1700 души от Хасковска област остават без работа при прибързано изпълнение на Зелената сделка
Председателят на КРИБ - Хасково, Стефан Димитров предлага 6 ключови мерки как това да бъде избегнато
Над 1700 души от региона на Хасково ще останат без работа след закриването на въгледобивния сектор в Маришкия басейн заради целите на Зелената сделка, която е резултат от приетото от ЕС Парижко споразумение. Това стана ясно на среща между експерти на Световната банка и Областния съвет за развитие. Целта е да се изготви анализ на заинтересованите страни относно подготовката на Териториален план за справедлив преход за областта.
Приоритет на всички трябва да бъде осигуряването на работни места за служителите от отпадналите енергийни мощности и едва тогава да се пристъпи към изпълнение на целите на Зелената сделка - тази категорична позиция изрази председателят на КРИБ - Хасково, Стефан Димитров, който е член на Областния съвет за развитие. На срещата той припомни последствията от закриването на рудните комплекси на територията на община Димитровград. Тогава 11 000 души от Димитровград, Маджарово и Минерални бани останаха без работа. Според Димитров тогава държавата е подходила небрежно и необмислено, вследствие на което областта са напуснали 20 000 души – служители на закритите рудници и техните семейства, които така и не са се завърнали по родните си места, а са устроили живота си в други държави. Затова сега
държавата
трябва да насочи
към Хасковска
област част от
6-те млрд. евро,
предвидени за финансиране на прехода към зелена икономика по Фонда за справедлив преход и стълб 2 “Зелена България” на българския План за възстановяване и устойчивост. С част от тези средства трябва да се финансират проекти на съществуващи производства с потенциал за развитие през следващите 10 години с цел разкриване на нови работни места.
Това ще даде възможност на част от хората, които ще останат без работа, за социална и трудова адаптация, заяви Димитров. По думите му има много възможности за оползотворяване на предвидените средства. Председателят на КРИБ - Хасково, предложи на срещата 6 конкретни сфери на интервенция за осигуряване на справедлив преход към зелена икономика на регона:
1. Създаване на водороден клъстер “Загоре” - част от Национална водородна стратегия;
2. Развитие на железопътната инфраструктура в подкрепа на бизнеса чрез изграждането на железопътен зърнен терминал и железопътен интермодален терминал;
3. Създаване на индустриална зона Хасково – Димитровград - въглеродно неутрален индустриален парк, и подпомагане на общински индустриални зони;
4. Изграждане на буферни паркинги в пограничния регион с автономни зарядни станции за електроенергия и водород;
5. Стимулиране изграждането на енергийно автономни къщи и подобряването на Национална програма за енергийна ефективност, като в нея залегнат възможностите за иновации, свързани с енергийната автономност на многофамилни жилищни сгради.
6. Модернизация на съществуващи производства в област Хасково за разкриване на нови работни места.
Димитров настоява държавата да окаже съдействие и подкрепа на общинските администрации и областната администрация по пътя към въглеродно неутрална икономика, тъй като те не са се изправяли пред подобни предизвикателства до момента.
Председателят на КРИБ - Хасково, определи областта като един от най-големите консуматори на водород заради химическата индустрия и я посочи като подходяща за изграждането на водороден клъстер “Загоре”, с който ще се осигурят нови 300 работни места. Визията, описана в позицията на КРИБ - Хасково, включва финансиране на производствени инвестиции в предприятия и преструктуриране на съществуващите производства.
Намерението за формирането на водороден клъстер според Димитров може да бъде допълнено с присъединяването на област Хасково към инициативата Европейски водороден гръбнак (European Hydrogen Backbone (EHB) - група от европейски компании за газова инфраструктура, които предвиждат изграждането на газова инфраструктура, свързваща бъдещите центрове за търсене и предлагане на водород в Европа, като се предвижда реализацията на бъдещите проекти да бъде на стойност между 43 и 81 млрд. евро.
Изграждането на водородна инфраструктура ще улесни мащабирането както на производството, така и на използването на водород. Инициативата European Hydrogen Backbone (EHB) представи наскоро актуализирана версия на своята визия за специализирана инфраструктура за транспорт на водород в цяла Европа. Групата предлага водородна мрежа от 39 700 км до 2040 г., както и по-нататъшен растеж. Очаква се след 2040 г. тази мрежа да свързва 21 европейски държави.
За реализацията на водороден клъстер Димитров представи и част от проект за производство на зелени водород, амоняк и азотен тор, разработен от “Неохим” АД, който е придружен със съответните изчисления. Оказва се, че за производство на 500 000 т годишно е необходим 222 000 т/г. амоняк и 40 000 т/г. водород. За тях ще се изразходва електроенергия в размер на 2 150 225 МВТч.
За получаването на зелени водород и амоняк ще е необходима голяма инсталация за получаване на азот (0.8235 т азот/т амоняк) чрез разделяне на въздух (около 1.1 т въздух за 1 т амоняк) и компресори за нагнетяване в синтез на водорода и азота. Нуждата от ел. енергия ще се завиши с около 20%. За изпълнението на проекта той предложи да се изградят фотоволтаични площадки за зелена енергия. Като подходящи за целта терени с площ над 14 000 дка Димитров посочи тези на рудните комплекси в Маришкия басейн, които ще бъдат рекултивирани след закриването на въгледобивния сектор.
