Комисар Валентин Василев: Такова опустошение като в Турция не сме виждали, сградите са сринати плоча върху плоча
- Работим в тежки условия - руините са нестабилни, но и един жив човек да извадим, мисията ни е успешна, казва директорът на пожарната в Благоевград
- Първо минава един спасителен екип, после втори за всеки случай и чак тогава идва тежката техника
Комисар Валентин Василев е директор на Регионалната дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Благоевград. Ръководил е наши екипи, участвали в спасителни дейности в Гърция и РС Македония.
В момента е ръководител на групата от пожарникари от Благоевградска област, която е в района на турския град Бесни.
- Г-н Василев, намирам ви на терен в турския град Бесни. По какъв обект работите?
- Докато си говорим с вас, тече спасителна акция, в която участват българските пожарникари. Под руините на рухнала сграда
установихме, че има живи хора. Говорим на жена, която локализирахме, и тя ни отговаря
Това ни обнадежди и започнахме операцията по достигане до нея, като се надяваме в образувалата се кухина да има и други живи хора.
Сградата е на 7 етажа, с площ 20 на 30 м и всичко е сринато до основи. Провеждаме акцията съвместно с полските колеги, с които сме в Бесни от първия ден.
Операцията сега е високорискова, защото съборените плочи и руините са нестабилни. Само вчера нашият екип откри четирима души, от които живо 5-годишно дете.
- В добро физическо здраве ли са пожарникарите, имате ли време поне малко за възстановяване?
- Всички колеги са добре, нямаме здравословни проблеми, държим се и психически.
Работим на смени по 8 часа денонощно
Ако локализираме човек, не спираме търсенето - смяната продължава, докато го намерим. Имаме време да отдъхнем след тези тежки психологически моменти.
Ситуацията е много сложна, но момчетата са професионалисти и работят всеотдайно.
Снощи (в четвъртък вечерта) си говорихме с колегите, че дори един жив човек да намерим, мисията ни е успешна.
Никой от нас не е виждал такава разруха, такова опустошение. Коментирахме и с полските колеги - и те за първи път се сблъскват с такава трагедия, въпреки че имат 30-годишен опит в работата с модула по механизма за издирване и спасяване на ЕС.
- Как издържа психиката ви?
- Мотивирани сме, държим се, искаме да работим и ще останем тук, докато турските власти преценят, че имат нужда от нашата помощ.
Може би сега не осъзнаваме напълно всичко и адреналинът ни държи, но след време със сигурност ще се връщаме непрекъснато към преживяното. Наистина трагедията е огромна, не може да се опише, но работата ни е да помагаме точно при такива тежки условия. И го правим.
- На какви обекти работите?
- Основно на жилищни сгради, които са сринати до земята - плоча върху плоча. Опасни са за проникване на хора, но ние имаме техника, която помага.
Важни са уменията, защото трябва да се направи преценка на мястото дали и как може да влезе екипът да работи и после укрепваме, разкъртваме и разчистваме, преди да влезем в кухината.
Ние извършваме спасителните дейности, после може да мине и втори екип за всеки случай и накрая идва тежката техника за разчистване.
- Какви са битовите условия?
- Добри -
живеем в палатков лагер на стадиона. Имаме всичко необходимо
Отоплението е на дизел, имаме столова, където се храним с полуфабрикати и вакуумирани храни. Носим си бани и тоалетни. Водоснабдяването не е прекъснато, както и канализацията.
При тръгването сме се подготвили с необходимото за 1-2 седмици оставане тук, така че да сме си самодостатъчни.
- Какви са разрушенията в Бесни, работят ли магазини и други търговски обекти?
- Градът е с близо 40 хил. жители, а разрушените жилищни сгради са над 40. В първия ден, когато пристигнахме, всички търговски обекти бяха затворени. Животът беше спрял. Сега някои магазини работят, работят и бензиностанциите, засега тук няма проблем с горивата.
Местните хора ни приемат много добре, благодарни са ни. Организацията е на много добро ниво.
- Правите ли сравнение с бедствията на други места, където сте помагали?
- За нас няма значение дали изваждаме бебе от горяща сграда в Благоевград, или спасяваме затрупан под срутена сграда в Турция - на 1400 км. Хората навсякъде са еднакви и това ни мотивира 100%.
Нашата работа е за дълбоко хуманни хора, които усещат болката и са готови веднага да се отзоват на помощ.