За центъра за инсулти и въздушни линейки ще разчитаме на финансиране от Брюксел
Днес пращат последен вариант към Еврокомисията на Плана за възстановяване и устойчивост - надхвърля 6,270 милиарда евро
Министър Кирил Петков с нов вариант за модернизация на бизнеса и индустриалните зони
Без проекти за водородно гориво - твърде ново е, а трябва да се изпълнят за 6 години
Силно намаляват проектите за газификация
В българския План за възстановяване и устойчивост няма да има средства за проекти за водородно гориво, нито за изграждане на инфраструктура за довеждането му до сегашните въглищни централи в комплекса “Марица-изток”, научи “24 часа”.
В предишния вариант на плана, който правителството на ГЕРБ завеща на служебния кабинет, се предвиждаха към 117 млн. лв. за проекти за водородно гориво и още към 434 млн. лв. за инфраструктура. Тези проекти са заменени с други. Мотивът е, че всички проекти от плана трябва да се изпълнят за 6 години, а
водородът бил
твърде ново
гориво
и не може да се разчита, че за такъв кратък период ще се наложи и ще може да се създадат стандартиризирани процедури за използването му.
От енергийните проекти силно са намалени и тези за газификация. Природният газ се разглежда от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов предимно като преходно гориво във връзка с прекратяването на използването на въглища за енергийни нужди. Малкото проекти за газификация, които са оставени, ще се изпълняват изцяло с грантове, като става дума за преносна инфраструктура за природен газ, а не за изграждане на газоразпределителни системи в населени места. Поради това засега не е ясно и дали във финалния вариант ще бъдат оставени предложенията на енергийното министерство за газификация на въглищните централи в “Марица-изток”.
В момента по плана все още се работи, но в петък последният за момента вариант ще бъде предоставен на Европейската комисия за поредния кръг технически дискусии, а после ще се отстраняват евентуални забележки. Според членове на екипа на вицепремиера основната забележка по отношение на енергетиката е, че
тези проекти
не са достатъчно
амбициозни
Едва другата седмица финалният вариант ще бъде представен за обществено обсъждане у нас, а вероятно след изборите ще бъде внесен официално в Европейската комисия, стига новото парламентарно мнозинство да не реши нещо друго.
Един от проектите от варианта на ГЕРБ за плана – този за изграждане на център за лечение на инсулти, обаче е надграден. Новият представлява система от такива центрове за лечение из цялата страна, като този в София ще служи и като база за обучение на медицински специалисти за лечение на инсулти и на пораженията от него, тъй като това е социалнозначимо заболяване.
В тази връзка е и проектът за доставка на медицински хеликоптери и изграждане на инфраструктура за тях, който бе вкаран в плана по настояване на президента Румен Радев.
Друга съществена забележка на Брюксел според хората на Пеканов била за проектите, насочени към “Напоителни системи” ЕАД. В първоначалния вариант се предвиждаха 847 млн. лв. за общо 256 обекта. Този проект е силно свит и
са оставени едва
няколко обекта
Мотивът е, че по време на техническите дискусии имало забележки от страна на ЕК за възникнали съмнения за вредно въздействие върху околната среда. Подобни упреци е имало и към румънския план за идентичен проект и северната ни съседка напълно се отказала от него.
Много министерства у нас все още продължават да правят нови предложения и засега
планът
надхвърля леко
сумата от 6,270
млрд. евро
грантове,
каквато е квотата на България.
Министерството на околната среда и водите например направи предложение за включване на нови мерки за биоразнообразието. Новият проект е за възстановяване на ключови за климата екосистеми в изпълнение на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие и целите на Европейската зелена сделка. Индикативната стойност е 71,292 млн. лв.
Още две предложения е направило министерството. 32 млн. лв. е стойността на проект за интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата, в опазването на защитените зони от мрежата “Натура 2000”.
Другият проект е “Цифровизация за комплексно управление, контрол и ефективно използване на водите” с индикативна стойност 134,83 млн. лв.
Предложенията ще допринесат за Зеления преход на България. Мярката е и в изпълнение на Стратегията за биоразнообразие на ЕС до 2030 г. чрез възстановяване на потенциала на екосистемите за поглъщане на въглерод и способността им да произвеждат по-добри услуги и стоки.
Още на първата си пресконференция служебният министър на околната среда и водите Асен Личев заяви, че планът трябва да бъде преработен. И представи идеята си за включване на СПА център в “Овча купел”, който да е най-големият в Европа, а защо не и в света. Следващото му предложение беше за изграждане на инсталации за добив на кинетична енергия от река Дунав, съвместно с Румъния, подобно на Австрия. Нестандартна беше и идеята му за пристанище в близост до Капитан Андреево, където заедно с Гърция и Турция
река Марица
да се направи
плавателна до
Бяло море
Икономическият министър Кирил Петков пък преработва изцяло два от проектите - за модернизация на бизнеса на стойност 900 млн. лв. и за индустриалните зони за 400 млн. лв., включени в стълб “Иновативна България”. Според Петков 400-те млн. лв. трябва да се прехвърлят към фонд в Европейската инвестиционна банка, която да одобрява потенциалните инвестиции. По този начин ще се премахнат корупцията и лобизмът. В същото време това ще даде възможност на парите да се мултиплицират. Освен това компаниите сами трябва да избират в кой индустриален парк да се позиционират. Последното предложение на Петков е включено в плана, твърди източникът на “24 часа”.
Относно втория проект - за модернизация на бизнеса, виждането на Петков е, че парите са били структурирани неправилно. Затова той планира средствата от 900 млн. лв. да се увеличат на 1,2 или 1,4 млрд. лв. и да се разделят на три. 1/3 да са грантове, но с лимит, част от тях да са до 300 000 лв. примерно, за да отидат при повече малки предприятия.
Втората 1/3 да отиде в дялови инструменти, да се инвестират в иновативни нови компании. Тук решението отново ще се взима от Европа. А последната част от средствата министерството иска да се вложи в инструменти тип “Джереми”, тъй като там средствата не се дават директно като грантове.
Министерството на транспорта също е предложило
туризмът да
бъде включен
в плана
като инструмент за подобряване на здравния статус на населението ни, както и за подпомагане на възстановяването на сектора от кризата вследствие на COVID-19.
Понастоящем е предложено включването на туристическите предприятия като бенефициенти във фонда за енергийна ефективност. Министерството на туризма е подготвило и внесло чрез МРРБ в края на май искането този компонент да бъде допълнен и разширен с конкретни параметри за реализиране на мерките за енергийна ефективност на местата за настаняване и конкретен бюджет от 240 млн. лв.