Политолози в “Клуб 24 часа”: Кабинет на малцинството с плаваща подкрепа в НС след 11 юли вероятно (Видео)
Социологът Геновева Петрова и политолозите Димитър Ганев и Слави Василев в дебат:
- Може 1/3 от служебното правителство да остане
- Рамо за протестните партии от БСП и ДПС в парламента? Както се казва: “Не може да им забранят да ги обичат”
- Такова мнозинство ще е сложно и крехко
Още акценти:
- Ако партиите на протеста се легитимират пряко през служебния кабинет, може да отблъснат умерени и колебаещи се избиратели
- Има силна радикализация сред леви избиратели, но те се преориентират към Манолова, Виденов, ИТН, даже към ДБ
- БСП може да прибави 50-70 хиляди гласа в по-спокойната ковид ситуация
- Слави Василев: Мисля, че Трифонов гледа към Министерския съвет, не към президентския пост
- Ръст за ГЕРБ може да дойде от по-ниска избирателна активност, не от скрит вот
- Обединението около БСП не е достатъчно столетницата да си върне второто място
- Служебният кабинет, новият играч, измества фокуса от кампанията
В “Клуб “24 часа” гостуваха социоложката Геновева Петрова от “Алфа рисърч”, политолога Димитър Ганев от “Тренд” и политологът Слави Василев. Дебатът бе на тема “Вторите избори. Какво да очакваме до 11 юли и какво - след това”.
- Сондажите на две социологически агенции, едната - “Алфа рисърч”, измериха скъсена дистанция между ГЕРБ и “Има такъв народ”. Ще стане ли вторият първи на 11 юли?
Геновева Петрова: Такова развитие не трябва да се изключва. Установихме две тенденции - едната е, че ГЕРБ бележи спад. Въпросът е дали той ще продължи, или подкрепата ще се задържи на това ниво.
Втората е, че няма съществен растеж за “Има такъв народ”, а скъсяването на дистанцията е по-скоро заради спад при ГЕРБ към момента на проучването. В зависимост от това как ще се развият двете тенденции до края на кампанията е и отговорът на въпроса ви дали вторият ще стане първи, или първият ще запази позицията си.
Димитър Ганев: Психологическият ефект “кой е първи” не е без значение, но повече ме вълнува дали в следващото НС ще имаме по-различна конфигурация. Защото в 45-ото НС се оформиха 3 лагера - на протестните ИТН, ДБ и “Изправи се! Мутри вън!” с общо 92 мандата, на системната опозиция БСП и ДПС, която не беше припозната като легитимен актьор, и на ГЕРБ, която е в изолация. Сега има спад при ГЕРБ и ръст при ИТН, но минимален. Въпросът е дали трите партии на протеста ще пораснат с още 30 мандата, за да стигнат 121 за мнозинство, което засега не е факт. И понеже за коалиция с ГЕРБ никой не говори, на тези три партии вероятно ще им трябва подкрепата на БСП и ДПС.
Слави Василев: Ако българското общество припознае дейността на служебния кабинет като легитимна и иска промяната да се осъществи на 11 юли, тогава ИТН и другите протестни партии ще постигнат по-силен резултат. Дали ще имат мнозинство обаче, не мога да кажа. Но не бива да изключваме тази хипотеза, защото ако социологическите данни сега показват, че ГЕРБ е първа, промяната по върховете на държавата със служебния кабинет и изтъкването на ролята на президента като основен политически играч вероятно биха променили нагласата у избирателите, които преди това не намираха смисъл да гласуват.
Г. П.: Само че ако партиите на протеста от 45-ия парламент много пряко се легитимират през служебното правителство и дейността му, има риск това да предизвика обратен ефект особено сред по-умерените и колебаещи се избиратели. Защото служебният кабинет действа много категорично и безпардонно, а тези, които подкрепят такова поведение, са сред твърдите им избиратели. А едни 15-18% сред избирателите все още се колебаят. Повечето са умерени хора, които търсят позитивен разговор и това много им липсва в тази кампания. Затова острата конфронтация рискува да ги отблъсне и да произведе обратен ефект. Затова очакванията за мощно представяне на протестната общност на 11 юли може да не се оправдаят.
