Не се знае днес на кого е съкровището за 300 млн. евро, оставено от Савоите в Рим
Ковчежето с хиляди скъпоценности е депозирано преди 75 г. в Централната банка на Италия
На 5 юни се навършиха 75 г., откакто ковчеже с бижута е заключено в подземията на Банка д'Италия. Това става малко след референдума, на който се решава краят на монархията. Тогава губернаторът на Централната банка Луиджи Еинауди приема за съхранение съкровище, което се регистрира с името “бижута, доставени от кралската корона”. Именно икономистът, който после става първият президент на републиката, се среща с последния крал на Италия Умберто II, вуйчо на Симеон Сакскобургготски, за да приеме ценностите.
В свое разследване в. “Кориере дела сера” се опитва да разбере днес на кого всъщност принадлежи съкровището, затворено в кожено куфарче с 11 печата, и защо все още не е изложено пред публика.
В него се намират 6732
брилянта и 2000 перли,
монтирани върху различни колиета, обеци, диадеми. Скъпоценните камъни са за общо 2000 карата. Има редки диаманти и колиета, носени от кралица Маргарита, прабабата на Симеон Сакскобургготски. Като доста ценна се смята и нейна диадема, оставена после на кралица Елена Черногорска, баба на бившия ни премиер.
Дали всичко това днес принадлежи на държавата, или пък на наследниците на Савоите?, пита “Кориере дела сера”. Загадка е и защо след 75 г. все още не е установена собствеността над скъпоценностите.
В документа с описание, който ги съпровожда, се казва, че “се поверяват за съхранение на централната каса, за да бъдат на разположение на онзи, който има права над ценните украшения на Кралската корона”.
С тази обща формулировка се оставя място за различни тълкувания. В течение на десетилетия
наследниците на Умберто II
никога не предявяват претенции
за реституцията им, опасявайки се, че могат да доведат до вълна от негодувание. До 2003 г. според конституцията мъжките наследници на Савоите не можеха да стъпват в Италия. Вътрешно в себе си обаче те са убедени, че съкровището им принадлежи, защото поне една част от него идва от лични подаръци и покупки от различни членове на кралската фамилия, а не от предоставени на Савоите ценности, за да изпълняват кралските си функции.
Емануил Филиберто Савойски, внук на Умберто II и племенник на Симеон Сакскобурготски, припомня, че навремето Марио Драги в качеството си на губернатор на Банка д'Италия дава съгласие да обсъди въпроса. Впоследствие обаче той поема друга длъжност. “Дядо ми е написал, че те са на онзи, на когото се полагат, а тези права се полагат на наследниците. Бижутата са на Савойската династия, затова трябва да бъдат върнати, а след това, както винаги съм казвал, те
ще бъдат изложени в
Италия, защото са част от
италианската история”,
допълва Емануил Филиберто.
Досега нито едно правителство не е заело позиция по въпроса. В конституцията се казва, че “съществуващите блага на националната територия на бившите крале от Савойската династия, на съпругите им и на мъжките им наследници се администрират от държавата. Смятат се за невалидни прехвърлянията и даването на кралски права върху тези блага, ако са извършени след 2 юни 1946 г.”
Въпреки конфискуването след тази дата в Италия на цялото движимо и недвижимо имущество на Савоите, това не става със съкровището.
През 2006 г. депутат от област Пиемонт се обръща към тогавашния губернатор на Централната банка Марио Драги с молба да заеме съкровището за изложба по време на зимната олимпиада в Торино. Драги пише до Министерския съвет в качеството му на органа, който може да разреши. Едва след това Драги отговаря на депутата, че прокуратурата на Рим след отнасянето до нея от Министерския съвет е отговорила отрицателно както за излагането, така и за стартирането на процедура по връщането им. Драги допълва тогава, че Централната банка в качеството си на депозитар очаква напътствия как да се държи. Те обаче така и не пристигат, затова и сега не е ясно какво да се прави в случай на искания от музеи и галерии за излагане на бижутата на изложби.
Според “Кориере дела сера” е трудно да се определи колко точно струват ценностите. От оставянето им в банката до днес един-единствен път – през 1976 г., е било възможно да бъдат огледани и инвентаризирани. Това става по заповед на съдията Антонино Скопелити, който години по-късно е убит от мафията. Той
разрешава разпечатването и
отварянето на ковчежето,
за да се констатира, че всичко е наред, тъй като преди това има слухове, че са повредени някои от украшенията.
Отваряйки ковчежето и установявайки, че всичко е в ред, се прави и експертиза и каталогизиране на бижутата, изработени от къщата “Булгари”. По този повод се изброяват и перлите и диамантите. Поради липсата на светлина и въздух за толкова време
е много вероятно много
от перлите да са мъртви
Навремето обаче експертът, извършил оценката, стига до извода, че само камъните и перлите, без да се смятат монтирането и историческата стойност, са за поне 2 млрд. лири, което днес би било 18 млн. евро, като се вземе предвид инфлацията.
Търговската стойност обаче е поне 15 пъти по-висока. На базата на оценки на аукционната къща “Сотбис” на бижутата, принадлежали на кралиците и принцесите, те може да струват 300 млн. евро.
Наличието на подобно съкровище би могло да оправдае и отварянето на специален музей, по подобие на този в Лондон с бижутата на кралската корона. Той е един от най-посещаваните от туристите. Кога обаче ще дойде най-после времето да бъдат изложени и съкровищата на Савоите, така както се прави с античните мраморни статуи на Торлония например, пита вестникът. На всичкото отгоре и никой все още не решава кой точно има правото да изтегли от Банка д'Италия ковчежето, депозирано преди 75 г.