Бюджетната пица пак не е по мярка, но този път не изтъня, а бухна
Очертават се милиарди приходи в повече, а това дава възможност държавата да заложи амбициозни цели
На 31 май вечерта бяха публикувани предварителните данни за изпълнението на консолидирания държавен бюджет за първите пет месеца на годината. Данните са важни от гледна точка на дискусиите за актуализация на бюджета за настоящата година, които продължават вече близо два месеца. Но те са още по-важни от гледна точка на тема, която засега се пренебрегва - подготовката на бюджета за следващата година.
Според предварителните данни, за първите пет месеца на годината в бюджета са влезли почти 20,5 милиарда лева. За сравнение, за същия период на 2020 г. приходите в бюджета бяха едва 17,6 милиарда лева. С други думи,
увеличението
на приходите
спрямо миналата
година е 2,7
млрд. лв.
Нещо повече, приходите в бюджета през настоящата година са по-високи дори от предкризисната 2019 г. - тогава бюджетът събра 18,7 милиарда лева за първите пет месеца на годината.
Тенденцията за увеличение на приходите е устойчива - те са по-високи през всеки от последните три месеца - март, април и май, спрямо съответните приходи през 2020 и 2019 г. С други думи, не просто има възстановяване на приходите спрямо кризисната 2020 г., но има и растеж спрямо предкризисната 2019 г. Това е отличен индикатор, особено като имаме предвид, че през март и април все още действаха ограничителни мерки.
Още по-показателни са данните само за данъчните и неданъчните приходи, които се увеличават с 3,1 милиарда лева спрямо същия период на 2020 г. За сравнение, прогнозата на бюджет 2021 година залага увеличение на данъчните и неданъчните приходи от
2 милиарда за
цялата година!
С други думи, още през първите пет месеца на годината значително е преизпълнена целта за растеж на приходите за цялата година. А до края на годината остават още 7 месеца - ако продължава с тези темпове, без проблеми
може да има
поне още един
милиард
преизпълнение
на приходната част на бюджета.
И това не е всичко. В края на май всички 27 страни членки на Европейския съюз, ратифицираха окончателно създаването на европейски фонд за възстановяване в размер на 800 милиарда евро. Така дейността на фонда се очаква да започне след броени седмици и
България ще
може да получи
аванс от близо
1,6 млрд. лв.
още тази година. За целта правителството трябва да представи в Европейската комисия достатъчно амбициозен и реформаторски план за възстановяване, така че да получи бързо одобрение от европейските институции.
Но има и още - през настоящата година България има достъп до антикризисния европейски пакет ReactEU, както и до европейски фондове от предишния програмен период, но вече започва да тече и новият програмен период. Съвсем наскоро България получи и 1 милиард лева финансиране от европейския антикризисен фонд SURE. Въобще, през тази година страната ще има достъп до значителни европейски средства повече, отколкото са очаквани и планирани в държавния бюджет.
Накратко, заради започналото възстановяване на икономиката бюджетът през тази година отчита значително по-високи приходи от очакваното. Ако това продължи с тези темпове и заедно с допълнителните средства от Европа, бюджетът ще разполага с много повече финансови ресурси, отколкото е планирано.
Тези средства
могат да се
използват за
намаление на
планирания
дефицит и дълг, както и за допълнителни антикризисни мерки и мерки за възстановяване. Но по нашия бюджетен закон увеличение на разходите не може да се одобри с решение на правителството - изисква се актуализация на бюджета от парламента.
Обикновено актуализацията на бюджета се разглежда като нещо негативно - често към актуализация се пристъпва, когато има икономическа криза, приходите в бюджета са недостатъчни и е нужно да се взимат нови дългове. Такава актуализация имахме през 2020 г. заради коронавируса. Но през 2021 г. ситуацията е точно обратната - бюджетът отчита повече приходи от планираното. С други думи, евентуална актуализация през 2021 г. не трябва да се разглежда като негативен сигнал за бюджета. Точно обратното.
Според данните на Мяинистерството на финансите към края на април фискалният резерв е 8,8 милиарда лева. Миналата седмица България получи 1 милиард лева финансиране от Европейската комисия по антикризисната програма SURE, с което фискалният резерв вече вероятно надхвърля 9 милиарда лева въпреки дефицита през месец май. Този размер на фискалния резерв е достатъчен и
няма да се
наложи да се
издава нов дълг
по време на служебното правителство. Също положителна индикация.
Но покрай дебатите и анализите на бюджета за настоящата година не бива да пропускаме, че предстои и нещо по-важно - а именно изготвянето на бюджет за 2022 г., което се забави заради изборите и смените във властта. Доброто изпълнение на бюджета за 2021 г. до момента, както и огромните възможности за европейско финансиране дават шанс за 2022 г. да се заложат по-амбициозни мерки и политики, които да подкрепят възстановяването на икономиката. Целта на България трябва да бъде не просто икономиката да се възстанови до предкризисните нива - това ще стане така или иначе. Целта трябва да бъде страната да догони предкризисната траектория на развитие, т.е. да навакса пропуснатата една година заради кризата.