- Има ли съживяване в ГЕРБ и другите системни партии, за каквото говорят анализатори, и те ли ще оберат вота на по-умерените?
Г. П.: Към момента нямаме емпирични данни за съживяване при ГЕРБ и БСП. ДПС е друг казус, там нещата се развиват по съвсем различна логика.
- Можем ли да очакваме скрит вот за ГЕРБ след масивната атака срещу тази партия?
С. В.: Ако при данните, които служебният кабинет изнася, и при тази мобилизация на протестните партии ГЕРБ покаже скрит вот, значи са абсолютни магьосници!
Което не бива да се изключва, защото премиерът Борисов многократно е доказвал завидни способности в тази посока. Но според мен е много малко вероятно.
- Какво ще е съотношението в подкрепата за партиите на протеста?
С. В.: Мисля, че нараства и че е възможна изненада в деня на изборите. Сред онези, които все още не са взели решение дали да гласуват, изборът ще е в полза на промяната, не на статуквото. А тези партии на промяната са доста по-гласовити, затова мисля, че ще завземат позиции спрямо статуквото, чиито представители отстъпват.
Д. Г.: На екзитполове в изборния ден питахме: “Кога взехте решение да гласувате?” 10% отговаряха: “Реших днес”, а малко над 10%: “През последните няколко дни”. Много е вероятно тези 20% и на 11 юли да вземат решение в последните дни. Затова кой има и кой няма скрит резерв ще се реши в последната седмица. И повярвайте ми, това ще е резултат от напълно случайно събитие. Например през 2009 г. всички социологически сондажи даваха победа на ГЕРБ с 5,6 до 8%.
Тогава изказване на г-н Доган в последната седмица от кампанията мобилизира огромен резерв от тлеещ наказателен и протестен вот срещу тогавашната тройна коалиция. Това изстреля ГЕРБ до 1,6 млн. гласа.
Колкото до скрития вот за ГЕРБ, мисля, че не е скрит глас, а скрит процент. Компенсация не само за ГЕРБ, но и за БСП и ДПС може да се постигне чрез по-ниска избирателна активност, защото те притежават най-твърдите партийни ядра.
- БСП ще си върне ли второто място, след като обедини 17 леви формации?
С. В.: Обединението е знак за положително развитие около БСП.
Но не е достатъчно да си върнат второто място, след като повечето избиратели са припознали в “Има такъв народ” партия на промяната и на опозицията на ГЕРБ.
Г. П.: Боравим с емпирични данни и те ни показват, че въпреки обединението БСП не успява да възвърне някакви позиции. Два са възпиращите фактори. Единият са продължаващите досега вътрешнопартийни противоречия. Другият е силната радикализация сред левите избиратели, която мотивира част от тях, вместо да подкрепят коалицията около БСП, да се преориентират към радикални формации като тази на Жан Виденов. Други леви избиратели вече застанаха зад “Изправи се! Мутри вън!” още преди 4 април, а и около ИТН и “Демократична България”. И това е много по-сериозната бариера пред ръста на БСП.
Фактор, който би могъл да окаже положително въздействие върху БСП в хода на кампанията, е опитът тя да бъде легитимирана като антистатукво партия чрез участието на нейни представители в служебния кабинет.
С. В.: Не мисля, че присъствието на Янаки Стоилов в служебния кабинет е опит БСП да се представи като антистатукво партия. То е жест на президента Радев към БСП и не цели да я постави в една или друга позиция. Ако избирателите пратят БСП на трето място, значи това е тяхната позиция. А дали е статукво или не, със сигурност не е цел на служебния кабинет.
Г. П.: Далече съм от мисълта дали това е било цел на служебния кабинет и на президента. Казвам, че в очите на обществото това изглежда като такъв опит.
