвай нови, за които няма пари, контрират финансисти
“Ще вземем ли заплати този месец?”
Този въпрос си задават шепнешком в коридорите служители на община Пловдив. Финансовото състояние на градската хазна е критично. В подобно положение втората община у нас не е изпадала от времето на Спас Гърневски през 1995-1997 г., когато всеки месец беше под въпрос дали ще има възнаграждения за лекари и учители. Тогава обаче имаше хиперинфлация и градските финансисти едва връзваха двата края.
Сега на косъм е дори покриването на други разходи за издръжка - ток, вода, консумативи. А по районните кметства се оплакват, че не могат да си сменят дори изгорелите крушки. По сметките на общината има пари само от държавната субсидия, откъдето не могат да се прехвърлят средства за местни харчове.
Около 2500 са служителите, чиито заплати трябва да дойдат от местни приходи
Това са предимно работниците в общинските предприятия “Градини и паркове”, “Чистота”, “Радостни обреди”, “Траурни дейности”, “Жилфонд”, както и отделни служители в администрацията.
За тежкото финансово състояние призна пред “24 часа” и кметът Здравко Димитров. Той обаче го обясни със забавени пари по европейски проекти, които общината трябва да получи от съответния управляващ орган. По думите му става въпрос за близо 20 млн. лв. “Тази сума не е малка дори и за община като Пловдив. По някои проекти
чакаме да ни преведат парите от 8 месеца
Писали сме десетки писма, но нищо”, каза Зико.
По този повод той изпрати официално писмо до министъра на финансите Асен Василев, с което иска държавата да отпусне безлихвен заем в размер на 19 672 079 лв. Това на практика са средствата, които общината е дала за съфинансиране на проекти. Най-крупните суми са 3,7 млн. лв. за обновяване на градската среда. За социална инфраструктура - 3,3 млн. лв., за образователната - 4,1 млн. лева, и т.н.
Молбата на Димитров е средствата да бъдат отпуснати от държавния бюджет като безлихвен заем за покриване на заплати и текущи разходи по издръжка, консумативи, еленергия и други.
Според градоначалника стотици платежни нареждания стоят в счетоводството и не могат да бъдат придвижени. “Разбирам хората. Те са платили ДДС при издаването на фактурите и сега си чакат парите от нас. А ние не можем да им платим. Надяваме се да си получим средствата по европейските програми. Ще се наложи да забавим много ключови проекти - облагородяването на Небет тепе, реконструкцията на бул. “Хаджи Димитър” и др.”, каза той.
По думите му финансовата криза в общината ще удари и други важни обекти в иначе разкопания на много места Пловдив. Сред тях е ул. “Брезовско шосе”, която се ремонтира от 2 години, защото имаше археологически проучвания. Сега обаче работата ще спре заради липса на пари.
“Дължат ми 900 000 лв. от месец. Разбрах, че нямало пари в общината. Предупредих кмета, че
ще махна машините и ще преустановим работа. Аз не съм заложник
на общината”, отсече пред “24 часа” бизнесменът Илиян Филипов, който изпълнява ремонта.
Според наблюдатели изпадането в тежко финансово положение на община Пловдив се дължи и на недобре направени разчети. “Не проектите са проблемът, а необоснованите разходи, за които не са осигурени пари. Изтъква се, че двата стадиона - “Христо Ботев” и “Локомотив”, са глътнали огромни средства “След като имаш такива големи обекти, не започвай нови, за да няма надвишаване на разходите”, коментират анализатори.
Друг голям проблем за липсата на средства са
сключените договори в края на мандата,
които са с дълъг срок - 3 години. Това поставя следващия кмет в невъзможността да ги реализира и да потърси по-изгодни оферти. Общинари с опит твърдят, че морално би било в края на мандата договорите да се подписват за срок от 12 месеца, а после новият градоначалник сам да проведе своите процедури.
Справка в Агенцията за обществените поръчки сочи, че през т.г. градската управа е сключила договори за близо 100,8 млн. лева.
Служители се безпокоят, че състоянието на градската хазна нарежда Пловдив сред общините с лоши показатели според критериите на финансовото министерство. Нещо, което досега не се е случвало. Водещо изискване е бюджетното салдо да не е отрицателно в последните три години. През 2022 г. обаче разходите в община Пловдив са били повече от приходите, тази година се очаква да е същото. И ако през следващата година новият кмет не успее да стабилизира показателите, общината ще се срине в класацията за финансово здраве.
Вторият показател на министерството е за поети ангажименти за разходи. Според финансисти той също е нарушен, тъй като те не съответстват на приходите. Единствено в третия показател на МФ засега пловдивската община се представя добре. А той е събираемостта на данъците да не е под средната за страната.
Към всичко това се прибавят и изтеглените през мандата заеми в размер на близо 110 млн. лева. Те са с различни гратисни периоди и условия на плащане. Но основната част от парите ще се връща в следващите години.
През септември общината не е финансирала почти нищо, защото няма пари. Въпреки това преди дни кметът Здравко Димитров направи първа копка за изграждане на две спортни зали в район “Западен” на стойност 7 млн. лева. “Защо сключваме договори и пускаме обекти, за които няма пари?”, недоумяват съветници. Според тях
следващият кмет трябва да е чудотворец,
за да се справи с наследството, което му се завещава. Те съветват на първо място новият градоначалник да се заеме със строг контрол над сключените договори и да актуализира бюджета, като намали разходите в него на база на реалните приходи. Годишната финансова сметка на Пловдив, одобрена този месец, е 655 млн. лева.
Общинари се утешават с думите на дългогодишния финансист Неделчо Дишков, който вече не е между нас. Той беше легенда в бюджетирането на Пловдив. Дори в най-тежките месеци на Жан-Виденовата хиперинфлация на въпроса: “Г-н Дишков, ще фалира ли общината?”, той отговаряше с контравъпрос: “Да сте видели някъде фалирала община?”.