Държавата склони да има диво къмпингуване, кметовете – не
Местните власти не горят от ентусиазъм да допускат палатки, каравани и кемпери
След като с над две години закъснение държавата най-после създава правила за т.нар. диво къмпингуване край морето, тя вменява основната работа по това на кметовете на черноморските населени места. Те обаче не изглеждат никак ентусиазирани, показа проверка на “24 часа”.
По всяка вероятност това лято правилата няма да влязат в сила, а и по принцип
създаването
на още къмпинги
дразни местното
население
и крайморските общини ще направят всичко по силите си, за да има колкото се може по-малко къмпинги, защото те не носят никакви печалби.
Преди две години дивото, т.е. къмпингуването извън категоризираните по Закона за туризма къмпинги, уж бе разрешено с промени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Условието обаче бе да се издаде наредба за това от четири министерства.
Тази наредба бе публикувана за обществено обсъждане едва преди две седмици и предвижда
всеки собственик
на подходящ
терен да може
да го регистрира
в общината
като място за къмпингуване. За да стане това обаче, той трябва да осигури извозване на отпадъците, да представи план за разположението на палатките, кемперите и караваните, да вземе разрешение от пожарната, да регистрира лицата, които пребивават, и да изпълни още ред изисквания, част от които струват пари.
Терените могат да бъдат всякакви – на частни лица, на общината, на държавата, може да са земеделски или горски земи, само че не трябва да са били давани под аренда. Не може да попадат в защитени територии и не може да са върху дюни или на самата плажна ивица, а и освен това до тях трябва да има транспортен достъп.
На пръв поглед собствениците на подходящи терени не трябва да плащат нищо на общината, само че за голяма част от тези дейности местната власт събира различни такси, а и освен това
тя ще вписва
тези къмпинги
в регистър
Без такова вписване “къмпингът” ще е просто струпване на едно място на кемпери и каравани, което и сега масово се случва по морето. Но след влизане в сила на наредбата това вече ще е незаконно и се предвиждат глоби, които почват от 500 и стигат до 50 хиляди лв.
От морските общини на север евентуални възможности за обособяване на места за разполагане на палатки, кемпери и каравани извън официалните къмпинги има в общините Аврен, Бяла и Долни чифлик.
“Няма постъпили заявления от желаещи да обособят къмпинг на територията на община Аврен. Ще разгледаме всяка една молба, но като цяло
не сме доволни
от идеята
за диво
къмпингуване
То носи само разходи и никакви приходи”, заяви Емануил Манолов, кмет на община Аврен, в която попада устието на Камчия.
“След летовниците остават само отпадъци, за чието извозване плащат местните данъкоплатци. Държавата е тази, която трябва да определи местата за подобно къмпингуване, а не общините. От две години крайбрежната алея в комплекс “Камчия” се превърна в безплатен паркинг от двете страни на пътя, въпреки че е еднопосочна. Настаняват се кемпери на самия плаж, текат от тях масла и други течности, това е безобразие. Казвам им - защо не паркирате на обособеното за вас място, стотина метра по-надолу, там има условия за вашето пребиваване. Отвръщат ми, че там им искат по 40 лв. на денонощие. Ами няма как да е безплатно”, каза Манолов.
Кметицата на Долни чифлик Красимира Атанасова обърна внимание, че все пак наредбата е едно добро начало, тъй като от текста личи, че
разходите по
почистване на
тези места ще
се поемат от
собственика
на терена
Досега това е правила общината и е било голямо предизвикателство.
“В момента в общината тече процедура за общ устройствен план, така че няма как да даваме съгласието си за обособяване на никакви зони. Нямаме запитвания от желаещи”, каза Пеньо Ненов, кмет на Бяла, в която попада Карадере.
Ненов разкри, че дивото къмпингуване в Карадере носи много неприятности. Всяка година разходите за почистване в края на сезона се увеличават,
общината
плащала
50-60 хил. лв.,
но не са достатъчни, за да се чисти и в гората, където са реално биваците, а само за сметта и плажа.
