Мартин Теодоров - кметът, постлал жълтите павета в София

15.09.2023 20:35 Сима Владимирова
Мартин Теодоров, кмет на София в периода 1904-1908 г. СНИМКА: УИКИПЕДИЯ
Столичани се разхождат по жълтите павета пред царския дворец в началото на 40-те години на XX век. СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ
Жълтите павета трябваше отново да се пренаредят през тази година. СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ

Единият брат на незаслужено забравения политик оневинява Яворов за убийството на Лора. Другият е генерал от войните. Третият слага началото на отоплението в столицата, а четвъртият е проф. Александър Теодоров - Балан

Твърде незаслужено името на Мартин Теодоров е пренебрегвано и почти забравено от софиянци. Виден столичен адвокат и политик от Народнолибералната партия на Стефан Стамболов, той е кметът, положил прочутите жълти павета през 1907 и 1908 г. по бул. “Цар Освободител”. Така изчезват прахта и калта (а в най-добрия случай - калдъръмът), които са покривали софийските улици дълги години след Освобождението.

Центърът става любимо място за разходки на зараждащата се българска буржоазия и на княжеския кръг благодарение на визията на този забравен градоначалник.

Заслугите му съвсем не се ограничават само с внесените от Австро-Унгария керамични плочки. По негово време започва строителството на Халите, Централната баня, Синагогата, Градското казино (днес Градската галерия).

Пуснат е

Боянският

водопровод,

по който към столицата потича планинска вода от Витоша, коригират коритата на Перловската и Владайската река.

Откриват се Народният театър и “Майчин дом”.

Пак под ръководството на Теодоров са удължени съществуващите вече трамвайни линии, довършен е клон на пожарната в кв. “Три кладенци”, започват да строят 5 нови училища. Цялата тази мащабна дейност се развива между 1904 и 1908 г. Кметът има подкрепата на правителството, тъй като е от същата Народно-либерална партия, избрала министър-председателите, с които работи - Рачо Петров (безпартиен иначе, но зад него са народнолибералите) и Димитър Петков.

Кметът поема поста на 8 юли 1904 г., след като предшественикът му изненадващо подава оставка месец преди следващите местни избори. 37 дни по-късно Мартин Теодоров е преизбран.

За първи път поставя въпроса за паважа в София на заседание на Общинския съвет на 27 февруари 1906 г. Градоначалникът предлага три варианта за покриване на улиците и площадите - каменна, керамична или асфалтова настилка. Той лично предпочита да се избере между първите две, категорично не приема третата. Накрая избират две експертни комисии, които да се произнесат, след като проучат плюсовете и минусите. И двете излизат с извода, че за София е най-добре да се покрие с жълти павета, но заради високата им цена общината предпочита каменния сиенит. Той се добива в кариерите на Витоша, собственост на общината. В крайна сметка вземат

35 милиона златни

лева заем, за да

застелят улиците

с керамичните

“златни” плочки, станали емблема на града.
Променилият облика на София градоначалник произхожда от семейство, което е изцяло свързано с българската история. Майка му е племенница на политика Димитър Греков, бивш премиер от Народно-либералната партия, водил преговорите за издигането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз през 1887 г. Бащата на Мартин Теодоров - Стоян, е бил търговец. Семейството е избягало от Сливенския край в Бесарабия и синовете им и дъщеря им са родени там. След Кримската война селото, в което живеят, е дадено на Румъния и Стоян решава да се премести в съседното Кубей, останало в Руската империя.

Родът им е бил известен с бледата си кожа и затова са наречени Балан, което идва от “бял”. После се е трансформирало. След Освобождението се връщат у нас и става възможно и синовете им да запишат имената си в историята на България.

Всеки от петимата работи в различна област.