Д . Г.: Може би едно от малкото сигурни неща на предстоящите избори е третата позиция на БСП заради сериозната ѝ дистанция и от 2-ия, и от 4-ия, който и да е той.
Различното от вота на 4 април ще е в ковид ситуацията. Ако през април бяхме в пик, сега ще сме в изключително спокойна ковид ситуация и това може да се отрази на вота за БСП. Защото екзитполът на 4 април показа по-слабо участие на хора над 65 г. А това са между 50 и 70 хил. гласа, които на 11 юли може да са компенсация за БСП.
Не изключвам Виденов да отцепи част от избирателите ѝ. Но огромното напрежение към управляващите се изсипа като наказателен и протестен вот, който изобщо не припозна в БСП алтернатива. Лъвският пай от протеста беше спечелен от ИТН. А БСП постигна по-нисък резултат дори от този през 2014 г., когато излизаше от властта с Орешарски. И сега, след 4 г., в които беше доста остра и смислена опозиция, не успя да спечели нищо. Вместо това я взеха за част от статуквото, а партиите на протеста заявиха: “Няма колаборация с вас, вие сте част от съвсем друг мач!”.
- Кампанията преди 4 април беше по-невидима и течеше онлайн, докато настоящата вероятно в по-висока степен ще разчита на живата връзка. Какво би донесло това на отделните формации?
С. В.: Съгласен съм, че кампанията сега е по-жива - отдавам го на това, че служебният кабинет управлява държавата и Борисов вече не е министър-председател, което прави интригата от изборите по-интересна. На 4 април никой не очакваше “Има такъв народ” да пробие до втора политическа сила. Заявлението на Слави Трифонов, че няма да е депутат, но не изключва друга позиция, която смятам, че е Министерският съвет, а не президентският пост, променя политическата динамика и прави кампанията по-жива.
- Значи смятате, че мълчанието на Слави Трифонов продължава да му носи позитиви?
С. В.: Донесе и ще продължи да му носи позитиви. Политическите партии не отиват на терен да печелят избиратели с програми. Програмите са на сайтовете им и никой не ги чете.
Вотът се печели с много мощен слоган за промяна, какъвто Слави Трифонов демонстрира с промяната в избирателната система, с идеите за референдума. Политическото послание, което печели гласове в България, не са програмите по секторни политики здравеопазване, образование... Избирателят гласува подсъзнателно, той е или против статуквото, или не е, и взема решението много бързо.
Г. П.: Вие наричате тази кампания по-жива, ние я наричаме по-конфронтационна от предишната. И част от аргументите на г-н Василев са точно в тази посока. Тук няма състезание на идеи, има желание аз да покажа, че съм по-добър от моя конкурент. Този остър сблъсък вече е накарал влияещите се от такъв тип аргументи да се определят. Решението на редица партийни лидери в хода на кампанията да отстъпят крачка назад, формално или не, и да дадат на нови лица шанса да участват в политическата надпревара, е следващ фактор. Трети фактор всъщност е новият играч в кампанията - служебното правителство, без самото то формално да участва в изборите.
- Как ще се отрази хиперактивността на служебния кабинет върху резултата от вота?
Г. П.: Измества фокуса от кампанията, от състезанието между партиите към състезание между служебното правителство, назначено от президента и партиите, срещу които президентът се обявява.
- Кои и къде ще са главните сблъсъци - персонални, партийни и идейни?
С. В.: На идейните сблъсъци никой не обръща внимание. Понятията “ляво” и “дясно” почти ги няма в тази кампания. Българската политика се разделя на статукво и антистатукво. И ДПС вече се опитва да играе картата “Ние сме антистатукво”, което не мисля, че ще има голям ефект. Според мен партиите на промяната ще разширят влиянието си, а олицетворението на статуквото като ГЕРБ, може би и ДПС ще е в отстъпление. Не се знае дали парламентът след 11 юли ще излъчи кабинет. Имаме и президентски избори наесен. Така че това деление ще е меродавно и през следващите месеци, да не кажа и повече.
