Всички гадаят – ще стане ли премиерът Марио Драги 13-ият президент на Италия?
Депутати, сенатори и областни делегати ще гласуват от 24 януари, заразените с COVID ще дадат вота си извън парламента
На 3 февруари завършва 7-годишният мандат на сегашния италиански президент Серджо Матарела, което значи, че дотогава парламентът трябва да е избрал човека, който ще го наследи. Маратонът с гласуването “до дупка” стартира на 24 февруари. Вот ще се дава по един път на ден, включително в събота и неделя.
Положителните за COVID или поставените под карантина депутати, сенатори и делегати на регионите няма да могат да влязат, за да дадат гласа си. Това е така, защото в парламента може да се стъпи само със зелен пропуск, който се получава след ваксинация или отрицателен тест за вируса. Те обаче ще могат да гласуват на специални пунктове извън парламента, до които трябва да стигнат с личните си коли и без да престояват на обществени места. За пръв път в историята на италианската република гласуването за държавен глава ще се изнесе и извън Камарата на депутатите.
За разлика от България, където президентът се избира пряко от гражданите, в Италия той се избира с таен вот от парламента и представители на областите. Това става по време на общо заседание на двете камари. В гласуването участват по трима делегати от всяка област, които се избират от регионалния съвет. Малката Вале д’Аоста изпраща само един делегат. В крайна сметка
в гласуването за президент
ще имат право да участват
общо 1009 души
Става въпрос за 630 депутати, 321 сенатори (сред тях има и пожизнени) и 58 областни делегати. Това ще бъде последният вот за държавен глава с участието на толкова много гласоподаватели.
Заради конституционните промени, довели до съкращаване на броя на парламентаристите, следващият парламент ще бъде съставен само от 230 депутати и 115 сенатори.
Кой може да бъде избран за президент в Италия? Всеки гражданин, навършил 50 г., който има политически и граждански права. Това значи, че младите политически лидери Матео Ренци и Матео Салвини например не могат да станат държавни глави.
За избора на нов президент е необходимо квалифицирано мнозинство от две трети. Ако подобно мнозинство не бъде достигнато при никой от първите три вота, се гласува за четвърти път. Тогава за избора на президент е необходимо абсолютно мнозинство, или половината плюс 1 от гласуващите.
Първо започват да гласуват сенаторите, след това депутатите, а най-накрая – представителите на регионите. Тъй като вотът е таен, всеки от гласуващите ще влиза в кабина, наречена катафалка, под мястото на председателя на камарата, и ще изписва името на кандидата върху бюлетина, която ще му бъде подадена.
На излизане от катафалката
ще пуска бюлетината в
специална урна,
известна с името “купа за салата”. Самото преброяване на бюлетините се извършва от председателя на Камарата на депутатите, който чете на глас всяко име. В миналото нерядко е имало случаи на гласоподаватели шегаджии, които са изписвали какви ли не имена за кандидат-президенти – от Франческо Тоти до София Лорен.
Заради мерките за COVID в залата ще бъдат допускани максимум 200 души.
Според Конституцията постът на президента е несъвместим с който и да е друг. Това значи, че ако бъде избран за президент премиерът Марио Драги например, той трябва да подаде оставка още преди да отиде в президентския дворец “Куиринале”.
В миналото е имало няколко подобни случая – наример при избирането за президент на Франческо Косига, който тогава е бил председател на Сената, както и на Джовани Гронки и Оскар Луиджи Скалфаро, които в момента на избирането са оглавявали Камарата на депутатите. Когато постът бе спечелен от настоящия държавен глава Матарела, той беше конституционен съдия. Луиджи Еинауди пък е бил гуверньор на Банка д’Италия, Антонио Сени и Джузепе Сарагат са били външни министри, а Карло Адзелио Чампи - министър на икономиката.
От месеци наред се върти името на Марио Драги за най-вероятен следващ президент. На негова страна е фактът, че той е премиер на националното обединение, има широка подкрепа както в Италия, така и в Европа. Ако се стигне дотам премиерът да стане президент, би се поставило
началото на безпрецедентен
сценарий в италианската история
от процедурна гледна точка.
В такъв случай функциите на премиера Драги трябва да се поемат от най-възрастния министър в правителството. Ако Драги бъде избран за държавен глава, той трябва да подаде оставката си на Матарела още докато тече мандатът му, т.е. най-късно до 3 февруари. Тогава трябва да бъде номиниран и зам.-премиер, който да поеме функциите на оглавяващ правителството – то трябва да е налице за ежедневни функции и актове.
Ако Драги встъпи като президент на републиката, при него трябва да отиде вицепремиерът, за да представи оставката на правителството. Практиката предвижда президентът да не я приеме. В сегашната безпрецедентна ситуация - ако се стигне до нея - Драги трябва да я приеме, за да се постави официално началото на правителствена криза и да се номинира нов премиер.
Кои са другите евентуални кандидати за президент? До последно партиите все още крият зад кого ще застанат.
Много от куршумите ще
бъдат изстреляни
в последния момент,
или след третия вот, когато бъде необходимо само абсолютно мнозинство за избора. Бившият премиер Силвио Берлускони, на 86 г., води активна кампания за подкрепата на кандидатурата си, телефонирайки лично на всеки от депутатите, за да ги убеждава да го гласуват.
Първоначално той получи подкрепа от дясноцентристката си коалиция, но впоследствие лидерът на Лигата Матео Салвини каза, че има предвид друг авторитетен кандидат. Така в крайна сметка Берлускони се отказа да се кандидатира и именно голямата му дъщеря Марина успя да го разубеди.
Един от вечните кандидати за поста е и 83-годишният Джулиано Амато, който е конституционен съдия и има богато минало в историята на едновремешните партии. Ако дясноцентристките партии го предложат, много вероятно е левите да го приемат. Миналото на Амато като доверен човек на покойния соцлидер Бетино Кракси е обаче непреодолимо препятствие за движението “5 звезди”, което има най-много депутати.
Настоящата председателка на Сената Мария Елизабета Казелати, на 75 г., също е в съцветието от кандидати и нейната сила е във факта, че е жена, а Италия много иска да изпрати подобно послание на света. Тя обаче няма подкрепата на Демократическата партия. Казелати беше предложена за шеф на Сената от Берлускони, но дали той би ѝ помогнал за поста, който самият иска да заеме?
66-годишният Пиер Фердинандо Казини, бивш шеф на Камарата на депутатите и лидер на Съюза на християндемократите и центъра, също е вероятен кандидат, нещо като план Б на дясноцентристките сили.
За президент се спряга и името на Марта Картабия, 58-годишната бивша председателка на Конституционния съд и настоящ министър на правосъдието. Мнозина от политиците обаче биха я предпочели за премиер, в случай че Драги стане президент.
Бившият премиер и сегашен еврокомисар по икономическите въпроси Паоло Джентилони също е в устата на мнозина, но като “дефект” се смята членската му карта от Демократическата партия. Италия не иска партийни функционери за президенти. Същевременно обаче той е признат от всички като експерт в сферата си и като много уравновесен човек.