Коментар на седмицата №1: Катарзис! Протестните партии вече искат ДПС
Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 215 460 прочитания:
Социолозите не са виновни, невъзможно е да се предвидят абсурдните тенденции на парадоксалното мислене
И без това никой не се наема с категорична прогноза за резултата от изборите на 11 юли, а генерал Атанас Атанасов внася още по-голямо объркване. В интервю за БНТ от 13 юни той заявява: “Ако нямаме 121 депутати, протестните партии трябва да съставим правителство и да го сложим на масата.
Който иска, да го
подкрепи”
По принцип хората не са длъжни да вникват в абсурдните тенденции на парадоксалната мисъл, но някои изявления по време на предизборна кампания заслужават внимание, особено когато идват от самите партийни водачи.
Припомням, че на 17 януари т.г. същият човек каза по повод редовния вот: “Ще преговаряме с всички, които са готови да подкрепят нашата програма, без ГЕРБ и ДПС, защото те представляват силите, които искаме да отместим от държавното управление”.
Сегашното изказване на Атанасов отваря още по-широко ветрилото, допускайки бъдещото правителство на правдата и справедливостта да реализира мандата си с гласовете на системните партии. Той дори добавя още по-смайваща теза: “Ако народните представители от ДПС искат, нека го подкрепят. Непоисканата подкрепа понякога е много полезна.”
Случайно или нарочно стратегът от градската десница не изключва гласовете на ГЕРБ?
И кога ДПС стана
от невъзможен
приемлив
партньор за
борците срещу
мракобесието? Какво се случи с категоричната непримиримост към лицата и фирмите от черния списък по “Магнитски”?
Напрежението допълнително се нагнетява и от изказването на Татяна Дончева в същия ден: “Дори да не стигнат 121 депутати, тези 3 формации (ИТН, ДБ и “Изправи се! Мутри вън!”) трябва да работят с БСП и ДПС за създаване на следващото стабилно управление”.
Тя също намира движението на Карадайъ за най-безобидно сред системните играчи, даже специално пояснява това свое схващане: “ДПС по-добре разбират необходимостта да не претендират за влизане в правителство и да не претендират да им бъдат задоволявани други икономически щения”.
Повече от очевидно е, че независимо от лютите клетви реномето на ДПС сред партиите от протеста процъфтява. Свидетели сме на сериозна промяна в политическите позиции - най-върлите врагове на досегашното статукво, включително
участниците в
десанта на
Росенец,
протягат ръка
към ДПС
В светлината на новата реалност обаче пред гражданите възниква резонният въпрос: щом в протестния лагер има катарзис и досегашните морални скрупули вече не важат, какво ще попречи на системните партии да си съставят свой коалиционен кабинет?
Ако въз основа на прогнозните данни Атанасов и Дончева допускат възможността да нямат мнозинство в следващия парламент, значи ГЕРБ, БСП и ДПС ще имат такова. От какъв зор тогава да крепят управление, в което няма да участват?
Бъдещето е енигма и не е оправдано да се сърдим на социолозите, ако техните проучвания на обществените нагласи дават подвеждащи данни.
Невъзможно е да се предвиди как ще реагират този път феновете на ИТН, те безспорно са в най-неизгодна позиция. Сценаристите на партията дават недвусмислени сигнали, че
няма да
преговарят с
никого за
коалиционно
управление,
а суверенът едва ли е склонен да гласува, докато се сдобият с пълно парламентарно мнозинство. Отгоре на всичко звездата на шоуто Слави Трифонов не само се оттегли от надпреварата и общува с избирателите си само чрез мрачни статуси във фейсбук, но отсъства и от собственото си предаване. Поне ново парче да бе пуснал за верните си последователи, които вече започват да забравят магнетичния му глас.
Заради отпадналото ограничение за броя на секциите в страните извън ЕС няма начин да се изчисли и вотът на българите в чужбина, нито неговото въздействие върху общия резултат.
Творческите търсения на служебното правителство също не помагат за избистряне на общественото мнение – до този момент нито едно от “разкритията” за злоупотреби и корупция на предишното управление не е подкрепено с доказателства. Назначените от президента министри са толкова залисани в “чегъртане”, че едва намират време да се посветят на организирането на предсрочните избори. На всичкото отгоре европейският главен прокурор Лаура Кьовеши не оправда очакванията на протестиращите да се разправи ритуално с “хунтата” и остави угнетените да се борят сами със своите тирани.
Но да погледнем по-ведро на нещата, възможни са всякакви варианти на бъдещото правителство, даже и сегашното служебно да стане редовно и държавата да върви напред под мъдрото ръководство на Румен Радев. Важно е само едно - всяка от тези възможности е изтъкана от честни намерения. Щом ДПС се променя за добро, значи всичко ще бъде наред.