Млади дами със страст оживяват науката в БАН, но парите не стигат
Д-р Чимширова изследва прополиса, д-р Петкова търси съединения срещу туберкулозата
Ралица Чимширова е само на 33 години, но вече е доктор в Института по органична химия с център по фитохимия на БАН. Колежката ѝ Жанина Петкова е на 35 и е главен асистент.
Двете дами са съвсем малка част от младите учени в БАН, които опровергават обидите, че в академията работят само “феодални старци”. А младите дами правят наука със страст.
“Химия на природните вещества” е лабораторията, в която работи д-р Ралица Чимширова. Голяма част от изследванията на младата жена са върху прополиса.
“Химията ми позволява да отговоря на въпросите си за света. Тя описва фундаменталните елементи и връзки, които изграждат нашия свят”, опитва да обясни страстта си д-р Чимширова. Завършила е индустриална химия на френски език в ХТМУ. “Заради познанията ми по чужди езици и стажантските програми за обмен имах възможност да развия потенциала си в чужбина, но обичам България.
Бягството в чужбина е
най-лесното решение
В института има много модерна и високотехнологична инфраструктура и най-вече изключителни и световнопризнати специалисти, от които имам възможността да се уча”. На въпроса дали ѝ стигат парите, бързият отговор е: “За съжаление, не”.
Д-р Чимширова обича да спортува, а любимият ѝ спорт е карането на скейтборд.
Интересът на гл. ас. д-р Жанина Петкова към химията се зародил като студентка във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. По време на магистратурата изготвила дипломна работа в Института по полимери при БАН. “Беше толкова различно и интересно. Това беше и причината да остана в академията, но се насочих към органичната химия. Избрах тази специалност, свързана е с предизвикателства и
винаги е динамично
и вълнуващо”,
обяснява специалистката. Работи в Лабораторията по органичен синтез и стереохимия. Жанина Петкова разработва синтетични подходи за получаване на нови съединения с противотуберкулозна и противовирусна активност, както и на техни природни аналози. Целта е получаване на прототипи, които да имат приложение в производството на лекарствени препарати, хранителни добавки, козметични продукти и др.
Паралелно работи и към Центъра за компетентност “Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти”. Изследователската ѝ дейност обхваща синтез на биологично активни съединения, химично профилиране на природните съединения, съдържащи се в растителни екстракти, както и следващо определяне на биологичната им активност.
Избрала да остане в БАН, защото ѝ харесва научната тематика в лабораторията, в която работи, както и средата. Обмисля варианти за постдокторантура в чужбина. Ако има възможност, би заминала на специализация в областта на мас-спектрометрията. В свободното си време обича да е със семейството и децата си.
“Ниското обществено признание на хората в науката заедно с недостатъчно заплащане рано или късно ще доведе до липса на млади кадри в научните среди. Само ентусиазъм не е достатъчен, необходима е допълнителна подкрепа, незабавни инвестиции и финансиране на науката”, казва д-р Жанина Петкова.
Повече от половината учени в академията вече са жени, отчетоха в деня на момичетата в науката
Повече от половината професори в БАН са жени. С тази статистика българската академична наука посреща 11 февруари - световният Ден на жените и момичетата в науката.
Ако през 2000 г. делът на жените сред професорите в БАН е само 16%, през 2020 г. той вече е 52%. При доцентите за последните 20 г. е нараснал от 39 на 53%, а за учените общо - от 44 на 55%. Данните за жените в науката са на проф. Румяна Прешленова, директор на Института за балканистика с Център по тракология на БАН.
Дори Общото събрание на БАН в момента се председателства от жена - чл.-кор Евелина Славчева. И това е един от примерите за равнопоставеност, като дори по данни от септември 2021 г. жените учени имат лек превес над мъжете сред директорите на постоянните научни звена във всички направления - 53 при 47% мъже на тези ръководни постове. Приетият от ЕС критерий за равнопоставеност изисква минимум 40% женско представителство. (24часа)