Пак война за постове в ДКК, която управлява военните заводи и държавни фирми
Служебното правителство прави опит да назначи свои хора в държавната компания, преди това за същото се бориха и кадрите на Кирил Петков
Служебното правителство подновява войната за овладяване на Държавната консолидационна компания (ДКК) с активи за 1,2 млрд. лв., която вече се води цяла година - още откакто Кирил Петков беше служебен министър на икономиката.
Сегашният министър Никола Стоянов е назначил трима допълнителни членове на борда на директорите. Това обаче се натъква на съпротива от назначеното от Корнелия Нинова ръководство на компанията, под чиято шапка са държавните военни заводи, “Монтажи” ЕАД и куп други фирми.
Позиционната война е започнала в петък, когато служебният министър изпраща в Агенцията по вписванията решение като принципал на ДКК да се впишат нови трима членове на съвета на директорите освен четиримата настоящи.
Новите са Венцислав Димитров, Костадинка Кърджиева и Иван Зангочев, които се назначават с условието да заемат постовете до провеждане на конкурс. В същото време обаче е в решението му е написано “...но за не повече от 5 години”.
Кърджиева и Зангочев влизат в борда като представители на държавата, а Димитров - като независим член. И тримата трябва да се явят в 7-дневен срок в икономическото министерство, за да подпишат договорите си, пише министърът в решението си.
Министър Стоянов възлага вписването на новите трима на сегашния изпълнителен директор на дружеството и също член на борда на директорите Смиляна Нитова-Кръстева, която бе назначена в борда от Корнелия Нинова като вицепремиер и икономически министър.
Изглежда, решението е било взето доста късно, тъй като адвокатът на ДКК Лазар Добрев е успял да плати таксата за вписването чак в 19,30 часа в петък, а без квитанция за платена такса агенцията не приема никакви документи.
Ответната реакция е почти светкавична - в събота сутринта изпълнителната директорка Нитова-Кръстева е подала документ в Агенцията по вписванията, с който заявява, че оттегля издаденото от самата нея преди месеци пълномощно на адвокат Лазар Добрев и не одобрява внесените от него документи за назначаване на нови хора в борда. Тя не посочва мотиви, но изтъква, че иска отнемането на пълномощното да се счита валидно още от петък, т.е. всичко, което е правил адвокатът по отношение на ДКК в този ден, да се счита за нелегитимно, включително и внесените документи за вписване на новите хора.
Засега преписката е оставена в режим “обработва се” и вероятно в понеделник ще стане ясно как ще се развият събитията.
По устав съветът на директорите на ДКК може да бъде до девет човека. Преди мандата на доскоро управлявалото правителство те бяха петима, но Нинова намали броя им на четирима и назначи нови хора.
Бившата министърка и лидер на БСП направи всъщност няколко рокади в ДКК, както и в бордовете на повечето дружества под шапката на ведомството.
Първоначално още през февруари тя смени целия съвет на директорите на ДКК, начело с шефката Ваня Караганева. На нейно място Нинова постави Михаил Кумчев - син на депутата на БСП Тодор Кумчев. В борда, до провеждането на конкурс, влязоха и Таня Найденова, която впоследствие оглави Патентното ведомство. Смиляна Нитова-Кръстева влезе в борда на ДКК като независим член.
Впоследствие Кумчев и Нитова си размениха позициите и тя стана изпълнителен директор. По същото време - в края на май, броят на членовете на съвета на директорите бе намален на четирима.
На 27 юни все пак е обявен конкурс за трима представители на държавата в съвета на директорите, но на кандидатите беше даден само 3 дни срок. Резултатите от този конкурс така и не се оповестиха публично, а справка в страницата на Министерството на икономиката показва, че обявлението за него, както и за останалите конкурси, които бяха пуснати за позиции в други държавни дружества, са изтрити.
Войната в ДКК започна още миналото лято, когато служебен министър на икономиката беше Кирил Петков. Като цяло неговата цел беше да закрие дружеството, като дори прокара в Министерския съвет решения за изваждането на някои от компаниите, но наследниците му на поста се отказаха от тази идея.
Преди това Петков се опита да смени ръководството на компанията, но месеци наред не успяваше да уволни кадрите на ГЕРБ, назначени в последните дни на управлението им.
В крайна сметка той реши да увеличи членовете на борда от 5 на 7 души и да назначи Атанас Гогов след проведен конкурс с надеждата той да стане изпълнителен директор. През септември Петков успя да вкара и Валери Белчев и Ваня Караганева в съвета на директорите.
Новите членове обаче се задържаха в ДКК само месец, след като през октомври в битката се включва следващият икономически министър Даниела Везиева. Тя отстрани Гогов, а Валери Белчев стана зам.-министър на икономиката. Ваня Караганева обаче става изпълнителен директор заедно с кадъра на ГЕРБ Рая Каназирева.
Именно между тях двете се разрази най-голямата битка. Каназирева и останалите кадри на ГЕРБ уволниха лансираната от Кирил Петков и назначена за шефка от Даниела Везиева Караганева в края на ноември миналата година, като представиха редица нейни действия за нарушения.
Този преврат обаче трая само дни, тъй като Везиева зае страната на Караганева и уволни останалите трима от борда.