"Тайният Хитлер" и рисковете от объркване на либералите в реалния свят
- Уроците за демокрацията от една настолна игра
- Какво става, когато либералите са най-големите врагове на самите себе си и са парализирани от подозрения и недоверие
- Невинаги знаем кой може да се окаже фашист, докато той не дойде на власт
„По-забавно е да си фашист“, обяви моят 14-годишен свободолюбив син, след като прекара голяма част от лятото, играейки със своите приятели на "Тайният Хитлер" – настолна игра, появила се през 2016, годината на Тръмп, пише политологът Иван Кръстев в статия във "Файненшъл таймс".
В тази шокиращо популярна игра участниците се разделят на случаен принцип на два отбора: на либерали, които представляват мнозинство, и на фашисти, обяснява Иван Кръстев. В началото фашистите се разкриват един на друг (единствено Хитлер не знае кои са неговите съмишленици фашисти), докато либералите нямат представа кой е либерал или фашист. Отборът на фашистите печели, ако прокара шест фашистки политики или избере Хитлер за канцлер; либералният отбор побеждава, ако наложи пет либерални политики или убие Хитлер.
В основата на играта стои дилемата за сътрудничеството. Ако либералите се научат да се доверяват един на друг, те винаги ще разполагат с достатъчно гласове, за да спечелят. Но да се довериш не е лесно, защото фашистите казват каквото е необходимо, за да бъдат сбъркани с либерали, и защото в хода на играта понякога либералът няма друг избор, освен да подкрепи фашистка политика.
В „Тайният Хитлер“ съдбата на демокрацията не е в ръцете на избирателите, тя зависи от таланта на либералните елити да се доверяват на приятели и да разкриват конспирациите. Въпросът, който играта поставя, е очевиден – дали не е така и в реалния живот, пише Иван Кръстев във "Файненшъл Таймс".
В наскоро публикуваната си книга „Демокрацията ерозира от върха“ известният американски политолог Лари Бартелс опровергава по емпиричен път общоприетата идея, че цунамито на популизма помита европейските демокрации. Той показва, че обществената подкрепа за крайнодесните политики и идеи не се е променила съществено през последните 20 години и че няма доказателства общественото мнение да се е изместило надясно. Демокрацията, твърди Бартелс, вехне отгоре, неуспешни коалиционни политики или институционалните промени са истинската причина крайната десница да дойде на власт. Министър-председателката на Италия Джорджия Мелони би се съгласила с това.
Впечатляващото мнозинство, спечелено от дясната коалиция в Италия на изборите през септември миналата година, не беше резултат от драматична промяна в предпочитанията на избирателите, а от впечатляващата неспособност на лидерите на италианската левица да си сътрудничат и да си имат доверие. Не е по-различен и случаят в Полша. На изборите все още по-скоро се вижда как мейнстрийм партиите губят, отколкото екстремистите да печелят.
Хората може често да проявяват търпимост към авторитарно управление, но не гласуват за него, когато имат избор, пише Иван Кръстев.
В родината ми - България националистическата партия „Възраждане“ може да е причинила безброй безсънни нощи на либералите, но нейните реални изборни резултати винаги са били много по-скромни, отколкото се боят нейните опоненти.
И социалният учен Бартелс, и създателите на играта „Тайният Хитлер“ са единодушни, че най-голямо предизвикателство пред основните партии е не склонността на обществото към фашизъм, а степента на „либерално объркване“ – и последвалата от него погрешна политическа преценка. Не правете грешка: да имаш правилна преценка не е същото като да имаш правилни принципи. Играта също така предполага, че новият Хитлер може да е много по-различен от историческия. Докато историята ни учи, че Хитлер е бил яростен революционер, опиянен от властта, настолната игра предполага, че новият диктатор може да е човек, склонен най-силно да подкрепя либералните политики (защото се нуждае от гласовете на либералите, за да бъде избран за канцлер). Затова не винаги знаем кой може да се окаже фашист, докато той не дойде на власт.
През следващите месеци в Европа предстоят няколко важни избора. На 30 септември словаците ще отидат до урните и има реална възможността политиката в страната да се измести в нелиберална посока, следвайки примера на премиера на Унгария Виктор Орбан. През октомври в Полша ще се проведат избори, които може да се окажат съдбоносни за бъдещето на Европа. Управляващата партия „Право и справедливост“ не крие, че вижда в потенциалния си трети мандат възможност да „закопчае“ системата. Тя иска да установи контрол над съдилищата, медиите и други независими институции, което ще направи невъзможно за опозицията да се конкурира с властите.
Когато попитах сина си защо е по-забавно да си фашист, той ми отговори без колебание: защото те играят в екип, докато либералите са най-големите врагове на самите себе си и са парализирани от подозрения и недоверие. И той е прав: не е забавно да не знаеш кои са твоите съюзници. Примерът с Унгария обаче е показателен, че ако либералите загубят в „Тайният Хитлер“, за тях вече не остава игра, която да спечелят, обобщава Иван Кръстев.