НОЩНО Толкова те обичам, че ще те пратя в пансион
Парис Хилтън повдигна завесата над превъзпитателните лагери в САЩ
Имах чувството, че полудявам. Гладувах, измръзвах, бях сама и уплашена. Единственото нещо, което спаси разсъдъка ми, беше да мисля какво искам да правя с живота си, когато изляза. Готова бях да направя всичко, което е по силите ми, за да бъда достатъчно успешна, че родителите ми никога да не могат да ме контролират. Това признава Парис Хилтън в документалния филм за нейния живот, който излезе в края на миналата година. Риалити звездата разкрива, че подобно на други наследници на богаташи в САЩ и тя е трябвало да прекара близо година в пансион за превъзпитание, където е била измъчвана физически и емоционално.
Парис расте в консервативно семейство. Прадядо ѝ по бащина линия е основател на световноизвестната хотелска верига “Хилтън”. Семейството е заможно и се старае да даде добро възпитание и образование на четирите си деца. Парис е най-голямата от тях и първа се сблъсква с родителската строгост. Забраняват ѝ да носи грим и да излиза с момчета. Вместо това е задължена да посещава курсове по етикет. Тя обаче е непокорна. Със спестяванията си купува змии и маймуни, което ужасява нейната майка. След серия от разправии е решено буйната тийнейджърка да бъде изпратена в специализирано училище за подобряване на поведението чрез индивидуални и групови терапии.
Във филма Парис разказва за шокиращи методи на възпитание в него като например да стоиш 20 часа гол срещу празна стена. Разкритията ѝ повдигат сериозно темата за съществуването на подобен тип обучителни звена в САЩ. Оказва се, че между 2011 и 2014 г. полицията е получила 56 сигнала за нападения във въпросния психологически център и за 25 сексуални посегателства. Усещах, че много от работещите в него са започнали да измъчват децата, обяснява Парис Хилтън. Тя разказва как била събудена от непознати и насилствено транспортирана на хиляди километри, за да бъде държана 11 месеца на това ужасно място. Вече на 40 г. тя все още продължава да сънува кошмари как вика за помощ.
Би Би Си се заема да разследва какви са тези загадъчни места, в които заможни американци изпращат непокорните си деца за превъзпитание. За няколко месеца успява да разговаря с двайсетина души, които като Парис са прекарвали в тях и в момента са на възраст между 20 и 40 г.
От спомените им се разбира, че става въпрос за частни пансиони, центрове и лагери, предлагащи терапии на подрастващи с емоционални проблеми и зависимости. Макар всяка година в тях да се обучават хиляди деца, не съществува федерален регулатор, който да наблюдава дейността им. По тази причина някои използват методи, граничещи с насилие според разкази на потърпевши.
Родителите ми ме отвлякоха и оставиха в средата на планината, разказва 21-годишният Даниел във видео, споделено в TikTok, което има около милион гледания. Това се случва, когато е на 15 г., изпаднал е в депресия и се самонаранява толкова жестоко, че трябва да се лекува в болница. Докато е в нея, една нощ го събуждат двама мъже и му казват, че трябва да тръгне с тях. Обясняват му, че всичко може да бъде лесно и трудно според това колко силно смята да се съпротивлява. Решава да тръгне с тях, защото е толкова изтощен, че няма сили да им се противопостави. По дългия път спират за храна и той моли да се обади на родителите си, но не му е разрешено. Прекарва 77 дни в пустинята Джорджия, живеейки на открито. Задължен е да изминава десетки километри всеки ден и да полага различни физически усилия. Бях гладен, мръсен и ми беше студено в продължение на седмици, разказва Даниел. Той си спомня как други деца от лагера са се опитвали да избягат и да се самоубият. След Джорджия той е изпратен за още 15 месеца в подобен център в Монтана.
Би Би Си разкрива, че вземането на Парис и Даниел посред нощ е често използван и рекламиран метод, предлаган на родители, които се тревожат как децата им могат да реагират, когато научат къде ги изпращат. За тази “транспортна услуга” те плащат допълнително няколко хиляди долара. През 2007 г. започва масова проверка по въпроса, след като стават ясни няколко смъртни случая в превъзпитателни лагери. Сред тях е 15-годишната Ерика, която почива от топлинен удар и дехидратация по време на изтощителен поход.
Майка ѝ Синтия Кларк я описва като умно, внимателно и справящо се добре с ученето момиче, докато на 14-годишна възраст не започва да има психически проблеми. Експериментира с наркотици и прави опит за самоубийство, което изплашва нейните родители и решават да я изпратят на лагер за борещите се със зависимости тийнейджъри в Невада. Избират популярна и акредитирана програма. Не казват на Ерика къде я водят и реакцията ѝ при пристигане в лагера е бурна. Отказва да слезе от колата. Следва няколко часа терапия с други семейства в същата ситуация, след което децата са отделени.
Родителите ѝ водят съдебни дела в продължение на години, за да разберат обстоятелствата около нейната смърт. Синтия се свързва и с други родители, които смятат превъзпитателните лагери за опасни и предизвикват парламентарно изслушване. По време на него позицията на центровете се защитава от Националната асоциация на терапевтичните училища и програми. Организацията твърди, че нейните членове спазват етични стандарти и терапевтичните им практики се извършват задължително под наблюдението на специалист. Нивото на контрол обаче не е достатъчно, тъй като липсва национален мониторинг, а лицензирането на съоръженията става според законодателството на щата, в който се намират. Това понякога позволява на някои лоши изпълнители на въпросните услуги да се дистанцират от жалбите срещу тях, като ребрандират дейността си под ново име или я местят в друг щат.
“Не знам дали кошмарите ми някога ще изчезнат, но знам, че стотици хиляди деца преживяват това и може би, ако спра техните кошмари, това ще помогне и на мен да изтрия този период от живота си”, казва Парис Хилтън. Тя става част от протестно движение, което обединява преминали през терапевтични центрове. Те твърдят, че са били поставени в изолация и подложени на екстремни практики в труден за тях момент, заради което едва ли някога ще простят на родителите си.
Вече 40 години за ползата от тях се води спор
Превъзпитателните центрове в САЩ започват да процъфтяват през 80-те години на миналия век и постепенно стават модел за справяне със страдащи от психични проблеми и зависимости тийнейджъри и в други държави. Терапевтичните им програми в близост до природата, с много физическа активност и далеч от лоша среда се струват много подходящи за родителите, които искат да помогнат на децата си. Даже е измислен специален термин “трудна обич”, който описва ситуации, когато се отнасяш грубо или строго към друг с намерението да му помогнеш в дългосрочен план.
Това обаче може да продължи с години и да струва хиляди долари, без да е сигурно, че ползите са повече от вредите. Смята се, че някои родители експлоатират или преувеличават страховете, че децата им може да се окажат мъртви или зад решетките, ако не предприемат нещо радикално, тъй като възприемат случващото се и като свой личен провал.
Клиничният психолог Кейт Труит, която работи с бивши възпитаници на центрове за превъзпитание, казва, че те могат да бъдат особено вредни, тъй като юношеството е критично време в развитието на човека. И ако през него не се получава необходимата подкрепа и обич, проблемите могат да продължат с години и да доведат до дългосрочно пристрастяване и насилие. Тя подчертава, че се е натъкнала на травми сред своите пациенти, сравними с тези на бивши членове на култове или военнопленници. Повечето оцелели не се чувстват в безопасност, търсейки лечение, защото хората, които е трябвало първоначално да им осигурят такова в центровете, са се превърнали в извършители на насилието, обяснява доктор Труит.