Ивайло Трифонов: Историческият ни дълг е да бързаме, избухна д-р Желев, когато признахме Македония
В служебния кабинет има сполучливи министри - икономическия и на финансите, но има и такива с мракобесни саморазправи
Бързото признаване през 1992 г. бе, за да се блокират намеренията на Белград
В международната практика се признават държави, а не нации и езици
Езиковият спор възникна при посещението на Киро Глигоров нас - документите се подписаха на конституционните езици на двете страни
Смехотворни са опитите на Скопие да ни налагат глупости, че им отричаме самоопределението
- Скопие обяви, че награждава посмъртно президента д-р Желю Желев (1991-1997) с благодарствен плакет за приноса му в признаването на независимостта на Република Македония в началото на 1992 г. През есента на 2021-а се навършват 30 години от самообявяването на бившата югославска република за суверенна и самостоятелна държава след референдум. България първа признава независимостта на Македония. Как оценявате тази награда - като голяма, малка, средна?
- Не бих квалифицирал наградите като големи, малки или средни. Плакетът е едно признание за изключително навременния ход на д-р Желю Желев, първия наш президент, избран пряко от народа. Това е първият негов ход за демонстрация на новата външна политика на България на Балканите.
- Защо България бързаше да признае първа Македония?
- За да престанат всякакви спекулации от нашите по-добри или по-лоши съседи, че ние имаме някакви териториални намерения или каквото и да било друго спрямо Македония или спрямо съседни държави. Бързото признаване на Република Македония означаваше и колкото се може по-бързо да се блокират намеренията - исторически и вековни, на Белград спрямо Македония.
Това се разбираше много добре от тогавашните македонски лидери, начело с Киро Глигоров. Благодарение на него Македония се отърва от тези касапници, в които участваха съседите им от север. В това отношение той беше мъдър човек и успяваше да удържи положението. Имаше и исторически навей, исторически полъх. Ние сме кръвно свързани с Македония и македонците. Независимо от сегашните глупости, които вършат техните водачи.
Признаването беше и знак към нашите сънародници в Македония, които бяха клани след 1945 г. Десетки хиляди хора бяха избити, защото се обявяват за българи. За това трябва открито да се говори и да се пише. И зад всичко това стои Белград, стои сръбската държавна сигурност УДБА-та.
Мога да кажа с пълна отговорност, че мрачните действия, мрачните намерения на сръбската УДБА са живи и здрави в сегашна Северна Македония. И ние виждаме резултатите от тяхната дейност. Десетгодишното управление на Никола Груевски блокираше всякакви разумни и перспективни контакти с най-добрия им съсед - България.
- Бихте ли разказали как точно стана признаването? Помня, че имаше някакви разправии между президента д-р Желев, премиера Филип Димитров и външния министър Стоян Ганев...
- Д-р Желев беше категоричен, че правителството на Филип Димитров час по-скоро трябва да вземе решение, защото правителството признава или не признава държави.
В международната практика отношения и дипломация се признават държави, а не нации и езици. И са смехотворни всякакви опити да ни се налагат разни глупости от Скопие, че ние им отричаме езика и самоопределението. Ами те са се самоопределили през 1945 г. под влияние на Москва и Коминтерна. И се взело решение, че има македонски език, че има добруджанска нация, тракийска нация...
- И шопска нация също така...
- Да. Такива глупости ни се налагаха. Ами този идиотизъм, престъпление историческо на Георги Димитров и комунистическата партия да бият хората, да ги вкарват в затворите и да ги избиват, за да ги заставят да се пишат македонци през 1946 г.?! Това престъпление не трябва да се забравя.
И затова д-р Желев смяташе, че ние сме длъжни в името на нашата българска история в Македония - за това открито трябва да се говори - това не е обща история, това е българска история. И никакви спекулации в това отношение не трябва да допускаме и да се поддаваме.
Защото в договора, който подписахме, се говори за обща история. Каква обща история, общи са хората, едни и същи са хората, роднините. Бай Петър Дертлиев казваше, че една трета от хората в България са наследници на хора от Македония - Егейска и Вардарска. Тези неща не трябва да се забравят.
