Ангелин Цачев: Пазарите на газ и ток ще се успокоят през есента на 2022 г.
На ден от износ на ток се печелят 17 млн. лв., казва изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор
Още акценти
Мярката за компенсиране на мрежовите оператори е най-справедлива и е за всички потребители
Цените в Европа се вдигнаха, защото много от въглищните централи бяха затворени и голяма част от енергията се произвежда от природен газ
Бих препоръчал на големите потребители у нас да купуват 20-30% от тока чрез 2-3 - годишни договори, това ще намали риска
Ударът с цените се понася от всички икономики в Европа. Няма как в другите държави да е 500 лв. за мегаватчас, а в България - 200
- Г-н Цачев, приключи ли проблемът със загубите на преносния оператор и на електроразпределителните дружества, след като кабинетът предвиди 350 млн. лева за компенсациите за скъпия ток?
- Не мога да кажа, че е приключил, но има успокоение след заявленията на министъра на енергетиката от 21 декември за компенсациите, които ще получим.
Разходите, които системният оператор е направил за покриване на технологичните загуби по мрежата от 1 юли досега, са 105 млн. лв. като 19 млн. ще получим по решението за компенсации за октомври и ноември от 110 лв. на мегаватчас.
- Защо обаче електроразпределителните дружества и вие казвахте, че не сте предвидени?
- Решението за компенсациите на мрежовите оператори и сключването на договорите реално станаха на 20 декември. Не бяхме предвидени в предишното решение на Министерския съвет и миналата седмица се излезе с ново на редовното правителство.
Очакваме между 80 и 85 млн. лв. от тези 350 млн. да са за периода от 1 юли до 31 декември. Общо за всички мрежови оператори обезщетението ще бъде 220 млн. от тези 350 млн. лв. С останалите 130 млн. се надяваме да бъдат компенсирани разходите за януари и февруари, докато стигнем до ново ценово решение.
Мярката за компенсиране на мрежовите оператори е най-справедлива и е за всички потребители. Тя позволява да не бъде увеличена цената на електроенергията за домакинствата.
- А в какво състояние е мрежата през зимата?
- Въпреки сериозните изпитания с мокрия сняг в Родопите успяхме бързо да възстановим захранването, имахме аварирали 6 далекопровода, 3 подстанции, но за 36 часа успяхме да захраним и последната подстанция.
Възстановено бе захранването на мините на “Горубсо - Мадан”, предотвратено е наводняването им. Беше критична ситуацията, но благодарение на аварийните екипи успяхме да възстановим захранването.
- Много е здрава българската преносна мрежа, не може ли са се скъса по границите?
- Добре сме си свършили работата по границите, нали на нас това ни е работата - да поддържаме и експлоатираме мрежата в добро състояние.
- В ценовото решение на КЕВР поскъпването на тока, което беше замразено от парламента, идваше от мрежовите услуги?
- Точно така, главно от разликата между цената за купуване на електроенергия за покриване на технологични разходи.
В ценовото решение от 1 юли 2021 г. на цената е предвидено да купуваме тази енергия за ЕСО за 124,85 лв. за мегаватчас, за разпределителните дружества е към 131 лв. Купувахме тази енергия за ноември на средна цена 410 лв., а за декември очакваме да надхвърли 500 лв.
- А при бъдещо ценово решение пак от вас ли ще дойде поскъпването на тока?
- На този етап при производителите, които са определени за регулирания пазар, няма поскъпване, така че единственото увеличение на цената идва от мрежовите тарифи и другото повишаване на въглеродните емисии, тъй като те влизат в цената на тецовете в комплекса “Марица-изток”.
- Какво се случва в Европа, че цените на свободния пазар са рекордни?
- Електроенергията в Европа поскъпна, тъй като голяма част от въглищните централи бяха затворени и голяма част от тока се прави от газовите централи. Докато не се успокои цената на газа или се намерят други източници, поевтиняване на електрическата енергия няма да има. А последната седмица във Франция се прави проверка на няколко ядрени блока и те не работят. В резултат има дефицит на електрическа енергия в цяла Западна Европа и поради тази причина цената върви нагоре.
- При нас газовите централи имат тежест от едва 7%.
- Така е, около 350 мегавата е производството от газови централи, тъй като ТЕЦ “Варна” не работи към момента. А общото производство е 7000-8000 мегавата, а в пик е и повече.
- Защо е толкова голямо?
- Имаме голям износ, средно около 1300-1400 мегавата. Във вторник, 21 декември, в 10 ч, производството беше 7700 мегавата, от тях 1100 мегавата от ВЕЦ.
- Всичко работи на пълна мощност, така ли? Американските централи натоварени ли са?
- Да, всичко работи. И американските централи.
- Значи НЕК печели от тях, тъй като е задължена да изкупува тока им на определена цена. При тези нива на пазара тя е на плюс от тях, нали?
- В момента колкото повече произвеждаме и изнасяме, толкова по-добре, защото влизат много средства в страната. При цена от 500 лв. средно и 1400 мегавата износ на час това са 700 000 лв. на час, или 17 млн. лв. на денонощие.
