Четири стенописа са разкрити при реставрацията в храм "Св. Никола" в Дупница
Четири стенописа са разкрити при реставрацията в храм „Св. Никола” в Дупница, съобщиха от църковното настоятелство. Реставратор на стенописите, които са художествен паметник на културата, е Николай Чергаров.
Четири от стенописите в храма са 100% дело на зографи от рода на Доспевски и Захарий Зограф, фамилията основоположник на Самоковската художествена школа. Става въпрос за изографията в централния кораб на черквата, където са изобразени св. Йоан Кръстител, Иисус Христос Вседържител (Пантократор), Бог Саваот и сцената „Богородица Ширшая Небес”. Това каза реставраторът на стенописите в най-старата дупнишка църква Николай Чергаров. Той направи уговорката, че не е изкуствовед, какъвто компетентно би могъл да се произнесе, а изводите му се базират на солидния реставраторски опит, натрупан в продължение на над 25-годишната му практика. Ето защо не може да каже с точност кой от братята от рода на Доспевски и Захарий Зограф е автор на четирите сцени, но в изпълнението им категорично личи майсторството на тяхната школа както в живописно отношение, така и по отношение на използваната технология на изпълнение и приложени материали.
„Тези стенописи са най-добре запазени в църквата и това се дължи на професионализма, с който са изписани. Характерно за школата на Доспевски е много добрата технология на изпълнение на стенописите, като мазилка, живопис, пигменти, които са използвани, свързвател. Защото се държат много здраво близо 200 години. И другото, което ми направи впечатление - стоят специално измазани, имат един специфичен шев, вероятно е използван живописния метод „фреска”,не мога да кажа, и това е помогнало за запазването им. Докато цялата орнаментика надолу е правена от друг човек, който не е добър, вероятно чирак, и тя може би затова в годините е паднала”, обясни Николай Чергаров.
Запазените стенописи вътре в храма са изписвани от поне четирима различни автори. При престрояването на храмовата сграда през 1844 г. са изписани четирите майсторски сцени в централния кораб. Впоследствие черквата е изписвана „на парче”, предполага Николай Чергаров. Вероятно местната християнската общност не е разполагала с достатъчно пари и поетапно са викани да работят по-слаби зографи. Затова част от изографията не е така майсторски изработена и освен това са допуснати иконографски грешки, сцените от живота на Иисус Христос са неправилно разположени.
Уникални са обаче стенописите в предверието и там е работил друг, пети автор, подчерта Чергаров. Става въпрос за изображенията, където стои надписът с имената на Тефик Ефенди и Ислам Ефенди. От историята на храма те са познати като дарители, които възстановяват щетите от опожаряване на черквата през 1852 година, но реставраторът допуска, че те може дори да са автори на изписаните сцени там. Причината е, че пред имената на Тефик и Ислам в надписа над образа на св. Николай, под арката на централния вход в артиката, пише „приложникъ”.
„Стенописите в предверието са уникални, там излязоха страхотни неща и аз имах удоволствието да ги открия”, коментира Николай Чергаров и допълни, че възстановяването е било трудно, тъй като те почти не се виждали. Работата е продължила повече от година. „Веднъж са намазани с блажна боя, втори път - с нещо като безир, ако се съди по разтворителите, с които успях да го отстраня, и трети път – с някакъв латекс. Перфектните сцени, супер професионално направени, бяха запазени, но не и орнаментите. Зад иконостаса неочаквано излязоха сцени, фриволно направени орнаменти. От тях виждах само това, което художникът си е начертал върху мократа мазилка преди да започне да ги изографисва. Реставрацията е моя интерпретация, тъй като информацията беше много малко - разполагах с едва 10 от 100%. И тъй като орнаментите бяха флорални, позволено е в реставраторската етика да се възстановят”, разказа още за работата си Николай Чергаров.
В храма реставраторът нарисува и един нов стенопис, който изобразява св. Йоан Рилски. Това се наложило, тъй като в купола на десния кораб оригинално нямало никакво изображение, а само кръст с флорални мотиви. Дарителят Юлиан Манов, белоградчишкият епископ Поликарп и свещеникът на храм „Св. Никола” отец Иван Айдаров пожелали да бъде изобразен св. Йоан Рилски, тъй като той е закрилник на град Дупница и на българския народ.
Николай Чергаров нарисувал и новата икона на Света Богородица, тъй като старата вероятно е открадната през годините на запустяване на черквата.
Останалите запазени стари икони са на Иисус Христос, св. Йоан Кръстител, св. Петър и Павел и св. Димитър Солунски. Те са реставрирани от Елена Гюлеметова. Всички икони, включително патронната на св. Николай, датират от периода 1860 – 1886 г. Те също са рисувани от представители на Самоковската живописна школа.
След 40-годишното запустяване на църквата, на 20 април 2023 г. ще бъде възстановено богослужението.