100 души умират от дрога у нас за година, близките им крият
Около 100 души годишно умират от дрога в България според оценката на Националния фокусен център за наркотици и наркомании (НФЦНН). Много малко от близките на починалите обаче се съгласяват да посочат свръхдозата като реална причина за фаталния край в смъртния акт. Тази статистика може да се докаже единствено чрез съдебна експертиза, казва пред “24 часа” д-р Александър Панайотов, който ръководи НФЦНН.
Най-много от свръхдоза умират българите между 30 и 39 г., а след тях се нареждат тези под 30 г. Това показват данните от Европейския доклад за наркотиците за 2020 г. на ЕК (виж графиката). За него са използвани данни от 2019 г. и според цифрите България е втора по смъртност във възрастовата група 30-39 г. в Европа на глава от населението.
“В графиката е посочено процентното съотношение на починалите по възрастови групи. В България 7 от общо 11 починали (64%) са били на възраст 30-34 г. Останалите 4-ма са били на възраст 25-29 г., (или 36%), което е третият най-висок относителен дял на починалите под 30 г. (след Турция, която не е в ЕС, и Финландия). Но трябва да се има предвид малкият брой починали според националната статистика у нас за сравнение с данните от Европейския доклад за наркотиците през 2021 г. Според данните там в Турция са 342, във Финландия – 234”, коментира пред “24 часа” д-р Александър Панайотов.
Като
съотношение
на 1 000 000 души
България е с
най-нисък
относителен дял
починали (1,6%)
в Европа
Това показват предварителните данни, с които “24 часа” разполага. Официалната статистика на НСИ за смъртните случаи през 2020 г. се очаква да бъде готова през втората половина на юли.
Опиоидите са най-честата причина за смърт сред употребяващите. В групата влизат хероин и новите синтетични опиоиди - фентанил и неговите производни. В медицината фентанил се използва като обезболяващо за онкоболни. Потребителите на опиоиди и успокоителни са най-често хора на възраст около 35-50 г. Те са по-характерни за Западна Европа и САЩ. В Америка наркотиците убиват годишно 70 хил. души, половината от тях след употреба на опиоиди.
Авторите на доклада за Европа отбелязват също
тревожното
използване на
бензодиазепини,
т.е. на
успокоителни
като диазепам
например
Тези вещества могат да доведат до зависимост, а комбинацията им с опиоиди или алкохол увеличава риска от свръхдоза.
Хероинът е едно от веществата, което води най-лесно до пристрастяване. Той е сред основните причини за фатален край сред употребяващите в Европа. След него се подреждат амфетамин, метаамфетамин и екстази. Потребителите на хероин са системно употребяващи лица, най- често на възраст между 30 и 45 г. През последните години се забелязва увеличение на употребата на метадон. Зависимите към опиоиди имат възможност да бъдат лекувани в метадонови програми. Това е заместващо лечение с постепенно намаляване на дозата, като целта е да изчезне физическата зависимост към хероина или други опиоиди. След като тя бъде овладяна, следва период на рехабилитация за справяне с психическата зависимост. Обикновено
лечението в
метадонова
програма може
да продължи
от 2 до 5 г. “Хероиновата зависимост е рецидивиращо психично заболяване. Така че дори един пациент да бъде стабилизиран и да започне живота си на чисто без наркотици, в даден момент при силни трусове в личния живот например зависимостта може да бъде отключена отново”, казва д-р Панайотов. Според него в такива случаи има опасност от предозиране, ако се употреби дозата, която зависимият е употребявал, преди да започне процеса на възстановяване, тъй като организмът му е вече отвикнал от нея.
Най-важното в лечение е зависимият да осъзнае, че има проблем.
Подкрепата от
семейството има
ключова роля
в тези моменти
Според данните на центъра по наркотици и наркомании пандемията от COVID-19 оказала най-силно отражение в търсенето на екстази заради затворените клубове по света. Едва 1,6% от населението е употребявало дрога в дискотеките и баровете по време на пандемия. За разлика от 2016 г., когато процентите достигат 3,3%.
Въпреки това Европа остава основен производител на наркотика за глобалния пазар. Броят на лабораториите за производство на екстази в Европа продължава да расте.
“Ефектът на екстази започва след 30 до 60 мин. от поглъщането на таблетката и продължава няколко часа. Употребяващите, които очакват по-бърз ефект и вземат още една или повече таблетки, защото не го усещат, са застрашени от предозиране”, обяснява Атанас Панайотов. Комбинацията му с алкохол засилва действието.
Амфетаминът е вторият най-търсен стимулант в Европа след кокаина според данните на европейския доклад за 2020 г. Той е лесно достъпен, защото се произвежда в Европа.
“По употреба
на амфетамин и
екстази българите
сме над средното
ниво за Европа
Те увреждат бъбреците и сърдечно-съдовата система, водят до психози при някои хора. Младите търсят по-често стимуланти или т.нар. “парти дрога” като амфетамин и по-рядко кокаин заради високата му цена”, коментира началникът на Националния фокусен център за наркотици и наркомании.
Марихуаната традиционно остава най-употребяваният наркотик сред всички поколения. Крайният продукт е с високо съдържание на тетрахидроканабинол, което е основното психоактивно вещество в канабиса. Все по-достъпни и лесни за намиране са новите форми от екстракта на растението, които присъстват в търговски продукти, пише в доклада. Средната цена за грам марихуана в Европа е между 7 и 12 евро, а съдържанието на THC достига до 12%.
Южна Америка, Западна Азия и Северна Африка са важни региони за производство на наркотици, които се внасят в Европа. Китай е източник на нови психоактивни вещества, прекурсори на наркотици и свързани химикали, сочи докладът на EMCDDA.
На територията на България са открити две нови психоактивни вещества, непознати досега в другите европейски държави, съобщи Александър Панайотов.