Айлин Секизкьок: Рисковете за България с мигрантите още съществуват
Президентът Ердоган не е казвал на българските граждани за кого да гласуват, казва турската посланичка у нас
- Г-жо посланик, политическата ситуация в България се промени много от последната ни среща, какви са очакванията ви като дипломат, който следи внимателно процесите у нас?
- От турска гледна точка България е изключително важен партньор и съсед. Инвестирали сме много в развитието на двустранните връзки, без значение от правителството, което управлява. За Турция България е входна врата за Европа и стратегически съюзник в НАТО. Страна-член на ЕС, която разбира Турция с нейните предизвикателства и ги представя адекватно на европейски терен от наше име. Затова бихме искали да видим продължение на това добро и силно сътрудничество с България, което имахме досега, без значение кой ще оглави следващия кабинет.
Готови сме да работим с всяко правителство, представляващо волята на българския народ. За нас е важно в България да има икономически и политически стабилно правителство. Работихме добре и със служебното правителство по въпроси на сигурността или такива, свързани с граничния контрол. Имах достъп до всеки министър, включително и до премиера и съм благодарна за това, но ще се радваме възможно най-скоро да бъде сформирано новото българско правителство, да установим контакт и да продължим сътрудничеството.
- Слави Трифонов, чиято партия спечели изборите, спомена в речта си за магистрала от румънската граница покрай Черно море до турската граница. Проект, за който навремето знам, че Турция имаше инвеститорски интерес.
- Бях щастлива да разбера, че г-н Трифонов има конкретни проекти, по които можем да работим заедно. Проучваме отдавна възможността за такъв проект, защото за Турция повече възможности за пътни артерии през България към Европа представляват необходимост.
Капъ uуле - Капитан Андреево има физически лимит и въпреки модернизацията този ГКПП има определен капацитет, който не може да се надхвърли. Същото се отнася и за ГКПП Лесово. Да имаме още един такъв пропускателен пункт при Дерекьой, който да е също и за камиони, е чудесна идея.
Тази магистрала, за която г-н Трифонов говори, по проект стига точно там. Този малък пункт, непригоден за камиони и интензивен трафик, заради липсата на добър път от българска страна може да бъде разширен и модернизиран.
Имах миналата седмица разговори и със служебния министър на транспорта и обсъдихме фериботната връзка Бургас - Истанбул, както и ро-ро транспортна връзка от Бургас до Карасу. Има много транспортни проекти, които бихме могли да осъществим. Включително и в железопътния транспорт, защото в момента няма стабилна жп връзка между България и Турция.
- През последното десетилетие Бойко Борисов бе човекът, който често представяше на европейски терен интересите на Турция, а освен това изгради и много добър личен контакт с президента Ердоган. Каква ще е промяната сега за вас?
- Г-н Борисов наистина беше и е близък партньор на турското правителство, добрите му лични контакти с президента Ердоган определено много помогнаха. Международните политически и икономически реалии, както и предизвикателствата за сигурността, пред които и двете ни страни са изправени днес, налагат заедно да работим дори още по-тясно. Това е необходимост. Без значение кой ще стане премиер или президент. Това е държавна необходимост за България и Турция да си сътрудничат още по-тясно.
Убедена съм, че който и да дойде на власт, ще бъде изправен пред тези факти и ще улесни сътрудничеството. Включително и по отношение на ЕС. Защото проблемът с миграцията е един от най-обсъжданите проблеми между Турция и ЕС.
И г-н Борисов видя, че предизвикателствата, които има Турция с присъствието на повече от 4,5 милиона бежанци от Сирия, Афганистан и другаде, представляват твърде голям проблем за Турция, за да се справи сама. Затова се опита да ангажира по-активно ЕС с този проблем.
На терен тази реалност все още съществува, нещата не са се променили. Все още имаме този проблем, съответно рисковете за България все още са налице. Затова трябва да си сътрудничим на европейско ниво. Но има и други процеси, които се развиха и станаха видни заради пандемията.
- Например?
- Например в икономически план. Нарушаването на глобалната верига за доставки, което ще продължи и в бъдеще, накара турските производители и износители да променят стратегията си. Те искат да произвеждат локално и да продават локално. Имам предвид в региона. Фокусът е вече повече върху нашия регион, Балканите и Европа.
Затова много турски инвеститори вече търсят възможности да прехвърлят своите производителни възможности в България - близо е, има европейски регулации и достъп към европейските пазари.
Затова много турски инвеститори се оглеждат за възможност да дойдат в България. Тези хора трябва да се насърчат, а това може да стане само с помощта на новото българско правителство, което и да е то.
- Последната двустранна среща, която се осъществи, бе между президента Ердоган и Бойко Борисов в качеството му на партиен лидер. Колко важна за двустранния диалог бе срещата в Истанбул?
- Тази среща се осъществи без намесата на посолството и не бяхме информирани, че г-н Борисов ще се види с президента Ердоган. Не сме запознати със съдържанието на разговорите, тъй като това беше частна среща. Но не разбирам защо това се превърна в голям политически въпрос тук, в България.
Имаше обвинения, че Турция се намесва в изборите и във вътрешните работи на България чрез тези срещи - на г-н Борисов и по-рано с лидера на ДПС. Г-н Ердоган не е казвал на българските граждани за кого да гласуват.
