Нова формула оценява елитни и по-слаби училища: колко знания са добавени през годините
При професионалните гимназии ще се брои и реализацията по специалността
Оценката на училището да зависи от добавената стойност при резултатите на учениците в различните етапи, а не просто от показаните оценки на националните външни оценявания. Тази методика ще въвежда при оценяване на училищата Министерството на образованието след широко обществено обсъждане.
Използва се математически модел, предложен от екип на Световната банка, доработен и адаптиран към българските условия през последните години от учени с ръководител проф. Кирил Банков от Факултета по математика и информатика на Софийския университет. Тя може да повлияе върху нов начин на финансиране на училищата.
По новата методика се проследява един випуск в процеса на обучение между две национални външни оценявания - между края на 4-и и 7-и клас например. Трябва да са ясни резултатите на всички ученици. Вземат се данните как те са се представили в края на 4-и клас. Към тях се прибавят данните за различните фактори, които влияят на детето - пол,
преобладаващ език, който се говори в
семейството, образование на родителите,
материално състояние на семейството, местоположение на училището. “Въз основа на всички тези данни математическият модел прави прогнозна стойност за евентуалните резултати на всеки ученик в края на 7-и клас - теоретично прогнозни данни, които моделът дава. Знаем и действителните резултати на учениците как са се представили в 7-и клас. От действително получените точки изваждаме прогнозните и като осредним разликите за всяко училище, получаваме добавената стойност”, обясни за “24 часа” формулата проф. Кирил Банков.
Според него такава оценка на училището е много по-вярна и справедлива. Елитните работят с най-добрите ученици. Ако обаче учителите в училище, което приема много слаби ученици, дават всичко от себе си и успяват да докарат донякъде тези слаби ученици, дават голяма добавена стойност, каза проф. Банков.
Общата оценка на качеството във всяко училище ще включва още параметри, освен добавената стойност, които ще бъдат различни за различните типове. При професионалните гимназии ще се взима предвид например броят завършили ученици, които са си намерили работа по изучаваната професия.
“Оценка на качеството на образованието трябва да има, но тя трябва да е добре премерена и да обхваща много показатели. Според сегашното предложение
ще се вземат предвид външните оценявания
по български език и математика
в различните етапи. Не е добре обаче да се гледа за качеството на образованието само по два предмета, а комплексно по всички учебни предмети”, коментира директорът на столичното 119-о СУ “Акад. М. Арнаудов” Диян Стаматов, който е и председател на Сдружението на работодателите в системата на народната просвета. Според него в противен случай ученето на останалите предмети ще се компрометира, а и няма да се получи обективна картина на състоянието.
Оценката на качеството на базата на външното оценяване трябвало да е само един елемент от цялата формула. Въвеждането на новата методика не трябвало да стане веднага, а поне след 1-2 години.