Кристиан Ериксен, когото лекари, съотборници, публика и жена му върнаха от онзи свят
17 юни 2001 г. Стадион “Паркен” в Копенхаген. 19,10 часът. Изведнъж мачът Дания - Белгия спира, играчите и публиката започват да ръкопляскат.
Аплодисментите продължават цяла минута. Те са посветени на един млад - едва 29-годишен, мъж, който няколко дни по-рано почти умря. Почти се беше пренесъл на онзи свят, но оттам го върнаха лекарите, съотборниците му, публиката и съпругата му, както и всички любители на футбола, които демонстрират огромната си подкрепа.
Този мъж се казва Кристиан Ериксен.
Преди броени
дни е станал
шампион на Италия
с “Интер” - първа титла за “черно-сините” от 2010 г. насам. Футболна звезда, вероятно милионер, идол в родината си Дания. В 42-ата минута на първия мач на “червения динамит” на европейското - срещу дебютанта Финландия, той изведнъж се срина край тъчлинията, без изобщо да е докоснат от съперник.
Съотборниците му започват енергично да ръкомахат към лекарите, капитанът на Дания Симон Кяер бърка в устата му и му вади езика, след това дава няколко кратки нареждания и играчите се нареждат в тесен кръг около Ериксен, който хич не изглежда добре, за да го закрият от стотиците щракащи фотоапарати и хилядите снимащи смартфони.
На терена се появява и млада жена по дънки, но с фланелка с името на Кристенсен на гърба, както и с №10, разбира се. Към нея веднага се втурва споменатият капитан Кяер, както и вратарят на датчаните - Каспер Шмайхел. Той е син на великия Петер Шмайхел, който става европейски шампион преди 29 години. Двамата първо я спират, за да не се хвърли връз лежащия неподвижно Ериксен, а след това я успокояват, докато докторите си вършат работата.
В този случай успешно - всички с общи усилия успяват да издърпат десетката на Дания и “Интер” от онзи свят. Разбира се, вероятно той няма да играе повече футбол на това равнище, но поне ще се радва на живота, на семейството, на феновете и на футбола, макар и не от терена.
Българската следа
в спасяването на
редник Ериксен
е Валентин Великов - лекар на десеткратния български шампион “Лудогорец”, който е в бригадата за допинг контрол, ръководена от германеца Йенс Клайнфелд, който разказа пред в. “Билд” какво се е случило.
Всъщност по някакво щастливо стечение на обстоятелствата той е анестезиолог и преди мача провежда инструктаж на лекарите от двата отбора, като им посочва особената важност на използването на мобилните дефибрилатори при внезапен сърдечен арест на терена. Както се оказва след това, именно този уред спасява живота на Ериксен.
“Използването на дефибрилатор в първите две минути
качва шансовете
за оцеляване
след сърдечен
арест с 90%
Всяка следваща минута чакане ги намалява с 10%. При Ериксен времето беше 2-3 минути, така че той изкара късмет”, обяснява Клайнфелд.
“Когато той отвори очи, го попитах на английски “С нас ли си?”. Той отговори: “Тук съм.” И после каза: “Дявол да го вземе, аз съм само на 29 години!” Успокоих го, че вече всичко е наред”, допълва германският лекар.
Кристиан Ериксен е роден в градчето Миделфарт, Южна Дания, където и започва да тренира футбол в местния детски отбор. След това е забелязан от скаутите на един от местните грандове тогава - “Одензе”, и преминава в младежкия отбор на клуба.
Кара стажове в “Челси” и “Барселона”. Според англичаните той не е бил достатъчно здрав физически, докато каталунците се заинтересуват и дори обмислят трансфер.
Те обаче са изпреварени от “Аякс”, който
през октомври 2008 г.
подписва договор с
младия талант,
действащ от зимата на 2009 г.
Според неофициални данни нидерландският гранд е платил за младия датчанин около 1 млн. евро.
Ериксен дебютира за мъжкия отбор на “Аякс” едва 17-годишен в мач срещу НАК (Бреда) през януари 2010 г.
Две години и половина по-късно той вече е играч на английския “Тотнъм” срещу 13,5 млн. евро.
С лондончани той стига до финала на Шампионската лига през 2019 г., като тимът му губи 0:2 от “Ливърпул” в Мадрид.
На 28 януари 2020 г. подписва четиригодишен договор с италианския “Интер”.
В началото кариерата му в “калчото” не потръгва и той получава майтапчийската награда “Златната тоалетна” като най-слабия чужденец в Серия “А”.
Година по-късно обаче той бе
в основата на
първата от много
години титла
на “черно-сините”.
В националния отбор той има 106 мача и 36 гола.
3 от попаденията му са срещу България - в мач за третото място в приятелския турнир “Кирин къп” в Япония, където прави хеттрик за победата 4:0.