Никола от Cool Den пее за розови еднорози, но се възхищава на сестра си, която гледа 3 деца
Вокалистът бил уличен музикант, ковид кризата дала тласък на бандата
“Готина бърлога” е буквалният превод на името на една от нашумелите български групи Cool Den, която само преди месец подгряваше босненците от “Дубиоза Колектив” на концерта им у нас по случай 20-годишнината им.
Ние сме група Cool Den. Свирим песни за хората. Така момчетата от бандата се описват с няколко думи.
Групата е сформирана през 2018 г. Тогава Никола, фронтменът и китарист на Cool Den, докато свирил на шапка на “Витошка”, се запознал с Ивайло и двамата изпълнили няколко парчета на Alice in Chains. “Стори ми се много готин и бях изненадан как ни пасват гласовете още на първата спявка”, спомня си Никола.
А докато изпълнявали песента No Excuses, мъж им оставил 20 лв. в шапката, което много рядко се случвало на уличен музикант.
“Много е готино, че се запознахме на улицата, тъй като това е място, откъдето съм започнал кариерата си – всяка седмица свирих на улицата, като бях студент”, разказва Никола. Правил го, защото според него това било голяма школовка – да имаш богат репертоар и да не обръщаш внимание дали хората те харесват, или не.
С басиста на групата - Васил Андреев, Никола се запознава, когато записвал песента “Молец” в студио. “Оттогава в телефона му стоя като Никола молеца”, смее се той.
Бандата прави първия си албум - “1”, с друг барабанист, който след това напуска. А на негово място идва сегашният - Теодор Чирпанлиев.
Идеята за името на групата е на Никола. След като бил на концерт на Pearl Jam в Рим, докато чакал на летището, настинал и хванал синузит.
Толкова сериозно е било положението, че чак влязъл в болница. “Стоях в болничната стая и гледах стари концерти на Pearl Jam от 1992 г. и бях много вдъхновен”, спомня си Никола. Тогава се зачудил защо и той си няма група. По това време с Ивайло все още свирили по улиците. Затова и му предложил да си направят банда, която да се казва Cool Den. Никола много искал да звучи като Pearl Jam.
Определят групата си като карантинна. “По време на ковид избухнахме най-много”, твърди той. Тогава всъщност записват парчета от двата си албума, а в промеждутъците без локдаун свирили на живо. Промото на втория си албум - “Тази земя”, направили вечерта, когато бяха въведени сертификатите за ваксинация против ковид. И почти напълнили столичен клуб.
Все по-малко посягаш към телефона си в джоба, много подскачаш и си тръгваш с мускулна треска. Така Никола описва какво горе-долу се случва на концерт на Cool Den. “Неведнъж съм чувал някой да дойде при мен след концерта и да ми каже: “За първи път правих пого (бел. ав. - хора от публиката подскачат и се бутат едни в други) на ваш концерт.”
Сред публиката им има хора на всякакви възрасти. Винаги когато има възможност, Никола се покатерва някъде, за да се хвърли в публиката. Всъщност фронтменът на Pearl Jam, който правил същото, го вдъхновил за това. Казва, че досега не са го изпускали до степен на нараняване, но се е случвало да се допре до земята.
Парчетата им могат да бъдат както по-майтапчийски като “На баба ти хвърчилото”, “Рецепта за розови еднорози”, “Никулден”, така и на по-сериозни теми като “Характер”, “Тази земя” и др.
Текстът на песента “Характер” идва след концерт на No More Many More през 2018 г., който много впечатлил Никола. Именно първите няколко реда от парчето са реални човешки истории: “видях мъж с една ръка да пуска шеги, това се нарича характер. Жена с три деца, която не спи, това се нарича характер”.
След като на концерта видял човек, който претърпял тежка катастрофа, но въпреки това се шегувал, Никола много се впечатлил и си казал: “Какъв характер трябва да имаш след подобно нещо да се запазиш”. А жената с три деца всъщност е сестра му, която се грижи за тримата си синове.
Едно от последните парчета на групата - “Рецепта за розови еднорози”, Никола пише на един дъх, докато прави преход в Рила. Тогава, без да искал, подритнал една гъба и започнал да се шегува с приятелка какво ли ще стане, ако направят супа от тази гъба – дали няма да виждат розови еднорози. А тя му казала, че непременно трябва да ѝ даде рецептата за това. “След 30 мин. седнахме да почиваме на един заслон и аз извадих тетрадката и надрасках текста”, спомня си Никола.
Казва, че има случаи, в които веднъж като му дойде идея за песен, сяда и пише текста към нея.
Една от емблематичните песни на Cool Den е “Никулден” от първия им албум. Никола я създава навръх празника си през 2011 година, когато майка му му казала: “Сготвила съм риба, моля те, иди до магазина да купиш бира”. А Никола, докато вървял към магазина, само си тананикал риба-бира, бира-риба.
Щом се прибрал вкъщи, включил микрофона и записал този рефрен и бийтбокса към песента. Чак след 1-2 години направил и припева към парчето: “Никулден, Никулден...”. Не е случайно и че първият им концерт е навръх Никулден през 2018 г.
Групата не попада в нито една музикална категория, категоричен е Никола, но е повлияна от много стилове като реге, пънк, гръндж, рок, поп, блус и т.н. “Уикеда”, “БГз”, “Джанго Зе”, “Контрол” и “Анимационерите” са едни от групите, които са им повлияли стилово.
А Ерол от “Уикеда” и Бранимир от шуменската група “БГз” са двамата човека, които са вдъхновявали Никола относно писане на текстове. Предимно той се занимава с това, а текстовете, които са на английски, са дело на Ивайло.
Впрочем “Уикеда” е първата група, която Никола някога е слушал на живо през 2008 г. в Шумен. Тогава е направил и първото си пого. Снимал се и с Ерол, без да подозира, че след 15 години ще бъде на една сцена с “Уикеда” и ще пее техни песни. А заедно на сцената са излизали вече 4-5 пъти, дори Ерол веднъж му казал колко се радвал на приемствеността в лицето на Cool Den.
No More Many More пък е групата, която първа подава ръка на Cool Den. “Когато започнахме да свирим с тях по клубовете, тогава започна и на нас да ни върви лека-полека”, признава Никола.
Момчетата прекарват много време заедно покрай репетиции и участия, но и без да правят нещо с групата, пак се събират като приятели. “Имаме много общи неща и извън музиката”, обяснява Никола. А най-дългият период, в който не са се виждали четиримата, е две седмици.
Случвало се и да си повишават тон покрай организацията на бандата, но веднага след това се сдобрявали. “Изговаряме си винаги нещата и заради това няма шефове – всички сме наравно и се запазва приятелството”.
Групата вече има зад гърба си два издадени албума – “1” и “Тази земя”, като подготвят и трети. Очаква се той да излезе догодина през пролетта. А през август им предстоят участия във Велико Търново на 9-и, на 11-и в Силистра, на 12-и във Варна и на 13-и в Бургас.