Неочакваната полза от ниската избирателна активност
Слави Трифонов очевидно правилно разчете волята на суверена
Рекордно ниската избирателна активност доведе до една изненадваща полза. Слави Трифонов, вместо да се прави пак на господар на мълчанието, излезе още в 11 часа на следващия ден и обяви как и какво правителство ще предложи.
И не начело с шахматистка, а правителство от хора, които могат и искат да работят.
И то кабинет на малцинството, без да чака преговори, окончателни резултати, преразпределение на мандати и целия български политически кич, който обикновено придружава вземането на решения у нас. Това очевидно е пряко следствие от ниската активност на изборите от 11 юли.
Тя наистина е рекордно слаба и Слави Трифонов правилно е разчел посланието, което му дадоха избирателите - не искаме стойки, а действия. Няма да ви гласуваме, като не искате да вършите работа, каза народът.
Особено
показателно бе
случващото се
зад граница
Там, където бяха осигурили всичко - безброй секции, където никъде не е имало. Включване в последния момент само с лична карта (дори и изтекла) и въпреки това гласуващите в чужбина бяха десетки пъти по-малко, отколкото на 4 април. За цяла Гърция са 1200 души, и то предимно туристи.
В една столична секция от 8000 души с право на глас реално са участвали на изборите малко над 300 души.
Какво всъщност се случи в България през последната година? Бойко Борисов омръзна и се оформи желание да не управлява повече. Това желание бе материализирано на изборите от 4 април, когато т. нар. партии на протеста имаха повече народни представители, отколкото ГЕРБ, които бяха първа политическа сила, но никой не искаше да ги подкрепя. Но въпреки че ГЕРБ не успя да състави кабинет, партиите на протеста и конкретно Слави Трифонов не положиха достатъчно усилия да съставят работещо правителство.
Сценката
“Взех мандата,
върнах
мандата”
бе главната причина хората да не гласуват миналата неделя. Разбира се, има още много причини. Сезонът е курортен, много хора са на море. Някои фигури в служебното правителство - Рашков, Кацаров и Минеков, плашеха прекалено много, на което се дължи практически равният резултат на първия и втория на изборите. (Разбира се, в служебното правителство имаше и истински звезди като тримата от харвардската група).
Машините за гласуване също
отблъскваха,
защото
бяха нещо
непознато
Антициганското говорене - полицейските акции сред махалите и всякакви опити за въвеждане на някакви образователни или имуществени цензове пред общото избирателно право.
Като това например да може да гласуваш, ако си на море в Гърция (тоест ако си по-богат) и да не можеш да гласуваш, ако си в Китен.
За въпросните машини трябва да можеш поне да четеш без очила.
А имаше активисти, които открито говореха за образователен ценз за право на глас. Само дето не посочваха минимален успех от дипломата 5,50.
Но отчетливо мнозинство от хора, които не искаха да гласуват за ГЕРБ, просто не отидоха да гласуват, опасявайки се да не станат свидетели отново на тъпата сценка с връщането на мандата. Не стига, че им гласуваме без пари, но те дори не се и опитват да управляват.
Отказът да се състави правителство след 4 април отблъсна хората, в които се бе завърнало политическото чувство. И те не подкрепиха ГЕРБ, но и не подкрепиха никого миналата неделя, с което казаха: Поемайте си отговорността, ако обичате.
Чест прави на Слави Трифонов, че е разбрал правилно желанието на народа и ще предложи незабавно правителство. Всъщност това е победителят на миналите избори - негласуващите, и те ще имат правителство.
Освен туй рухна митът, че ниската активност обслужва статуквото. Благодарение на ниската активност ще имаме правителство. Тоест оказа се обратното.
Просто трябва да се слуша суверенът. Неговата воля понякога се изразява и като не гласува и това води до реални действия.