Ивайло Вълчев, на когото Слави вярва безрезервно, се отказал от Сорбоната, за да не товари родителите си
Песен по текст на сценариста и депутат от ИТН спечели “Бургас и морето”
Песен по текст на депутата от ИТН Ивайло Вълчев безапелационно спечели “Бургас и морето”. “Заклинание” в изпълнение на Кристина Дончева и вокалната група “Фортисимо” взе голямата награда и получи признанието на публиката. Музиката е на Петър Алексиев.
Ивайло Вълчев пише стихове още от дете. Едва ли българският ефир щеше да е толкова забавен, цветен, вълнуващ, драматичен и хумористичен, ако не беше той. 49-годишният бургаски поет и сценарист от “Шоуто на Слави”, а сега депутат и заместник-председател на “Има такъв народ”, е неизменна част от екипите на едни от най-гледаните шоута от зората на демокрацията до наши дни.
Пише текстовете на популярни
песни като “Ад и рай”,
“Френската гимназия”,
“Едно ферари с цвят червен”,
“Нека ме боли” и др., с които израсна поколението на 90-те. Те са лесно запомнящи се, с голям емоционален заряд.
Но както се казва, всяка крушка си има опашка. Бащата на Ивайло Вълчев е известният поет, писател, театрал, режисьор и журналист, почетен гражданин на Бургас Ваньо Вълчев. Вълчев-старши е автор на незабравимите песни “Телефонна любов”, изпята от Васил Найденов, “Огън от любов” на Силвия Кацарова и др. Роден е в Свищов, но попада в Бургас по разпределение като учител, след като завършва СУ “Климент Охридски”. Бохемската и артистична атмосфера на града му допада и бързо се потапя в нея. И до ден-днешен не пропуска удобен случай да се разходи до Парапета на Морското казино с изглед към залива, което прави и синът му Ивайло, когато е в родния си град.
До студентството животът на сценариста и един от най-доверените хора на Слави Трифонов минава изцяло в Бургас. Най-ранното си детство прекарва по детски градини в полите на Странджа близо до морето. Споделя често за това, защото
още помни воя на
чакалите нощем,
тогава развива любов към природата и се научава и да присажда храсти и дървета.
Ивайло Вълчев е в първия випуск на Френската гимназия в Бургас. Много се гордее, че е неин възпитаник. Преди това баща му го записал да учи френски при една достолепна госпожа - Недка Вълева, правнучка на Велчо Джамджиев, организатор на историческата Велчова завера.
За нея Ивайло Вълчев казва, че го е научила на много повече неща, отколкото три училища и пет университета, взети заедно.
“Беше много
интелигентно момче,
с по-особен поглед
към света”,
казва за него преподавателката по литература поетесата Венда Райкова.
По едно време Ивайло искал да учи в класическата гимназия, но така и не заминал в София. По ирония на съдбата после животът го среща с някои от колегите му сценаристи, които са възпитаници на елитното училище.
Всъщност френският можело да преобърне коренно живота на талантливия младеж. Ивайло бил приет след 12-и клас в Сорбоната, но се отказал да учи в чужбина, най-вече за да не натоварва финансово родителите си, разкриха пред “24 часа” негови бивши преподаватели.
Учителката му Дарина Костова си спомня, че той винаги се връщал с награди от национални състезания по френски. През 1989 г. Вълчев се явява на Франсиада по повод 200-годишнината от Френската революция и печели първо място. В есето си тогава защитава позицията, че
“Целта оправдава
средствата” може
и да звучи добре
като сентенция,
но в живота
не е така
Дали и сега, като политик и депутат, мисли така, тепърва ще разберем.
Класната му Катя Стайкова разказва, че Ивайло винаги е бил готов да изрази лично мнение по различни теми. Винаги той пишел сценариите на тържествата. От малък се интересувал от политика.
“Това е един от бившите ученици на гимназията, към които винаги мога да се обърна за съвет, свързан с извънкласната и културната дейност на училището”, казва директорката Радостина Георгиева. Вълчев завършва гимназията с отличен успех – имал само две петици. След като се класира сред първите на Национална олимпиада по български език и литература, го приемат без изпит в Софийския университет.
Животът го среща със Слави Трифонов, когато е във втори курс българска филология. Явява се на кастинг за сценаристи и през 1992 г. започва работа в предаването “Ку-ку”. Сред проверяващите тогава са Любен Дилов- син, Петър Курумбашев и Нидал Алгафари. Тогава се среща и с Тошко Йорданов. В прохождащия шоубизнес всичко е толкова напрегнато, натоварено и динамично, че отлага за по-късно държавните изпити. Но се посвещава с цялата си душа и талант на “ Каналето”, “Хъшове”, “Шоуто на Слави”, “Сървайвър”, “Мюзик айдъл”, “Пей с мен”, Lord of the Chefs, “Гласът на България” и др., които приковават милиони зрители пред екрана.
“Не си го представях
в това амплоа,
по-скоро мислех, че
ще стане преводач
с френски. Имаше такива заложби. Но той отрано взе нещата в свои ръце и се впусна в шоубизнеса, за да стане това, което е сега”, казва за сина си Ваньо Вълчев.
Ивайло е основен автор на повечето песни на Слави Трифонов и “Ку-ку бенд”. Една от емблематичните му е “Гергьовден”, която написва на 22 години. Тя се превръща в тотален хит от албума “Рома ТВ”, издаден през 1994 г.
Пише текстове и за много други български творци извън екипа на Слави, автор е и на различни телевизионни и радиореклами.
Артистичният дух на Ивайло Вълчев се проявява и при двете му дъщери - едната се е посветила на театралното майсторство, другата - на киномонтажа. Жена му е художничка.
Вълчев минава за интелектуалеца в екипа на Слави Трифонов. Той му има пълно доверие и неслучайно го прави зам.-председател на ИТН. Вроденият му усет за мярка и диалогичност го изстреля на масата на преговорите с другите политически партии.
“Ако България е един прекрасен двор с много сгради, то мястото на политиците е в зоната на обслужващия персонал, който прави всичко възможно нещата да функционират правилно. Те не трябва да бъдат в двореца. Нашата идея не е да сриваме всичко до основи, защото имаме стабилна основа и ред – конституцията. Ако има добре изградена пътека, да направим така, че страната ни да върви по нея, а не да се прескачат огради и да се присвояват сгради. Ако има нещо счупено, да го поправим, да проветрим и да подредим. Това искаме, а не да създаваме революционни ситуации”, е метафоричният прочит на поета за участието на партията в политическия живот на страната.
Дали политиката е временно увлечение за него?
“Не знам,
все си мисля, че
рано или късно
поетичното ще
надделее у Ивайло
над прозаичното в политиката”, казва баща му. И уточнява, че със сина си не говори за политика.
Покрай напрегнатото ежедневие в парламента и преговорите за съставяне на правителство на Ивайло Вълчев напоследък все по-малко му остава време да пътува до родния Бургас. Върне ли се обаче, бърза да се събере с приятели.
Преди не пропускал уикендите и още от петък палел колата към морето, но сега поддържа връзка с баща си главно по телефона. Ивайло обаче бе неотлъчно с него през зимата и заряза телевизионния ефир, когато Ваньо Вълчев счупи крак и се разболя от коронавирус.
Песен по текст на сценариста и депутат от ИТН спечели “Бургас и морето”