Иван Демерджиев: Моментът за внасяне на проекта “Антикорупция” не беше удачен
Не бих приел, дори да ми предложат, да оглавя комисията, защото първо трябва да се гласува законът, който да създаде правилата, казва бившият правосъден министър
- Адвокат Демерджиев, очакваният от месеци законопроект за “Антикорупция” вече е в парламента. Вие бяхте зам.-министър и министър на правосъдието в двете служебни правителства, когато се заговори за разделянето на КПКОНПИ. Кои са плюсовете и минусите на проекта, внесен от “Продължаваме промяната”?
- Според мен по-разумно беше контролът върху имуществените декларации да не остава в комисията, а да отиде в органите по назначаването. (Това са декларациите за имущество, които всяка година хората на властови позиции подават в КПКОНПИ - б.а.) В тях да има структури, които да отговарят за декларациите на служителите. И ако има нередности, тогава да се сигнализира комисията
- Инспекторатите към министерствата ли имате предвид?
- Да. Има ги във всяка институция и на тях заедно с “личен състав” им е най-лесно да направят първичната проверка. Тя е формална. Когато констатират несъответствие, тогава да сезират комисията. Но в законопроекта е останало проверката да се извършва в комисията.
Очаквано, както беше анонсирано, комисията се разделя на две - борбата с корупцията отива в едната, а отнемането на незаконно придобитото имущество - в другата. Новото и интересното е, че се добавят разследващи функции на служителите на комисията за борба с корупцията, което също беше очаквано. И е стъпка в правилната посока. Те и досега имат някои правомощия, които нямаха полицаите, но им се дават доста повече, за да проведат качествено разследване.
Въвежда се и нещо, което предвиждахме при всички видове престъпления, не само свързано с работата на комисията. Това е възможността да се обжалват постановленията на прокурорите за отказ за образуване на досъдебно производство.
В плана за
възстановяване и
устойчивост го
заложихме
като предложение
да се въведе по всички производства, не само по тези на комисията. Надявам се да стане правило в НПК.
- Една от критиките към проекта е, че повтаря 80% от стария закон.
- Не може да се очаква всеки нов закон да открие топлата вода и да бъде изцяло нова уредба, до момента на никого непозната. Има немалко неща като правна уредба, които в момента са добре уредени в комисията и няма смисъл да бъдат променяни, а трябва да се надграждат.
Засилените функции по разследване и възможността да се атакуват актовете на прокуратурата, с които се отказва образуване на досъдебно производство, правят най-силно впечатление в тази част, която засяга борбата с корупцията по високите етажи. Те са двете линии в правилната посока, но към всичко това трябва да се сложат много прецизни механизми за контрол. Там, където се дават правомощия, трябва да има гаранция за контрол. Защото много често лицата, които имат големи правомощия, си позволяват да прекрачват закона и е много важно да има механизми за контрол върху техните действия.
- Не трябваше ли да претърпят промени и текстовете, свързани с конфискацията?
- Този закон има един много голям проблем, но той засяга другата част от дейността на комисията - отнемането на незаконно придобитото имущество.
Само в България в
целия ЕС това се прави
от гражданския съд
Навсякъде се извършва от наказателните съдилища и върви паралелно с наказателното производство. Така много по-прецизно се изследва връзката между престъпленията и незаконно придобитото имущество. У нас се прилага американски модел. Според мен е много по-правилно и по-коректно да се направи реформа и в това отношение и тези производства да отидат там, където са в цяла Европа.
- В този закон ли трябва да бъде уреден въпросът, или в другия за отнемане на незаконно придобитото имущество?
- В този. Не е нормално като се правят такива съществени изменения, да се приеме само една част от необходимата уредба, а другата да бъде оставена.
С годините се къса връзката между конкретното престъпление и имуществото, което държавата иска да отнеме, а смисълът на уредбата е да има такава връзка, дори да не е доказано 100%, че това имущество е придобито по престъпен начин. Стига се до парадокс, че връзката не се изследва в достатъчна степен и се получава едно извънредно, ревизионно производство, а не това са идеята и генезисът на уредбата. Връзката между престъплението и имуществото много по-добре би видял наказателният съд, защото работи по делото.
Първият закон, който уреждаше гражданската конфискация, беше по-добре разписан. Според мен е разумно и правилно делата за конфискация да отидат в наказателния съд, въпреки че очевидно наказателните съдии не искат да се занимават с това. Това затруднява и ЕС, който трябва да се съобразява, че една от държавите членки има различна уредба.
- Вашето мнение търсено ли е при писането на проекта?
- На един много ранен етап.
- Вие бяхте спряган за председател на комисията преди време. Имали ли сте разговори напоследък?
- Не сме водили разговори в тази посока, но някой и да ми предложи, не бих приел, докато не се приеме законът, който да създава правилата. Те ще позволят на хората, които оглавят комисията, да вършат работа.
- Реалистично ли е приемането на законопроекта?
- Моментът на внасянето му не беше удачен. Лично аз бих го внесъл, когато имаше ясно мнозинство в Народното събрание, и бих търсил консенсус, за да се приеме. Сега при цялата политическа нестабилност, в която се намираме, надали ще се подходи с внимание към закона. А той изисква много прецизно разглеждане, за да получи завършен вид и да се върши успешно работата. В този процес трябва да се съобразят много неща и обстановката трябва да е спокойна.
- Преди десетина дни се появи и чернова на някакъв проект, който условно беше наречен български “Магнитски”. Докато бяхте министър, се работеше по законопроект.
- В нито един момент
не е ставало въпрос
да се пише български
“Магнитски”
Когато се възложи на една работна група по време на служебния кабинет, идеята беше да се създаде механизъм, който да защити държавните органи от дейстивията на закона “Магнитски”.
Защото се оказа, че лицата от списъка имат много тесни икономически връзки с държавата и държавните предприятия.
Това, което подготвяхме като концепция, беше насочено към защита на държавата. Сега това, което циркулира по медиите, много повече наподобява на някакъв български вариант на “Магнитски” със съответните санкции и възможности да се блокират банкови сметки.
Не приветствам такава уредба. Мисля, че е правилно да се намери механизъм, при който държавата да бъде защитена, защото първия път се оказа абсолютно неподготвена да реагира.
Имайте предвид, че много трудно се разкрива свързаността между отделните лица. По “Магнитски” дефиницията е много широка и идеята беше да се помогне на държавните органи да разберат кое лице е свързано и да не влизат в отношения с него. Сега хубаво е да се каже кой е създал различна уредба, агресивна, а не защитна.