Учениците в клас, нови европрограми и бюджет за 2022 г. са задачите на Николай Денков за втория мандат (Обзор)
Механизмът за връщане на децата в училище заработи с месец по-рано, готова е картата на висшето образование, отчете министърът
Продължаване на учебната година с максимално присъствено обучение, като се вземат всички мерки за намаляване на риска от епидемична вълна и с грижа за здравето на учениците и учителите.
Подготовката на документите, свързани с кандидатстването по европейски проекти и програми.
Подготовката на бюджета за следващата година и на актуализираната 3-годишна бюджетна рамка.
Това са трите основни приоритета за втория пореден мандат като служебен министър на образованието на проф. Николай Денков. Той ги обяви във вторник при отчета за работата си през изминалите 4 месеца.
Министерствата на образованието и здравеопазването са интегрирали системите си. Така във всеки момент се следи какво се случва с епидемичната обстановка в училищата и допълнителни мерки на ниво училище или отделен клас може да се вземат максимално рано, обясни Денков. А резултатът трябва да е учениците да учат възможно най-дълго присъствено при нисък риск за тях и учителите.
Министърът припомни, че водещи при вземането на решение за затваряне на училище са министерството на здравеопазването и РЗИ.
“Разбира се, ние сме техни партньори. В момента нашата грижа е да гледаме какво се случва в отделните училища с идеята
да се затварят
само отделни
паралелки
или випуски, ако се наложи поради проблеми”, каза министърът.
МОН е анализирало детайлно опита от онлайн обучението според резултатите от държавните зрелостни изпити, разказа Денков. При рисковите групи рискът от отпадане е по-висок, показали данните. Заради това министърът е доволен и че екипите от полицаи, социални работници и учители за връщане на отпаднали деца в училище са заработили още на 16 септември - с месец по-рано от предните години.
Една от най-важните задачи на просветното министерство в следващите месеци е подготовката за изпълнението на новите европейски програми и проекти за образование и наука. Само в Националния план за възстановяване и устойчивост и в програма “Образование” са предвидени общо повече от 3,3 млрд. лв. за двете сфери. За да бъдат използвани тези пари ефективно, има много предварителна работа - разработване на насоки за кандидатстване, документи, оценителни процедури и т.н.
“Това ще изисква месеци работа. Ние ще я започнем, а следващото редовно правителство ще я завърши най-вероятно през пролетта на следващата година”, каза министърът.
Дейностите по този важен приоритет ще се управляват от нов заместник-министър. Това е Ваня Стойнева - експерт по европейски фондове и програми. Тя вече е заемала поста в МОН, а за последно бе зам.-министър на Асен Василев във финансите.
В изпълнението на този приоритет ще участват и досегашният зам.-министър за висше образование проф. Генка Петрова, и новият за наука чл.-кор. проф. Константин Хаджииванов, доскорошен заместник-председател на БАН.
Министърът обясни, че в отчета за изминалите 4 месеца има 30 точки. От тях избрал да обяви 7, които “илюстрират темпа и качеството на свършеното през този период”.
2 неща ще
определят
политиките
във висшето
образование
в бъдеще, каза при отчета си министърът. Първото е националната карта на висшето образование. Тя вече е готова и дава пълна информация какво е състоянието по региони и по професионални направления. Второто са подготвените промени в Закона за висшето образование, които въвеждат съвместно обучение от различни висши училища и т.нар. проектни докторанти.
“Промените в Закона за висшето образование не стигнаха до обсъждане в Народното събрание по причини, които са извън нас. Тези промени са очаквани много от нашата академична система, така че те ще бъдат внесени отново в новия парламент съм сигурен, че ще минат с приоритет”, каза още Денков.
През последните 4 месеца се създаде методика за подбор на изследователски университети. 7 висши училища вече имат такъв и ще бъдат включени в плана за възстановяване и устойчивост.