“Гората е сметище, въпреки че сме сложили контейнери на входните и изходни точки на пътя. Част от плажа на Шкорпиловци също е на наша територия - барикадирали са кемпери, палатки и целогодишни съоръжения, даже дават кемпери под наем. В разчистването получаваме помощ от доброволци от различни организации. Но остатъците от фекални, битови и комунални отпадъци не са приятна гледка”, каза Ненов.
Любопитното е, че любимата на мнозина местност Карадере
няма как
да бъде
превърната
в къмпинг по
новите правила,
тъй като не отговаря на условието да има пряк транспортен достъп. До там няма подход за автомобили, да не говорим за линейки и коли на пожарната. Кметовете на морските общини по Южното Черноморие все още нямат яснота как точно ще се процедира при създаването на места за диво къмпингуване и изчакват наредбата да мине на обществено обсъждане. “Това е само проект и изчакваме окончателното ѝ приемане. Мисля, че преди това ще има обществено обсъждане и докато влезе в сила, ще мине лятото”, каза кметът на Созопол Тихомир Янакиев.
Това е общината с най-много категоризирани къмпинги по Южното Черноморие. На нейна територия се намират култовите Каваците, Градина, Златна рибка, Смокините и Веселие, които се пълнят до дупка през лятото. Според запознати нагласите на местната администрация засега били
да не се
разкриват
нови къмпинги
в и без това плътно застроеното крайбрежие.
“Не ни е на дневен ред въпросът с къмпингите, ще го обсъждаме наесен”, бе лаконичният коментар на кмета на Приморско Димитър Германов.
“При нас няма подходящи терени за разпъване на палатки, каквито има на юг, но имаме условията да обособим място за кемпери”, казва кметът на Поморие Иван Алексиев. Според кмета на Царево Георги Лапчев, който от няколко години се опитва да сложи ред в къмпингуването на едни от най-красивите и диви плажове в общината, наредбата е добра стъпка. “Комплименти към този, който е събрал смелост да тръгне в правилната посока,
но има
неизяснени
моменти
Трябва да има ред в къмпирането и е добре държавата да каже какъв е той. Да са ясни задълженията и отговорностите и какво следва, ако някой не ги спазва. Кой носи отговорност? Ако е кметът на съответната община – как точно?”, пита Лапчев.
Румен Радев и Мая Манолова пратиха казуса дори в Конституционния съд
Казусът с дивото къмпингуване успя да стигне преди две години и до Конституционния съд. Промяната в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с което опъването на палатки и разполагането на кемпери и каравани извън категоризираните къмпинги бе забранено и се предвижда солена глоба, бе направена от депутатите в тогавашния парламент между две четения на промените в закона в началото на 2019 г.
Президентът Румен Радев и тогавашният омбудсман Мая Манолова дадоха на Конституционния съд тези членове, макар и с различни мотиви. Решението на конституционните съдии бе, че забраната не е неправомерна, тъй като според закона глобата влиза в сила едва когато бъде написана наредба с правила за дивото къмпингуване.
Практиката у нас обаче показва, че местните власти многочесто се изкушават сами да въвеждат забрани по най-различни поводи и с различни средства. Миналата година например Общинският съвет на Царево гласува такава наредба, но Върховният административен съд я отмени през април т.г.
“Смятам, че наредбата на община Царево относно дивото къмпиране, която бе отменена от ВАС, беше по-работеща за къпингуващите от сегашния проект”, коментира кметът на Царево Георги Лапчев.
Приетите от съветниците текстове забраняваха разполагането и ползването на палатки, ремаркета и полуремаркета за обитаване или къмпинг, тип каравана и други съоръжения за къмпингуване и бивакуване с туристическа цел в имоти на територията на цялата община, които са отредени по общия устройствен план за дейности, различни от “курортно-рекреационна дейност”. ВАС обаче потвърди становището на Административния съд в Бургас, че Общинският съвет в Царево не е компетентен орган по въпроси, които са уредени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и които са в правомощията единствено на министрите на туризма, околната среда и водите, земеделието и регионалното развитие.