Проф. Ингороква: 60-70 от всички 100 с травма като Неделев имат проблеми, но той ще играе футбол
Националът се прибрал в България с бившия самолет на Фелипе Маса
Проф. Шота Ингороква е неврохирургът, който оперира национала по футбол Тодор Неделев след катастрофата преди мача с Грузия от Лигата на нациите. Медикът е начело на катедрата по неврохирургия в университетската болница в Тбилиси и над 20 години е практикувал в Инсбрук (Австрия), където е завършил медицина.
Д-р Ингороква е в София по покана на БФС, за да направи преглед на Неделев. Той получи фланелка на националния ни отбор и копие на елемент от Рогозенското съкровище от президента на БФС Борислав Михайлов.
В разговора ни участва и д-р Бисер Бочев, който от години работи с националния отбор и е първият медик на мястото на катастрофата.
- Проф. Ингороква, добре дошли в София. Как ви се вижда България?
Шота Ингороква: За първи път съм в България и много ми харесва. Гледката на града ми напомня за Тбилиси. С планината, с булевардите. Но не съм видял почти нищо. Надявам се, че ще успея малко да пообиколя.
- Защо е такава фамилията ви? Свикнали сме грузинците да са -швили или -идзе?
ШИ: Това също е древна грузинска фамилия. Идва от един планински район в родината ни. Но наистина не е много популярна. Има доста хора с тази фамилия, но разбира се, всички знаят как завършват грузинските имена.
- Какво е състоянието на Тодор Неделев?
ШИ: От последните изследвания, които получих, е много добре. Скенерът показва, че костта зараства изключително бързо. Няма никакви отклонения в работата на мозъка. Според мен е време той да започне индивидуални тренировки. Лека-полека. Стъпка по стъпка. И след 3 до 6 месеца ще направим нов скенер, за да се реши как да продължим напред.
Бисер Бочев: Най-важното е, че в този момент той може да се върне към част от нещата, които обича да прави. Да се върне към нормалния живот. До момента трябваше да има някакви ограничения.
Ще направим специална програма, по която да се възстановява. Сега много разчитам на колегите в “Ботев”, които ще поемат основната част от работата по възстановяването. Целият им медицински екип. Но те са професионалисти и знам, че ще се справят.
ШИ: Рабрах, че в последните мачове нямат доста добри резултати, значи трябва да побързаме.
ББ: Може би трябва да следваме протокола като при сътресение на мозъка. Стъпка по стъпка. И да се види как реагира. Ако трябва, да се върнем назад. Оказва се, че няма никъде протокол за завръщане на терена след такава травма.
- Значи Неделев се оказва уникален случай?
ББ: Така излиза. За добро или за лошо. Но все пак прогнозата е доста оптимистична за пълно възстановяване.
ШИ: Разберете, ситуацията въобще не бе лека. Случаят въобще не е лесен. Бих казал - беше дори опасен. От 100 човека с подобна травма 60-70 имат проблеми до живот.
ББ: Михаел Шумахер е пример за това.
ШИ: Да, за съжаление. Най-хубавото в ситуацията при Неделев е бързата реакция на колегата Бочев, който е излючителен специалист. Не се отдели от него за минута. Това ми помогна изключително много с комуникацията. А тя е от невероятна важност при такива травми.
Изключително важно беше, че можех да оперирам почти веднага. Това е решаващо. Имахме късмет, че върнахме неговата кост на място, а не използвахме титаниева пластина. Една титаниева пластина означава край на футбола. А сега съм сигурен, че той ще се върне на терена и ще играе. Разбира се, ако той лично го иска. Медицински проблем няма да има.
ББ: Тук е моментът да благодарим на всички. Имахме невероятна подкрепа. И от страна на домакините, и от страна на БФС. Лично министърът на здравеопазването се обади на професор Ингороква да дойде и да оперира Тошко. След това на пресконференцията, която дадохме, съпричастността бе изключителна. Започваше се с един куп пожелания за бързо възстановяване и едва след това идваше въпросът.
ШИ: Да, интересът към мача бе огромен за Грузия. Всички се вълнуваха за него. И когато се случи този инцидент, всички се вълнуваха. Радвам се, че се справихме със ситуацията.
Вижте, Тодор започна да реагира адекватно още след събуждането. Няма никакви неврологични изменения в работата на мозъка. Започна да говори, да си спомня нещата. Много съм доволен, че направи толкова бързо възстановяване. Което ме кара да съм оптимист, че той ще се оправи до ниво, че да се върне на терена. Кога, ще се реши след следващия преглед.
- Д-р Бочев, вие в кой автобус бяхте?
