530 хил. бедни ще получат пакети с храни и хигиенни материали
Държавата ще даде ваучери на 10 хил. деца, за да се хранят здравословно
Всеки осми българин ще е част от Оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”
530 хил. българи ще получат поне веднъж годишно пакети с основни храни и продукти за лична хигиена по “Програма за храни и основно материално подпомагане” за периода 2021 – 2027 г.
“Тя ще достигне до всеки 11-и българин, като това са хора, които живеят в бедност или в риск от социално изключване. За тях тази подкрепа е много важна, за да преживяват”, обясни пред “24 часа” зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев.
По време на пандемията заедно с пакетите с храни се раздаваха и маски и дезинфектанти. Ще се направи и ново проучване от какви хигиенни продукти имат нужда хората.
Около
50 000 души ще получават
топъл обяд
- супа, основно ястие, хляб и поне веднъж седмично десерт. Сегашната програма изтича през декември и работим да продължи без прекъсване, обясни Кръстев.
За първи път по програмата ще се помага и на децата. Над 10 хил. новородени ще получат специален пакет с памперси, козметика и стоки от първа необходимост, както това се прави в скандинавските страни.
“Близо 1/5 от децата, които се раждат на година, ще получат помощ двукратно - при раждане и на шестия месец”, обясни още Кръстев.
Държавата ще дава и ваучери за детска кухня за над 10 хил. деца на възраст от 10 месеца до 3 г. Така ще се помогне децата на бедни семейства да се хранят здравословно, разясни зам.-министърът. “Можем да подкрепим общините и за откриването на пунктове за раздаване на храна в малките населени места и сегрегирани квартали”, добави Кръстев.
Около 3,875 млрд. лв. е прогнозният бюджет на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” за периода 2021-2027 г. Тя ще бъде в четири приоритетни оси.
Първи приоритет е развитието на пазара на труда и уменията. “Ако България иска да бъде част от процеса на цифровата трансформация и промените, които ще настъпят със “Зелената сделка”, това не се изчерпва с капиталови инвестиции и купуване на компютри, таблети или спирането на определени замърсители. Тази промяна минава най-вече чрез подкрепа за хората и включването им в този процес”, обясни Кръстев. В момента България има едно от най-ниските нива на безработица - 5,16%, но има несъответствия, които създават спънки пред икономическия растеж, допълни той.
По програмата ще бъдат обхванати над 850 хил. души, или всеки осми българин. По първата и третата ос - за младежка заетост, ще бъдат обучени над 721 хил. души. “Основното предизвикателство ще бъде как да се мотивират младежите да започнат работа и да си създадат трудови навици”, разясни Кръстев.
Над 163 хил. души ще бъдат обхванати в дигитални обучения.
И през следващия програмен период ще се подкрепя развитието на система от нови социални услуги в дома и в общността за възрастните хора.
1,380 млрд. лв.
ще се отделят
за социално включване
на над 125 хил. души
Целта ни е в социални услуги да бъдат обхванати над 67 хил. деца и възрастни. Основният акцент ще бъде деинституализацията на възрастните хора. През последните 10 г. проведохме една изключително успешна реформа за закриването на институциите за деца, която често се дава за пример извън страната. Следващата ни задача е да закрием и тези за възрастни. Очакваме да имаме над 908 нови социални услуги. Те ще бъдат подкрепени и от Плана за възстановяване и устойчивост, като проектите по него са за над 1,2 млрд. лв.”, каза още Кръстев.
730 млн. лв. от плана ще бъдат насочени към изграждането на 576 нови услуги за възрастни, хора с увреждания, както и ремонта на 1200 съществуващи услуги. Паралелно с това се работи и за нови стандарти за социалните работници и увеличение на заплатите им.
Предвидени са мерки и за интеграция на над 20 хил. деца от ромски произход, които включват обучения, социални услуги, субсидирани работни места и специализирани грижи за деца и семействата им. Важна е комбинацията от социални и здравни мерки, за да има индивидуален подход, защото нуждите са различни, каза още той. Даде за пример, че хората в отдалечените райони нямат достъп до здравни специалисти, които да следят кръвна захар или хронични заболявания.
Най-малка е четвъртата приоритетна ос, която ще е с бюджет от 20 млн. лв. При нея идеята е да се създадат 100 социално-иновативни пилотни проекти.