За развитието на новите технологии, което ще настъпи с формирането на водороден клъстер, той изтъкна нуждата от финансиране на изследователски център за лабораторни изследвания, изследователски проекти и разработки. В тази връзка Стефан Димитров е категоричен, че
трябва да се
помисли в посока
модернизация на
образованието,
като на преден план стои нуждата от допълнително оборудване на средните училища и разкриването на нови специалности с научна дейност както в гимназиите, така и в университетите. Той представи и визията си за формиране на образователен хъб в областта, който ще даде възможност на извънуниверситетските областни центрове да “приемат” различни профили, свързани със земеделие, химия, енергетика, чиста енергия – специалности, които са дефицитни за бизнеса. Материалната база и структурата може да се поддържат от държавата, от областните администрации или регионалните управления на образованието към МОН. В този случай не е необходимо съответният университет да изгражда тежка филиална структура. С финансиране от държавата се осигурява възможност на преподавателите да предадат науката и в други региони на тези, които искат да надграждат своето образование и да бъдат част от новите технологии.
В позицията си Димитров уточнява, че това са част от мерките, които могат да направят прехода към зелена икономика справедлив. Според него навременното планиране и реализиране на инвестиции още преди закриване на енергийните мощности, са основна мярка, с която да се избегне сценарият за трайно обезлюдяване на областта. От закриването на енергийните мощности в “Марица изток басейн” се очаква само на територията на област Хасково пряко засегнатите лица да бъдат около 1700 души. Въпреки че няма официална оценка,
се очаква косвено
засегнати да
бъдат още около
4000 души
Препоръката на председателя на регионалната структура на работодателската организация за изграждане на железопътен зърнен терминал е свързана с нуждите на земеделския сектор в областта. Според него той може да обслужва товари и да позволи на фермерите и търговците на зърно да използват оптимално железопътния транспорт. Предложението той подкрепи с факта, че областта е земеделски регион, в който се отглеждат големи площи със зърнени култури. Общата площ със земеделско предназначение е 2 366 110 дка. От тях обработваемите са 2 279 490 дка. Към октомври 2020 г. засетите с пшеница земи възлизат на 500 000 дка, 400 000 дка са тези със слънчоглед, над 110 000 дка - с царевица, и 53 000 дка - с ечемик, конкретизира Димитров. И допълни, че зърненият терминал може да обслужва изцяло областите Хасково и Кърджали, както и части от Пловдив, Стара Загора и Ямбол.
Поради благоприятното си кръстопътно местоположение през област Хасково преминават едни от най-значимите европейски транспортни коридори №4, №9 и №10 и именно поради тази причина е подходяща за изграждането на интермодален терминал. То ще осигури бърз и ефективен комбиниран превоз на контейнерни товари от тирове с железопътен транспорт, който ще даде възможност за трансфер на по-тежки товари в сравнение с автомобилния транспорт, ще допринесе за намаляване на трафика по републиканската пътна мрежа и понижаване на вредното въздействие на сухопътните превози.
Наличието на такива терминали ще даде тласък на икономиката и ще улесни дейността на земеделския сектор, категоричен е Димитров.
Като основна стъпка на областта по пътя към кръгова икономика и привличане на инвеститори от клас А той идентифицира изграждането на индустриална зона Хасково - Димитровград - въглеродно неутрален индустриален парк, с който да се постигне високотехнологично индустриално развитие и удължаване на жизнения цикъл на продуктите, както и стимулиране развитието на общински индустриални зони. Тази индустриална зона има потенциала да осигури до 2500 работни места в областта. Категоричен е обаче, че е необходимо да бъде създадена подходяща инфраструктура - достъп до електричество, канализация, транспорт, възможност за газифициране и т.н. и промяна на съществуващото законодателство, което да даде възможност за бърза реализация на инвестиционни проекти и привличане на чужди капитали.
Близостта на област Хасково с Турция и непрекъснатият интензитет на трафика в тази посока, както и натовареността на граничния пункт, аналогична на тази на границата между Мексико и САЩ, водят до нуждата от изграждане на буферни паркинги с автономни зарядни станции за превозни средства, задвижвани с електричество и водород в района на граничната зона, имайки предвид, че зоната се явява гранична и за ЕС, пише в позицията си Стефан Димитров.
Стимулиране изграждането на енергийно автономни къщи, които са в състояние да работят целогодишно без намесата на външни източници на енергия, и подобряване на Национална програма за енергийна ефективност, като в нея залегнат възможностите за иновации, свързани с енергийната автономност на многофамилни жилищни сгради, е поредната сфера на интервенция, която Димитров настоява да бъде включена за финансиране в Териториалния план за справедлив преход на област Хасково, както и за модернизация на съществуващи производства с цел осигуряване на нови работни места.
Според председателя на КРИБ - Хасково, това са основните мерки, които ще осигурят на областта прехода към въглеродно неутрална икономика, ще помогнат на индустрията да се съхрани и развива и ще се запазят голяма част от работните места, като се избегне трайно обезлюдяване на района.