- Индустрията сега ще каже: Хайде да сравним дела на икономиката в БВП от износа с този на енергетиката. Енергетиката вкарва ли толкова пари, колкото бизнесът?
- Този удар с цените се понася от всички икономики в Европа. Няма как, когато си в европейски единен електроенергиен пазар, цената в България да бъде 200 лв., а в останалите държави 500 лв. за мегаватчас.
- С колко трябва да поскъпнат вашите мрежови услуги при сегашните цени на тока на свободния пазар?
- За да минимизираме грешката при определянето на прогнозната цена на електроенергията за покриване на технологичните разходи, сме предложили на министъра на енергетиката промяна в закона. Идеята е една голяма част от енергията, необходима на мрежовите оператори, да бъде купувана на публични търгове. Сега всички количества ги купуваме от борсата.
Предлагаме количествата от борсата да са 30-35%. Искаме всички мрежови оператори в един и същи ден и час да обявим търгове, които да бъдат през април или май, преди ценовото решение на КЕВР, за да може резултатите от тях да бъдат включени в него.
- Искате да правите търгове, на които производители да ви предлагат електроенергия ли?
- Точно така. Искаме да бъдем освободени от задължението да купуваме електроенергията само от борсата, защото при така създадената законова рамка не можем да пазаруваме енергия от ВЕИ производители. А бихме желали да купуваме на база двустранни договори с ВЕИ производители, от паркове, изпълнени след 2019 г. Тогава няма да плащаме такса “задължения към обществото”. И ще има позитиви за всички потребители. Защото, ако не плащаме таксата, и хората няма да плащат.
- Колко са технологичните разходи на годишна база?
- На година са 900 000 мегаватчаса, а в решението на КЕВР от 1 юли цената е определена на 124,85 лв. за мегаватчас. Всеки може да го сметне.
- КЕВР определи, преди да я спрат с мораториума, от 1 януари средна пазарна цена от 293 лв. Вероятно бъдещата ще е по-висока, като се има предвид прогнозата за 500 лв. Дали тези високи нива са новото нормално?
- Аз не вярвам в следващите 7 до 10 г. да паднат цените до 50 евро.
- Какво очаквате?
- Към този момент 10-годишните фючърси вървят между 80 и 90 евро за мегаватчас. В България не знам някой да купува на 10-годишна база, но в Западна Европа големи предприятия купуват.
- Кога се очаква успокояване на пазара?
- Предвижданията са, че газовият пазар ще има успокояване през третото тримесечие на 2022 г. Такива са поне засега индикациите. Очакваме така да бъдат нещата и в електроенергийния пазар.
Със сигурност през второто тримесечие на годината се очаква предвид повечето и по-евтина енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи цената да бъде понижена. През лятото очакваме да е по-ниска цената заради веитата.
Бих препоръчал на големите у нас да търсят 2-3 - годишни продукти, 20-30% от енергията да я купуват по този начин, защото това ще им хеджира риска.
- Вие защо не ги купувате?
- Законът не ни позволява. Ако хеджираме риска към този момент условно на 150 евро за след 2 години, нямам увереност, че КЕВР след 2 години ще определи такава цена и загубата ще остане при оператора.
- Координаторите на балансиращи групи протестираха против решението на КЕВР да не могат да търгуват помежду си.
- Да, комисията взе такова решение на 17 декември и според него от 1 февруари всички координатори на балансиращи групи трябва да си преведат договорите според нормативната уредба, да подпишат с нас договори за балансиране, а вътре в самата балансираща група могат да покриват недостиг и излишък на електроенергия на участниците в нея. Не може да се балансира енергията между балансиращите групи.
- Защо да не може?
- Защото така е казано в регламента - всеки координатор на балансираща група трябва да урежда небалансите си с мрежовия оператор. А не с друга балансираща група, защото така става препродажба на балансираща енергия между групите.
- Ако е по-изгодно, защо да не го правят?
- Администратор на балансиращия пазар е преносният оператор. Тази балансираща енергия, която се обменя между групите, не се покрива в реално време, а впоследствие. При недостиг на енергия ние сме активирали мощност, за да компенсираме в мрежата. Плащането за тази мощност, която е произвела недостигащата енергия, не отива при този, който действително е причинил небаланса, а се разпределя върху всички. Това увеличава тежестта върху координатори на балансиращи групи, които са били добросъвестни и са направили добре прогнозирането.
- Какво очаквате да се случи догодина с пазара на електроенергия? Вторият електропровод с Гърция кога трябваше да бъде готов? Питам, защото това ще увеличи възможностите за износ.
- Предвидено е въвеждането на втория електропровод за Гърция да е през 2022 г. Ние сме готови, всичките 122 км на територията на България са изградени и очакваме въвеждането им в експлоатация да е през януари. На територията на Гърция трябва да бъдат изградени 29 км, те все още не са стартирали изпълнението, чакаме колегите да започнат при първите по-добри метеорологични условия.