Мария Павлова: По 50 души се борят за място като надзиратели в затворите
Заместник-министърката на правосъдието казва още: Денонощните смени са противозаконни, откакто са по 12 часа, спестихме 871 хил. лв. от извънреден труд само за 3 месеца
Синдикатът на служителите в затворите, който е един от седемте организации на надзирателите, заплаши, че ще протестира в петък срещу преминаването от 24-часови на 12-часови смени. В четвъртък правосъдният министър Крум Зарков и заместничката му Мария Павлова се срещнаха с представители на всички синдикални организации. Пред тях министърът съобщи, че след встъпването на служебното правителство е направено много в системата на местата за лишаване от свобода. Ето какво каза пред “24 часа” Мария Павлова:
- Г-жо Павлова, какви промени направихте в местата за лишаване от свобода?
- Когато служебният кабинет встъпи през август 2022 г., в системата на местата за лишаване от свобода имаше напрежение. Според служителите на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) обещанията за увеличение на заплатите бяха частично изпълнени от предходното правителство. Започнахме активна комуникация с Министерството на финансите и още на първото си заседание служебното правителство отпусна допълнителни 5 млн. лв. по бюджета на ГДИН. С тях се изплатиха стари задължения от предходни периоди и се дадоха допълнителни средства за материално стимулиране за постигнати резултати.
Предприехме действия за увеличаване на средствата, които се дават всеки месец под формата на ваучери за храна. От септември м.г. те са по 150 лв. на служител. От 1 януари т.г. е факт и дълго чакана от служителите наредба, която регламентира изплащането на допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Засилихме и диалога със синдикатите, като в началото на тази година подписахме споразумение за сътрудничество между Министерството на правосъдието (МП) и тях.
За съжаление обаче, единият от синдикатите разбира “диалога” като едностранни изявления чрез медиите с адресат МП. В повечето случаи се насаждат твърдения, които не кореспондират с действителното състояние на системата, като например твърденията на председателя на сдружението в една медия, че само за един ден поради промяна в графика на работа от затвора в София са напуснали 6-има служители. След проверка се установи, че това не е истина.
- Надзирателите протестираха, защото не искаха да минават от 24-часови на 12-часови смени. Потушихте ли напрежението?
- След диалог със синдикатите се пристъпи към поетапното преминаване от 24-часови на 12-часови смени, както е разписано в закона. Такива са и настоятелните препоръки на Комитета против изтезанията на Съвета на Европа.
Препоръките се дават от 2014 г. и при всяко посещение на представители на комитета се коментираше, че близо 10 години не ги изпълняваме. Работата на 24-часови смени противоречи на законодателството и на основни човешки права. Това е и нехуманно отношение към служителите.
Министерството на здравеопазването направи проучване, че когато един човек е 24 часа извън семейството, той губи контакт с близките си. А когато служители на ГДИН не са били на работа 3 или 4 дни, те се връщат в една променена среда. За този период в местата за лишаване от свобода се случват много неща - пристигнали са нови лишени от свобода, други са освободени, на трети могат да променят режима. Тези големи паузи също вредяха на системата. Служителите трябва да починат не само физически, но и психически, защото работят в среда, която е силно недружелюбна към тях.
Преминаването от 24-часов към 12-часов режим на работа се извърши плавно и поетапно и към 1 януари т.г. той е въведен във всички места за лишаване от свобода.
- Защо протестираха?
- Част от служителите смятаха, че преминаването на друг режим на работа ще се отрази негативно на бюджета им. Това не е така, защото парите от извънреден труд, които ще бъдат спестени, ще се върнат обратно в системата под формата на различни бонуси за служителите. Докладът е готов и с него се запознаха всички синдикални сдружения на срещи в ГДИН и всички началници на местата за лишаване от свобода.
Констатира се, че разликата между първото тримесечие на м.г. и първото на тази в резултат на реформата извънредният труд в системата е намалял с 84%, което във финансово измерение прави над 871 хил. лева за три месеца. Има затвори, в които той вече е сведен до нула.
Освен това благодарение на тази реформа наличният надзорен състав в светлата част на денонощието бе увеличен. Това води до по-голяма сигурност в системата. Обявяват се и конкурси за вакантните места.
- А те много ли са?
- Свободните щатни бройки към момента не са много. Към март надзорно-охранителният състав на ГДИН е около 3150 човека, като лишените от свобода са около 6000. Това показва, че съотношението е 2 към 1. По този параграф след нас се нареждат държави като Австрия, Чехия, Естония. Към момента не страдаме от недостиг на надзорен състав.
- Има ли желаещи?
- Интерес към професията има. Все повече млади хора кандидатстват. При последното посещение на партньорите от Норвегия във връзка с проведения у нас Комитета за сътрудничество по Норвежкия финансов механизъм се коментира, че в държави като Норвегия професията не представлява интерес, докато у нас се наблюдава точно обратното. За едно място се явяват по 10, 20 и дори 50 човека. Това е професия, която е първа категория труд. Заплатите надминаха тези в системата на МВР. Отделно се получават ваучери за храна, бонуси като допълнително материално стимулиране.
- Преди време синдикални лидери говориха за тормоз от страна на лишените от свобода?
- Както споменах, по проблема е създадена работна група. Искам да отбележа, че агресията е както физическа, така и вербална. Нашите служители минават през обучение за реакции в такива ситуации. Проучвания в други държави сочат, че когато служителите са оборудвани с боди камери, това действа възпиращо на лишените от свобода както при физическа, така и при вербална агресия. Помощни средства, различни от конвенционалните оръжия, също действат възпиращо.
- Какво представлява боди камерата?
- Тя се слага на ревера на униформата и работи в реално време.
- Продължават ли делата на затворници срещу служители?
- Да. В голямата си част претенциите на лишените от свобода срещу надзорния състав са неоснователни, затова обсъждаме с Националното бюро за правна помощ възможностите за осигуряване на защита на служителите ни.
- Например?
- Например лишени от свобода пишат жалби срещу наши служители, че са ги погледнали лошо или не са им отворили килията достатъчно бързо.
- Решихте ли проблема със скъпата храна в затворите? Още ли затворниците ядат с 30% по-скъп кашкавал, отколкото в магазина?
- След смяната на управата на фонд “Затворно дело” рязко намаляха цените в лавките, а тези на част от доставките бяха предоговорени. При последващите проверки констатираме, че цените в момента са равни или по-ниски от тези на големите вериги.
- Когато се каже затвор, едно от първите неща, които идват наум, е незаконно вкарване на мобилни телефони и наркотици?
- В последните години тези случаи намаляха, но и тук навлизат новите технологии за внасяне на неразрешени неща. Използват се например дронове. За последно дрон беше свален от периметровата ограда в Ловеч.
- С ножове разполагат ли?
- Не, но опитват да си изработят самоделни. Лишените от свобода са много изобретателни, като например за това да направят зарядно за телефон от суров картоф или ракия от плодове. Ако вместо това впрегнат усилията си за нещо градивно, ще постигнат много добри резултати. Трябва да призная, че има и хора, които наистина искат да се поправят, полагат труд, срещат се с психолози, искат да научат нещо ново.
- Вие наблюдавате и работата на Бюрото за защита на лица във връзка с наказателни производства. Колко са в момента защитените?
- Около 20.
- В България ли са, или зад граница?
- И тук, и в чужбина, но повече подробности не може да се изнесат, защото това е класифицирана информация.
- Колко са защитените магистрати, които пази Съдебна охрана?
- Десет. Сред тях има съдии, прокурори и следователи