- Какво стана в деня на признаването на Македония?
- Д-р Желев се обади на Филип Димитров по телефона и му каза час по-скоро правителството да вземе решение за признаване на Македония и на другите държави, наследници на бившата Титова Югославия. Филип каза, че ще сторят това на започващото заседание на кабинета. “Бързайте, защото ще ни изпреварят”, каза президентът.
Но правителството нещо се бавеше, заседанието продължаваше дълго и д-р Желев няколко пъти говори с Филип Димитров. Външният министър Стоян Ганев се обадил на заместника си Стефан Тафров и му съобщил, че в Германия, където беше на посещение, му казали да не бързаме. Желев избухна: “Стоян Ганев ли ще слушаме ние?! И с какви хора е говорил той, които са му внушили да изчакваме? Нашата историческа мисия, нашият дълг е да бързаме!”
В крайна сметка правителството взе разумно решение, Филип отиде в парламента и с овации от всички в залата беше посрещнато и приветствано това историческо решение. Тогавашните лидери в Скопие начело с Киро Глигоров не забравиха стореното от д-р Желев. Издадоха му книгата “Фашизмът”, кръстиха улица на негово име.
- Как посрещнаха д-р Желев при първото му посещение в Скопие?
- Той гостува на македонския парламент, срещна се с парламентаристите. Всичко беше много емоционално. Винаги се разчувствам, когато си спомням за тази визита. Спомням си първия посланик на Македония в София - Георги Иванов. Много емоционална беше и срещата, когато д-р Желев го покани...
- Какво си спомняте от първото посещение на Киро Глигоров в София?
- На първото му официално посещение трябваше да се подпишат разни документи. И тогава възникна т.нар. езиков спор. Ние казахме, че няма да се занимаваме с признаване на езици и нации, а с междудържавни отношения. Слава богу, тогава се намери един модус вивенди - документите да се подпишат на конституционните езици на двете страни.
Като началник на кабинета на президента д-р Желев една от задачите ми беше да придружавам държавния ръководител на съответната държава в колата. Пътуваме с Киро Глигоров от “Бояна” към центъра. Попитах македонския президент мога ли да му задам един въпрос. “Питайте”, каза той. Обясних му, че съм дал вечеря на неговите сътрудници в делегацията и че свободно си разговаряме и се разбираме - те на своя си език, аз на моя. “Обаче ми прави впечатление, г-н Глигоров, че вашият македонски език се отличава от техния...” Бай Киро разбра какво имам предвид, само махна с ръка и не отговори. (Киро Глигоров е роден в гр.Щип и е учил на български език в местното училище - б.а.)
- Как хората в Македония посрещнаха признаването на независимостта на държавата им?
- С възторг и благодарност. Защото оживелите от репресиите, за които вече стана дума, и техните наследници помнят и знаят за тези ужасии. Помнят как те и техните деди са посрещали българските войски след 1941 г. с хляб и сол и с цветя!
С този почетен благодарствен плакет те показват своята благодарност и уважение към д-р Желев, а чрез него на съвременна нова България и нейното наистина братско отношение към Македония. Без никакви, така да се каже, задни мисли, от една страна, и без никакви компромиси, от друга. Ние не можем да погазим нашата история.
- Какъв държавник беше д-р Желев?
- Той осъзнаваше историческия момент в неговия живот. Във вътрешен план неговото голямо постижение е обединение на опозицията в Съюза на демократичните сили. Без това обединение нямаше да бъде успешен преходът, макар че някои го оспорват. Д-р Желев казваше: “Ние направихме много успешен преход в политически план, но се провалихме в икономиката.” И това е така.
За 6 години и половина той посети 25 страни. Някои възлови държави посети по няколко пъти - като Германия, Франция и САЩ. Във всички държави се срещаше с българите от старата емиграция. А в разговорите с ръководителите и политическия елит на тези държави той изпълняваше своята мисия да представи нова България в очите на Запада. Комунистическит режим с т.нар. възродителен процес беше компрометирал България и българския народ в цял свят. И трябваше тези следи, тези мръсни петна да бъдат изчистени и отречени веднъж завинаги. И това д-р Желев го правеше убедително.