Д. Г.: Нека добавя, че сценарият и след 11 юли да не се състави кабинет ми се струва труден и почти невъзможен. Ако за втори път не се поеме отговорност и се удължи политическата криза, това няма как да не рефлектира върху подкрепата най-вече за “Има такъв народ”.
Заради умора от избори всяка коалиция след 11 юли ще изглежда легитимна и много лесно може да бъде оправдана: “Не се коалирах и не работих с тях, доказах го, сега обаче трябва да постъпим отговорно и да не хвърляме държавата в хаос”. Това ще бъде възприето дори и от хората, които не подкрепят Трифонов.
- Как ще изглежда едно правителство на малцинството, още повече след новината, че и ДПС застава на анти-ГЕРБ позиции?
Д. Г.: Протестните партии вероятно ще формират кабинет с подкрепата и на други формации. Както се казва, те не могат да им забранят да ги обичат, имам предвид БСП и ДПС. Намирането на парламентарна подкрепа поне в началото ще е без проблем. Служебният кабинет ще е нещо като образец. Малко хора от ДБ, малко от левицата, по-скоро с експертен профил.
Не изключвам част от служебния кабинет, примерно 1/3, да остане в редовния - така ще се включи и малко президентска легитимност към новото вероятно крехко, нестабилно и сложно като конфигурация парламентарно мнозинство, което ще подкрепя този кабинет.
Г. П.: Такъв кабинет обаче би срещнал много сериозни предизвикателства и проблеми заради малката тежест на идеологическите аргументи. Ако 45-ият парламент бе излъчил правителство, то щеше да има силната спойка на анти-ГЕРБ и антистатукво нагласата. Но следващ кабинет от партии с доста различна ценностна ориентация и с евентуална подкрепа от БСП и ДПС, сериозно ще блокира работата му, а и тази на парламента.
- Защо?
Г. П.: Защото те тогава не просто ще трябва да осветяват състоянието на държавата след управлението на ГЕРБ, а и да вземат реални решения и да ги гласуват в парламента.
Представете си например решение по съдебната реформа и гласуването ѝ. Каква е позицията на “Демократична България”? На БСП? А на ДПС? Как ще се съчетаят техните визии? Разбира се, с това не казвам, че е по-добре да не се състави правителство. Означава обаче, че когато излизат пред избирателите си, партиите трябва да бъдат откровени и честни. Иначе рискуват бързо да предизвикат недоверие и разочарование. Мисля, че новите партии биха пострадали много сериозно, ако не успеят да реализират ангажименти, за които много категорично и последователно говорят месеци наред.
С. В.: Най-добрият вариант е да се състави правителство, което да получи подкрепа в следващото Народно събрание, но тя да е плаваща. Това означава някакво мнозинство в началото да го гласува, а после плаващи мнозинства да подкрепят отделни секторни политики. Само че такъв кабинет ще е подвластен на много по-лесна процедура за вот на недоверие - нещо, което никога не е успявало, но принципно е добре за българската демокрация. И, второ, това ще е кабинет, който би защитавал интересите на мнозинството граждани спрямо интересите на партийното мнозинство, което го крепи в НС. Защото решенията му ще се търсят не на базата на партийна логика, а на интересите на гражданите. Това би оздравило и променило парламентаризма такъв, какъвто го познаваме.
CV
Геновева Петрова е част от екипа на “Алфа Рисърч” от създаването ѝ и е неин съуправител сега. Магистър по политически науки от СУ
Димитър Ганев е бакалавър и магистър по политология в СУ, главен асистент в катедра “Политология” и преподавател там. Съосновател е на изследователския център “Тренд”
Слави Василев е политолог, завършил е международни отношения в Бостънския университет в САЩ. Работил е в американския Конгрес, беше главен експерт в кабинета на президента Румен Радев