Освен това избирателите не гласуват според снимките на лидерите си. Техният вот е подчинен изключително на българската динамика, на процесите в България - тяхната мила родина. Щастливи или не, фрустрирани или не, те имат своите очаквания като избиратели.
Това са решаващите фактори в българската политика. Затова бях много озадачена от всички тези кръгове, които обвинително сочеха към Турция. Това е изцяло вътрешна политика на България.
- Навремето Борисов бе критикуван, че е предал на Турция всички турски граждани, заподозрени за връзки с опита за преврат, извършен точно преди 5 години на 15 юли, без да се съобразява с европейските разпоредби за правата на човека. Тези критики, честно казано, не бяха много ефективни тогава, защото мнозинството български граждани решиха, че по-важни са сигурността и спокойствието на българо-турската граница, отколкото правата на някакви турски граждани. Справи ли се Турция всички проблеми, започнали с опита за преврат?
- Ще започна отзад напред, но ще се върна и към първата част на въпроса ви, давайки ви два пресни и много конкретни примера. Първият е от страна, чието име няма да споменавам. Но там структурите на ФЕТО (Терористичната организация на Фетулах Гюлен) бяха много силни. Ние знаехме за това и предупреждавахме правителството на тази страна, че структурите на ФЕТО са заплаха за сигурността.
И тази заплаха е повече за тях, отколкото за Турция, защото са далеч. Но те не ни послушаха, не бяха внимателни и предпазливи, а и като че ли им беше трудно да повярват на това, което им казвахме за истинското лице на тази организация.
- И какво се случи?
- Случи се това, че миналата година точно в тази страна имаше опит за държавен преврат, който, за щастие, бе предотвратен. И цялата активна подкрепа за този опит за преврат идваше точно от членове на ФЕТО. Някои от тях - турски граждани, живеещи в тази страна и натурализирани впоследствие, или пък местни граждани, рекрутирани от ФЕТО и поставени на определени важни позиции в държавните структури. Така, както се случи и при нас преди 5 години на 15 юли. Сега новото правителство на тази страна работи тясно с Турция.
Всички важни членове на ФЕТО са в затвора. Освен че са участвали в опит за преврат, срещу тях се водят дела и за множество престъпления, свързани със злоупотреба с власт и служебно положение.
Защо давам този скорошен пример? Защото тогавашното много навременно сътрудничество на българските власти с Турция по този въпрос бе важно за сигурността на самата България. И това, което Борисов тогава направи, не бе, за да задоволи Турция, а да предотврати евентуална опасност за сигурността на България, свързана с тези хора, работещи на ваша територия.
Освен това не мисля, че става дума за нарушаване на каквито и да било човешки права в тези случаи. Това бе суверенно решение на българското правителство да прекрати разрешението за пребиваване на отделни чужди граждани и да ги депортира. И всички тези европейски страни, които се определят като много стриктни по отношение на правата на човека, следват абсолютно същите процедури, когато става дума за заплаха на тяхната сигурност. Виждали сме това неведнъж.
Няма нарушение на основни човешки права, когато говорим за депортирането на тези турски граждани от България. Но за съжаление, има още остатъци от ФЕТО в България.
- Нима? Къде са те?
- У вас има училища на ФЕТО, такива, които са управлявани от тази организация. И това е заплаха за българската сигурност. И ще ви кажа защо, като ви дам втория пример, за който ви споменах. Миналата седмица бивш турски дипломат реши да направи самопризнания и разказа за връзките си с ФЕТО. Този млад турски дипломат даде много детайлни обяснения пред прокурора.
От тях става ясно, че той е бил привлечен от ФЕТО още когато е бил в гимназията. После с помощта на организацияа е бил изпратен в университет и след завършването си е насочен да кандидатства в Министерството на външните работи. Не е лесно човек да стане дипломат в Турция, изпитната система е тристепенна и тестовете са доста трудни. На всяко от нивата обаче той е бил подпомаган предварително с въпросите и е минавал всяко следващо ниво.
В крайна сметка бил приет и станал дипломат, но не за да представлява Турция, а да работи за интересите на тази цинична организация. Да събира лична информация за колегите си, сред които съм и аз самата, за да може тази информация да бъде използвана от ФЕТО в подходящ момент. За изнудване или други цели.
Това представлява тази организация - можеш да извършваш престъпления, да изнудваш, да убиваш дори, щом е в името на организацията и нейните цели. И точно тези училища, които все още са активни, са част от системата на ФЕТО за рекрутиране на млади хора.
- Дори и тези в България?
- Включително и училищата, които са в България. Не казвам, че всички ученици там ще станат членове на ФЕТО или потенциални терористи, но някои от тези деца могат да бъдат избрани от ръководството на организацията и да им бъде промит мозъкът. Тези деца са в опасност и затова продължаваме да казваме на нашите партньори в България, че става дума за вашата сигурност, не толкова за нашата. Това е безпрецедентно опасна организация, каквато не е съществувала преди на Земята. Мога да го заявя категорично. Защото това е организация, която едновременно съчетава организирана престъпност, тероризъм и събиране на разузнавателна информация. Затова ще продължим да работим и със следващото българско правителство по този въпрос, за да предотвратим общата заплаха за нашата сигурност.