Най-големият е генерал, участник в опълчението преди Освобождението. Тъкмо завършил Болградската гимназия,

Георги Теодоров

тръгва през

Браила към

Свищов,

за да се запише доброволец през 1877 г. Неговата дружина е изпратена към Шипка, но не влиза в бой. Бойното му кръщение се случва по време на Сръбско-българската война 8 години по-късно. Той е от капитаните, водили бойните действия, след като Русия изтегля генералите си. Георги Теодоров надвива сърбите и продължава военната си кариера. В Балканската война е командир на 7-а Рилска дивизия, чиято задача е била да завземе Солун. Успява, но турците настъпват. По-късно взема участие и в Междусъюзническата, и в Първата световна война като командващ една трета от армията. След целия този опит на бойното поле, когато подписват Ньойския договор, генералът изрича фразата: “Ние сме победени, но не сме бити”.

Вторият известен брат от фамилията е

първият ректор

на Софийския

университет

“Св. Климент Охридски”. Градски легенди разказват, че Александър Теодоров - Балан бил масон и толкова уважаван от софиянци, че експериментирал с търпението им. Разхождал се нарочно по трамвайните линии и ватманът го чакал да се отмести, без да му свири с клаксона. Пътниците също не губели търпение. Чак когато езиковедът се махал от релсите и стъпвал встрани, трамваят потеглял.

Балан използва примера с емблематичните жълти павета в своя статия като метафора около 16 г. след поставянето им. Идеята му е била да покаже, че под дребния факт може да се крие голям проблем: “Не е важна керамичната тухла, с която е постлан булевардът “Цар Освободител”, но е важно какъв дебел пласт прах и мръсотия позорно крие в разкоша си тая тухла. И това е именно нравственото в нея, което се свързва с нравствения усет на София за чистота и хубост”.

Третият брат е проф. Атанас Теодоров - основоположник на съдебната медицина в България. Това е лекарят, извършил аутопсията на Лора, благодарение на когото отпада подозрението, че Пейо Яворов я е убил. Когато на 29 октомври 1913 г. жена му изпада в пристъп ревност, насочва револвера към гърдите си и стреля, поетът пише бележка: “Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея”. И се опитва да сложи край на живота си. Впоследствие е заведено дело срещу него и в крайна сметка Яворов е оневинен.

Четвъртият от братята се насочил към инженерството. Той има голям принос за отоплението в София. Инж. Михаил Балански е свързан със

строителството

на Съдебната

палата, БНБ

и други знакови софийски сгради. Завършил е машинно инженерство със специалност “Топлотехника” във Виена през 1904 г. Той е един от първите специалисти в България в тази област.

Под негово ръководство са проектирани и въведени отоплителните инсталации в царския дворец, Съдебната палата, БНБ и други сгради. Избран е за консултант за внос на локомотиви и пътностроителна техника. Наблюдава изграждането на жп линиите. Работи и за основаването на Висше техническо училище, което се открива през 1941 г. Жъне успехи като всички от рода Балан. Не е известно обаче дали кметът Мартин Теодоров е станал свидетел на признанието на братята си. В архивите не е отчетено кога е починал - още едно доказателство, че софиянци сме му длъжници.

Други от От страната и света

Гледайте на живо какво ще реши ВСС за избора на Сарафов

Започна заседанието на ВСС, на което трябва да бъде изслушан кандидатът за главен прокурор Борислав Сарафов. Вчера обаче депутатите с 208 гласа приеха, че съдебен съвет

Идея! До 2 чаши алкохол на летищата в Европа

Авиокомпания иска да ограничи пияните пътници по време на полет Край на безразборното пиене по време на полет или престой на европейско летище. За това настоява нискотарифната авиокомпания “Райънеър”

Курсът на еврото е под прага от 1,03 долара

Курсът на еврото днес е под прага от 1,03 долара, съобщиха германски финансови издания. В междубанковата търговия във Франкфурт тази сутрин единната европейска валута се котираше за 1

Тежка челна катастрофа между кола и камион на околовръстното край Чепинци

Тежка челна катастрофа е станала на околовръстното в София тази сутрин, стана ясно от кадри в социалните мрежи.  Инцидентът се е случил на разклона за Чепинци. Ударили са се камион и кола

Кметът на район "Кремиковци": Няма опасност от радиация след влаковата катастрофа

„Появи се информация, че вследствие на това, че в едната влакова композиция е превозвала скрап има опасност от радиация при изгаряне на скрапта, но няма никакво замърсяване на въздуха"

>