Със законови промени спират даването на пари без обществени поръчки (Обзор)
Договори за 8,6 млрд. лв. са сключени без конкурси. Това се равнявало на пенсиите за 9 месеца, каза финансовият министър Асен Василев
С промени в законовата и нормативната база практиката за раздаване на държавни средства чрез “ин хаус” поръчки ще бъде прекратена. Оттук нататък ще се работи само с обществени поръчки. Това обявиха трима министри - на финансите Асен Василев, на икономиката Кирил Петков и на регионалното развитие Виолета Комитова на брифинг след заседанието на Министерския съвет в сряда.
Петков и Комитова представиха тази идея още преди две седмици. И тогава, и сега те описаха проблемите в своите министерства.
В регионалното практиката с “ин хаус” поръчките е при свлачищата и магистралите. През 2019 г. с министерско постановление поради голяма спешност да се укрепят 84 свлачища са отпуснати 580 млн. лева от бюджета - 201 млн. лева отиват в “Автомагистрали” ЕАД, а дружеството се договаря с 30 фирми и
им превежда
188 млн. лева
авансово
без обществени поръчки, като всяка една компания сама си е определила сумата.
За магистрала “Хемус” пък държавата е осигурила 3,71 млрд. лева от националния бюджет. Регионалното министерство, АПИ и “Автомагистрали” получават по 1,4 млрд. към края на 2020 г. Дружеството е раздало 976 млн. лева на 45-50 фирми авансово за бъдещо строителство на “Хемус”, разказа Комитова.
По думите ѝ магистралата е била разделена на 9 участъка и не обхваща целия път от Ябланица до Варна, а приключва с 220 км от Ябланица. След този участък “Хемус” се изпълнява от друга компания.
В Министерството на икономиката казусът е със сключените от Държавната консолидационна компания договори за ремонт на язовири. ДКК получава 630 млн. лв. и дава аванс от 100% на държавната компания “Монтажи”. От 416 язовира досега са ремонтирани само 10, и то на завишени цени за бетон и транспорт, твърди министър Петков.
Той даде и друг пример - без търг са отпуснати 182 млн. лв. за изграждане на правителствен комплекс на територията на “София Тех парк”. “Защо ни трябва административна сграда 90 хил. кв. метра и защо трябва да се сложи точно там, където трябва да се създават иновации и да се привличат дейности с висока добавена стойност”, попита Петков.
По-късно от “София Тех парк” разпространиха позиция, че не е инвеститор в проекта, не е получавал финансиране за неговото изграждане и не е извършвал процедури за възлагане на дейности за неговото реализиране. През 2019 година паркът е учредил право на строеж на ДКК върху собствен имот от 24 811 кв. м. Сделката е сключена въз основа на решение на Министерството на икономиката. По отношение на процедираните в Направление “Архитектура и градоустройство” на Столична община документи “София Тех парк” е съвносител единствено поради факта, че
е собственик на
земята, върху
която е учредено
правото на
строеж
в полза на ДКК, се уточнява в прессъобщението.
Финансовият министър Василев обобщи, че в периода от 1 януари 2019 до 30 април 2021 г. държавата е сключила договори на обща стойност близо 20 млрд. лв. От тях 8,6 млрд. са били без обществени поръчки, или над 40%. Това се равнявало на пенсиите за 9 месеца.
“Ако спрем тези течове, ще има пари и за здравеопазване, и за пенсии, и за образование, и за пътища”, категоричен беше Василев.
Проекти няма да бъдат спирани и
договори няма
да бъдат
прекратявани,
увериха министрите. “Развалянето на сключени договори е много специфично и е трудно. Притеснителното е, че е плащано авансово, без да има банкови гаранции и ако не се изпълни договорът, е трудно да си върнем парите”, обясни финансовият министър. А Комитова увери, че относно магистрала “Хемус” фирмите имат достатъчно пари, в “Автомагистрали” също има налични средства.
“Там, където има подготвени пари да се харчат през “наши” фирми без обществени поръчки, да бъдат върнати в бюджета и да бъдат похарчени с обществени поръчки”, е второто нещо, което правителството предприема, заяви Василев. Става въпрос за 570-те млн. лв., които правителството отпусна за доизграждането на “Хемус” в края на 2019 г.
“Ин хаус” поръчките са предвидени в европейското законодателство в много особени и спешни ситуации, ако общинско или обществено предприятие може да свърши работата, без да използва подизпълнители. У нас обаче държавните дружества са използвали такива, каза Василев.