Георги Аспарухов се прероди в Мусачево заради футболна клетва
Заклет левскар кръсти сина си Аспарух и внука си Георги, за да има в рода мъж с името на знаменития футболист Гунди
Днес, 30 юни 2021 г., се навършва половин век от трагичната гибел на футболните легенди Георги Аспарухов и Никола Котков. Пак днес Георги Аспарухов от село Мусачево в община Гълъбово завърши успешно осми клас със специалност "Футбол" в спортното училище на Стара Загора "Тодор Каблешков". Момчето тренира в старозагорския футболен клуб "Верея". Няма данни да стане бъдеща звезда, макар че от малък обичал да гони топката по селските поляни, но и интересът към него е заради друго.
Защото няма елементарно съвпадение в името на великия футболист и на осмокласника от Мусачево. Името е в резултат на търсен ефект, а идеята е на дядото на Георги Недьо Пенев, заклет левскар.
С него се срещнах за първи път през късното лято на 2011 година, когато малкият Гунди все още не можеше сам да връзва връзките на маратонките си, с които играеше футбол.
"Бях на 16 години, когато през 1971-а на Витиня загина моят любим футболист Георги Аспарухов. На 40-ия ден от смъртта му помолих баща ми, той беше овчар, да заколи едно шиле и да дадем курбан в памет на Гунди. Тогава дадох клетва, че ако един ден имам син и внук, ще ги кръстя Аспарух и Георги, за да имаме в рода си мъж с името Георги Аспарухов!".
Просълзен, това разказва тогава заклетият фен на "Левски" Недьо Митев Пенев от гълъбовското село Мусачево. Клетвата му се сбъдва 35 години по-късно, когато на 4 юни 2006 г. на бял свят идва първородният му внук Георги. Преди това, на 19 април 1979 г., Недьо вече се е сдобил със син, който нарекъл Аспарух. И никой в рода му - нито жена му Дина, нито снаха му Диана, посмели да тръгнат срещу футболната му клетва - родът им да прероди името на Георги Аспарухов.
Сякаш и съдбата не посмяла да се опълчи на съкровеното недьово желание - в рода им се раждали само момчета. Нито той, нито синът му след него се сдобили с момиче. "Ако се беше родило женско, обещанието ми пред паметта на Гунди щеше да се разпадне, нямаше да караме до момче", допълва Недьо, без и за миг да допусне, че това е било възможно да се случи.
Самият той, сега на 63 години, се увличал на младини по футбола и дори ритал в местния отбор "Колос" /Мусачево/. Играл ляв бек и също като Аспарухов обичал чистата, спортсменската игра. "Тогава стигнахме до почетното трето място в елитната окръжна група", спомня си Недьо.
"А мачовете бяха истински - нали не си представяте, че някой може да договори резултата в двубой като "Колос" /Мусачево/ срещу "Реал" /Мъдрец/", пали се бившият футболист. И за какво играели - за едната чест, за малко зърно и безплатни кебапчета в стола на някогашния Аграрно-промишлен комплекс. То затова и отборът се казвал "Колос" - комплексът или АПК-ато, както го наричали някога, поел спонсорството над тима, но с уговорката той да бъде кръстен "Колос" - по името на най-новия съветски комбайн, който току що били купили за кооперативните ниви.
Днес вече няма по нашия край такива здрави мачове, убеден е някогашният бек. От стадиона в Мусачево пък е останала само гола поляна, няма вече кой да играе тук и да се грижи за него.
По-късно и синовете на Недьо - големият Аспарух и по-малкият Иван, се увлекли по футбола и дори записали мачове с фланелката на общинския отбор "Ботев" /Гълъбово/ в Югоизточната "В" група. Дали и внукът Георги ще стане футболист - за Недьо в това няма и грам съмнение. В мечтите и сънищата си дори го вижда играч от класата на своя кумир Георги Аспарухов. То се знае - централен нападател.