ББ: В същия, само че на предните седалки. Не искам да се връщам към инцидента. Наистина имахме огромен късмет, че само един човек пострада. Можеше да са повече. Имаше някакви малки оплаквания от натъртвания и прочее, но те бяха бял кахър.
- А как бе организирано прибирането?
ББ: Още от първия ден започнах да мисля за това. Как да го приберем до България. Помогна ми един колега, анестезиолог, който ми даде контактите на фирма, която има такъв самолет. Българска е, но работи предимно в чужбина. Оказа се, че на борда има апаратура на НАСА, която поддържа налягането на 9000 метра височина, все едно си на морското равнище. Тодор бе закачен за машините, като се следеше всичко. Слава Богу, нямаше никакъв проблем.
След това разбрах, че преди време машината е била на известния пилот от Формула 1 Фелипе Маса.
Оказа се, че като е санитарен полет, нямаме право да летим над море. И трябваше да следваме брега през Турция. Като се лети на ниска височина, съпротивлението е по-голямо и разходът се вдига. За да стигнем до Пловдив, трябваше да презаредим. А не исках да го правим, защото това е едно допълнително излитане и кацане за пациента. На летището ни чакаше един доста модерен реанимобил и така се прибрахме окончателно.
И отново да повторя. Борислав Михайлов ми каза да действам, без да се притеснявам за разходите. Въобще не бе евтино. Полетът бе около 25 000 евро, а линейката - 3000.
ШИ: Важното е, че всичко приключи добре. Момчето се прибра, всичко е наред. Изследванията му са идеални.
- А ще трябва ли да носи каска, след като се върне на терена?
ШИ: Задължително. Все пак не трябва да се рискува.
- Като на Петер Чех.
ББ: По-точно е като на ръгбистите. Вече започнахме да се оглеждаме за подобна. Защото трябва да е направена по поръчка. Отвътре отдясно трябва да е усилена, а отгоре да е по-мека. Говорим с няколко фирми и ще изберем най-подходящата.
- Проф. Ингороква, да не сте оперирали и друг българин освен Тодор Неделев?
ШИ: Не си спомням. Може би ми е и първият футболист. Когато бях в Инсбрук, имах доста подобни случаи със скиори, катерачи, планински колоездачи. Знаете, че това са силно травматични спортове.
- Изглежда, много харесвате ските.
ШИ: Много, обичам ги. Дори бях в националния отбор на Грузия при юношите. Може би този спорт повлия и на избора ми къде да отида да уча медицина и да специализирам.
Той обаче ми донесе и най-сериозната контузия в живота ми. Скъсах връзки на дясното коляно. Всяка година там имаше нещо като световно за неврохирурзи. Участваха германци, австрийци, италианци, швейцарци. Алпийските държави. И домакинството се сменяше. Там претърпях и травмата. Сега съм малко настрани от този спорт по тази причина.
- А футбол?
ШИ: О, не. Но мача Грузия - България го изгледах с интерес. Със сигурност ще гледам и реванша в София.
- Д-р Бочев, как ви се видя Тбилиси?
ББ: Е, имах само няколко часа да видя нещо от града. Прекрасно място. Но мислите ми бяха другаде.
ШИ: Да, и попадна в средата на една от най-големите демонстрации през последните години в подкрепа на влизането ни в ЕС.
ББ: Беше страхотно изживяване. Изведнъж този огромен булевард, който бе пред хотела ни, се изпразни от коли и се напълни с млади хора. Изпълнени с надежда, усмихнати. Напомни ми на София в началото на промените. Когато всичко беше истинско, а не както сега.
ШИ: И моята мечта е да видя Грузия в ЕС. Много се надявам това да се случи в най-скоро време. Всички трябва да подкрепяме тази идея.
- Проф. Ингороква, защо решихте да станете лекар?
ШИ: Това е малко по наследство. Майка ми и баща ми са лекари. Аз просто съм израснал в болници. Защото нямаше кой да ме гледа. Но крайното решение взех сам. Никой не ме е натискал. Бях на 16, когато заминах да уча медицина в Австрия. Сега обаче съм си в Тбилиси.
- А вашите деца?
ШИ: Имам трима синове и силно се надявам никой от тях да не стане лекар. Шегувам се, разбира се. Още са прекалено малки. Като дойде времето, ако поискат съвет, ще им дам. Но ще ги подкрепя в това, което решат да станат.
След края на интервюто проф. Ингороква се запознава и с “24 часа”. И започва да чете: цена, това го знам от времето, когато учехме руски. Всекидневник - и това ми е познато. Новините, каквито - е, тук е малко сложно.