Всеки трети работник ще е над 55 г. през 2035 г.
Всяка година работната сила у нас намалява с 40-60 хил. души. В последните 15 г. икономическата активност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се увеличава значително и е най-голяма спрямо всички останали възрастови групи. През 2019 г. в България 55% от мъжете и 44% от жените на възраст 55-74 г. са икономически активни. Това заяви Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите на пресконференция на Българската стопанска камара за застаряването на населението у нас. Той обясни, че България следва неблагоприятните демографски тенденции в Европа и света, но поради интензитета и спецификата на процесите, се нареждаме сред първите места по загуба на население и застаряване на работната сила.
Население в трудоспособна възраст у нас през 2020 г е 64% , а през 2050 г. се очаква то да се стопи до 56%. Заети на възраст над 55 г. сега са 702,5 хил. души, или 23% от всички работници. През 2035 г. се очаква техният дял да е 36%, или 1,2 млн. души.
Значителна част от хората в трудоспособна възраст - предимно над 40 г. са с хронични заболявания. Най-разпространени са артериална хипертония (22%), хронична обструктивна белодробна болест – ХОББ (10%), диабет (8,2%). Хората с хронични заболявания и близките им, които неформално полагат грижи за тях, се сблъскват със сериозни затруднения в достъпа до пазара на труда или с оставането им на работа. Това води до финансови затруднения, социално изключване, влошаване на здравето и нарастваща нужда от медицинско обслужване, обясни още той.
Една от водещите цели на проекта е насърчаването на здравословен и продължителен трудов живот - процес, който обхваща всички възрастови етапи от жизнения цикъл и включва съобразени с възрастовото многообразие политики и мерки за: оценка на риска; управление на безопасността и здравето; адаптиране на работните места; превенция на увреждания, рехабилитация и създаване на условия за връщане на работа.
„Оползотворяването на „сребърния човешки капитал“ изисква по-ефективни и целенасочени действия от страна на държавата и работодателите“, обясни Томчо Томов.
От БСК ще настояват за осъверменяване на трудовото законодателство. Ресурсно обезпечени мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 г. Въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-млади работници. Предлагат и данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г. Съфинансиране от държавата на менторите в предприятията. Друго тяхно предложение е нормативно регулиране на секторните квалификационни фондове.
От направените в рамките на проекта анализи става ясно, че на пазара на труда в България присъстват четири специфично обособени поколения работна сила, които имат известни сходства, но и все по-задълбочаващи се различия в своите потребности, ценности, мотивация, очаквания, нагласи, начин на общуване, поведенчески модели, отношение към технологиите, към труда, към промяната и към авторитетите.
11% от работещите са от "Поколението Z". То е на възраст между 18-26 г. Мотивацията на това дигитално поколение е да работят, за да се усъвършенстват и забавляват. Искат високо възнаграждение, но държат да работят в реномирана фирма и със съвременна технология. Търсят разнообразие, предизвикателства и обучение.
26% от работниците са от "Поколението Y". Това са хората между 27 и 39 г. Милениумите работят, за да постигат и успяват. При тях мотивацията е възможност за развитие. Търсят справедлива оценка и незабавни
стимули. За тях е важна ефективната организация, автономност и самостоятелност.
Най-многобройната група е на "Поколението Х". Те представляват 40% от работната сила и тук влизат хората между 40 и 54 години. Това аналогово поколение работи, за да живее. Иска високо възнаграждение, но държи на предвидимост и стабилност. За тях е важно да има компетентно ръководство, но без строги правила и умерено натоварване. Мотивацията при тях са и добрите взаимоотношения.
23% пък са от "Поколението Т". Това са хората между 55 и 65 години, които се наричат още "Хартиено поколение". Те живеят, за да работят. Търсят сигурност на работното място. Здравословни условия на труд. Ясни и стриктни правила, уважение и зачитане, както и възможност за
предаване на знания и опит.
„Традиционните модели в управлението вече не работят ефективно. Всяко поколение държи на определен вид стимули и условия в работата, възприема въздействието им по различен начин и е склонно да мобилизира трудовия си потенциал и енергия също по различен начин. Управлението на многообразието не е предпочитане на едно поколение пред друго, а използване на силните страни на всяко поколение в интерес на работата“, категоричен е Томчо Томов.