Синът на Христина Христова от БНТ възпитан от малък да е мъж
6-годишният Александър сам се записва на допълнителни занимания в детската градина
“Защо имаме мускули?”, “Защо пием вода?”, “Защо не можем да отидем до Луната на разходка?”. Ето такива въпроси непрекъснато задава Александър - синът на водещата на сутрешния блок “Денят започва” по БНТ Христина Христова и спортния журналист Радостин Любомиров.
На 1 юни - Деня на детето, той навърши 6 години. Родителите му не го кръщават на баби и дядовци, а избират име, което да се ползва лесно в чужбина. Още повече че има и своеобразна символика. Александър означава закрилник и победител.
За да е такъв и в училище, майка му отсега го учи да пише и да решава задачи, тъй като наесен на момченцето му предстои да е в подготвителна група преди първи клас. Не му тежи, защото той от малък посещава няколко от избираемите уроци и активности в детската градина. Никой не го кара насила, избира ги и се записва сам. Журналистката дори се чуди понякога, че не знае как му стигат силите за целия ден. Обикновено на въпроса ѝ: “Как не ти свършиха батериите днес?”, той остроумно отговаря: “А на теб?”.
Все пак детето обича повече да играе навън, да се занимава с монополи и карти и да реди пъзел. Христова не прекалява с уроците за сина си и заедно с него ходят в парка, за да кара колело или тротинетка.
Журналистката не е свръхамбициозна майка. “Искам
да знае само 3-4
езика, да свири поне
на един музикален
инструмент,
да бъде първи в спорта и в олимпиадите по математика и български език”, казва шеговито тя.
Алекс вече има смартфон, но не прекалява с ползването му. Освен че майка му е поставила дневен лимит, който да не надвишава, той самият предпочита да прекарва времето си навън. Детето има много приятели, с които играе на гоненица, криеница или на топка. Безгрижното му детство наподобява това на майка му, която е тичала пред блока със съседчетата си.
Дали заради игрите навън, или заради любовта на родителите му към футбола, 6-годишният Александър мечтае да стане футболист. Водещата на “Денят започва” одобрява това желание и с удоволствие би ходила на стадиона да гледа мачовете, в които играе. Но се шегува, че единствено не би го подкрепила, ако стане престъпник или фен на “Левски”.
За възрастта си Алекс не прави бели. Сред пакостите му са разливането на вода от каната в чашата, защото смята, че е достатъчно голям, за да си сипва сам. Според майка му той е много отговорно и разбрано дете, въпреки че за нея детството е “безпорядък в игрите, истинска небрежност, бели, падане, счупване на нещо, за което да си кажеш “нищо кой знае какво не е станало”.
Да повишава тон обаче се налага, когато Христина Христова гледа децата на приятелки, племенниците и кръщелниците си.
Изнесеният ѝ глас
звучи като караница,
както твърдят съседите ѝ, но тя рядко стига до това. Не се кара, а просто говори на висок тон, за да е сигурна , че всички деца са я чули.
Всъщност за тв водещата не строгостта, а прегръдката и показването на близост имат основна роля във възпитанието на детето. “Александър е много, много прегръщано дете. Не се срамувам да го кажа. Не вярвам в приказките, че момчетата не бива да се прегръщат и целуват. Напротив, те ще станат мъже и трябва да знаят какво е искрена обич и как да я дават и показват на любимите си същества”, казва журналистката. Според нея именно истинските мъже показват чувствата си, а не онези, които са възпитани да са “корави”.
Момченцето знае как да показва обичта си.
След дълго и силно
“мамооо” следва
подарено цвете
без причина, нарисувана картичка или репетиран танц. Да бъде добър и любящ, отговорен и силен мъж, са сред нещата, на които го учи майка му. Наред с това тя го кара да “дава воля на ума си, да мисли мащабно, извън клишето и нечии очаквания”. Иска ѝ се синът ѝ да достига до успехите не по лесния начин, защото той или е нечестен, или безинтересен. Александър от своя страна учи родителите си на живеене, радост и искреност. За журналистката децата трябва да припомнят на възрастните, че човек не може сам нито в работата, нито в живота като цяло. “Забелязали ли сте как децата се търсят едно друго, за да си играят? Разбират, че сам не може, скучно е! Показват ни, че дори когато се скараш с някого, можеш да се извиниш и отново да сте “най-добри приятели”, казва Христова.