"Цял ден тича подир топката, на година къса по 2-3 футболни топки", щастлив е дядото с внука си. Първата му топка той купил, докато още Георги бил бебе в кошчето си и не можел да ходи. Като проходил, спазили традицията и му направили прощъпулка. Този обичай повелява пред детето да се сложат различни предмети и по това какво ще вземе най-напред в ръцете си то, гадаят за бъдещата му професия. Е, малкият Гунди не грабнал топката, макар пред него да имало и топка, а хванал една инжекция - може и доктор да стане. "Ама това не пречи да играе футбол, нали спортната история помни и бразилеца зъболекар д-р Сократес", дава си кураж дядо Недьо.
Макар че докато беше малък, на въпроса какъв ще стане, когато порасне, Гошко отговарял убедително: "Тракторист!".
Няколко дни след като кръстили малкия в черква по православния канон, дядо му го завел на гроба на Гунди и Котков на Централните софийски гробища и там го посветил в "синята левскарска вяра", като сам си измислил ритуала. Георги има и снимка как целува образа на Аспарухов от паметника, ама станала много тъмна, ядосва се дядото. Той си има традиция - ако има път към София, задължително минава и оставя цвете на гроба на Гунди.
Пак някъде по това време на малкия купили и детски футболен екип на "Левски" по негова мярка, с който Гошко не се разделя. Само че тук има една особеност. Екипа купил чичо му Иван, братът на баща му Аспарух, който също е заклет левскар. За разлика от таткото на малкия Гунди, който е от... ЦСКА.
"Няма нищо чудно, не цялата фамилия сме левскари. Аз съм от ЦСКА, защото и дядо ми Митьо, при който израснах, беше цесекар. При нас е така - любовта към грандовете се предава през поколение. Дядо беше от "червените", аз - също. Баща ми е "син", и синът ми е от "Левски", обяснява семейната особеност Аспарух.
И макар всички да живеят под един покрив и да гледат заедно мачовете, на дербито "Левски" - ЦСКА никога не се карат, както и да завърши мачът.
"Аз съм от "Левски", откакто се помня. Но харесах завинаги Георги Аспарухов от един негов мач срещу "Берое", който като младеж гледах на живо с мой братовчед на стадиона в Стара Загора", припомня Недьо. След това го аплодирал още 1-2 пъти на живо и много пъти по телевизията. Харесвал не само как играе и особено онзи знаменит негов гол на "Уембли" срещу Англия през 1968-а, но и това, че винаги бил спортсмен, дори и извън терена. Прочел всичко за него, до което се добрал. Доскоро дори пазел десетки изрезки от стари вестници и списания за кумира си, но всичко се изгубило, когато се местили в нова къща.
"Никога няма да забравя последния му мач, в който му показаха червения картон. Беше срещу ЦСКА. Тогава се сритаха с Пламен Янков от "армейците". Янков го фаулира, Гунди му отвърна, като показа, че го е ударил точно на оперираното неотдавна място - тъкмо се беше завърнал от операция в Германия след поредната си контузия. Не казвам, че играчът на ЦСКА го е ритнал нарочно, но... Тогава ги изгониха и двамата. Мога ли да забравя това, че Аспарухов дори не изчака картона, а сам си тръгна от терена след сблъсъка. Съдията го догони чак на пистата, за да му вдигне червения картон. Колцина от днешните играчи ще постъпят така", вълнува се и досега истински Недьо от Мусачево при този свой спомен.
Но аз лично мисля, че тук бай Недьо греши. Аспарухов наистина бе изгонен заедно с Пламен Янков в този последен негов мач, игран на 28 юни 1971 година. Но не с картон, а с жест на съдията, който сочи към съблекалните, както е ставало това по онова време. Работата е там, че наказателните картони във футбола - жълти и червени, са въведени най-напред на световното първенство в Мексико през 1970 година. Въвеждането им у нас закъснява - това се случва чак за първенството 1971/1972 година. А злополучният мач между "Левски" и ЦСКА, последен в живота на Гунди, е от предишното първенство. Но с картоните вече сме свикнали дотам, че да си мислим, че те са съществували вечно във футбола.