През мандатите на д-р Желев като президент България беше посетена от 32 държавни глави и ръководители на международни организации. В това преходно време беше много важно да дойдат хората тука и да почувстват настроението на хората в мнозинството от българския народ. Той искаше по-бързо присъединяване към Европа, където е нашето историческо и културно минало и бъдеще.
Д-р Желев възложи 23 пъти отлагателно вето върху закони, които приемаше парламентът. В повечето случая това отлагателно вето, както и при другите президенти, не се уважи от парламента.
Той създаде Президентската библиотека и бяха издадени 25 тома. Това е едно богатство, което илюстрира неговия път в науката, живота и политиката. А също и проблемите, които са стояли и стоят и се решават в нашата страна. Това е едно богатство и за бъдещите поколения - да отварят и да четат.
Даде 66 интервюта във вестници и електронни медии.
Вече като недействащ президент създаде Балкански политически клуб. Той сподели със свои колеги и приятели от всички балкански страни също вече недействащи президенти да се срещат в различните държави, за да споделят проблемите, които трябва заедно да решават на Балканите. За съжаление, този клуб беше изоставен от наследниците на д-р Желев.
- Вие бяхте вицепремиер в първото служебно правителство след 1989 г., ръководено от Ренета Инджова. Какво е мнението ви за действията и делата на сегашния служебен кабинет?
- Въздържам се от пряк анализ и коментар. Има сполучливи министри - на икономиката, на финансите... Обаче не мога да премълча тази развихрила се, как да го нарека... ще цитирам едно изречени от текст, който наскоро прочетох: “Мракобесната саморазправа на временния министър д-р Стойчо Кацаров с големи български лекари и болници продължава.”
Ами ето този господин, който е министър на вътрешните работи, е срам и позор за нашите служби за сигурност с тези репресивни уволнения. Ами този Кацаров, дето го споменах. Защо трябваше да навърши години за пенсия Кантарджиев и да го пенсионира веднага? Ръководител на най-представителната организация, която се занимава с вирусология и имунология. Това са безобразия.
Да не говорим за пълния хаос, който цари в строителството?! Всички организации на българските строители викат това е чудо - кой я направи тази жена министър, ние спряхме да работим. Казах, че не ми се коментира дейността на служебното правителство, но не може да се мълчи. Боя се, че картината ще се повтори и след изборите.
- Каква е вашата прогноза за изборите на 11 юли?
- Мисля, че ще се повторят резултатите от предишните избори. Може да се скъси дистанцията, както показват проучванията, между ГЕРБ и “Има такъв народ”. Може би по-добри резултати ще получи “Демократична България”. Лошото е, че ГЕРБ пак ще бъде в пълна изолация, за съжаление. Според мен ще спечели изборите, но какво да се прави сега? Това са законите на политиката. Политиката е изкуството на възможното. ГЕРБ ще бъде една принципна и силна опозиция. Бойко Борисов обнови листите с много млади хора
- Ще бъде силна опозиция ГЕРБ, но ако има съставено правителство...
- Да, така е. Ще бъде срам и позор за тези измислени файтонджийски партии като тая на Мая Манолова. Или протестърите там - “отровното трио”. Един го направиха министър на културата. Срам и позор за българската култура и културните дейци. Но това са реалностите. Да си носи отговорността този, който създаде този кабинет.
CV
l Роден е на 1 юни 1941 г. в Горни Дъбник
l През 1965 г. завършва Московския енергетичен институт и започва да чете лекции по обща физика в Софийския университет
l През 1989 г. става член на Клуба за гласност и демокрация
l От 1990 г. е член на Координационния съвет на СДС и негов секретар
l През 1990-1994 г. е началник на канцеларията на президента Желю Желев
l През 1994 г. е вицепремиер в служебния кабинет на Р. Инджова
l От 1997 до 2001 г. е посланик в Югославия
l Сега е пенсионер