Държавата осигурява 2,5 млрд. лв., за да гарантира кредити за бизнеса без обезпечения (Видео, обзор)
Заемите ще се връщат за 7 години
Може да ги ползват всички фирми, независимо в кой бранш работят
Мярката 60/40 остава още два месеца, но ще я променят и ще важи за най-засегнати от кризата компании
Гаранционна програма в размер на 2,5 млрд. лв. в помощ на малкия и средния бизнес обяви икономическият министър Кирил Петков. В петък той заедно с колегите си - финансовия министър Асен Василев и социалния Гълъб Донев, даде пресконференция относно новите мерки за бизнеса.
Компаниите ще могат да теглят кредити от частни банки в размер на до 70% от оборота си за 2019 или 2020 г. в зависимост кой е бил по-голям. Държавата ще покрива 50% от риска със средствата от трите гаранционни програми - на Българската банка за развитие, на Фонда на фондовете и на Европейския инвестиционен фонд. Държавата покрива и до 80% от индивидуалните експозиции.
Според министър Петков
от компаниите
няма да се
изисква
допълнително
обезпечение
под формата на имущество. Собствениците на фирмите обаче трябва да станат съдлъжници по кредита, което означава, че поемат ангажимента да го върнат и като физически лица.
“Можете да отидете до своята банка и да кажете, че искате да кандидатствате по програмата за възстановяване и без да трябва да правите ипотеки, ако сте истински бизнес и имате документи за това за последните 3 години, да можете да вземете до 70% от приходите си през 2019 или 2020 г., което е по-голямо от двете, без да се иска обезпечение”, обясни Петков.
Срокът за погасяване е 7 години, а за получаване - до 10 дни от кандидатстването. Няма ограничение от икономическата сфера на бизнеса, мярката е и за самоосигуряващи се лица. Изискването е да се докаже, че бизнесът е оперирал в последните 3 години и компанията е изрядна по отношение на данъци, имат добро досие и са си плащали досегашните кредити.
“Искаме да го направим по най-бързия и смислен начин, който ни разрешава ситуацията. Не трябва да забравяме, че към този момент нямаме актуализиран бюджет и реално разходните пера са много лимитирани. Ето защо помислихме как можем да вкараме тези нови бюджетни средства в българската икономика през инструменти, в които реално не само държавата участва, но участва и частният капитал. Искам да благодаря на Асоциацията на банките, защото в момента имаме огромни средства в българските банки, но част от тях трудно могат да влязат в икономиката, особено в засегнати сектори като туризма”, обясни министърът.
Още в сряда в интервю за “24 часа” той обяви, че ще има промяна в мерките в помощ на бизнеса, тъй като той вече не е затворен, работи и се нуждае от ликвидност. Затова подкрепата трябва да е насочена не към усвояване на средства, а да е стимул за възстановяване.
Продължава и
мярката 60/40
в следващите
два месеца
с оставащите средства, заяви социалният министър Гълъб Донев. Нотифицираният размер на държавната помощ е 1,5 млрд. лв., от тях са изразходвани 1,4 млрд., така че налични са около 1 млн. лв.
“Мярката се финансираше със заемен ресурс от инструмента SURE на ЕК. За май месец се финансира с бюджетни средства в размер на 120 милиона, а е нотифицирана за целия период на съществуването си в размер на 1,5 милиарда. Не можем да направим друга мярка в този вид. Ако направим, тя трябва да бъде наново нотифицирана пред ЕК, защото попада в обхвата на държавни помощи. Това отнема изключително много време, а бизнесът и хората нямат време, за да предлагаме нови мерки”, обясни служебният вицепремиер.
Мярката обаче ще бъде променена, като все още се изясняват параметрите, и ще се търси одобрение на Европейската комисия. Вероятно следващата седмица ще има тристранен съвет, на който да се обсъди редизайнът. По информация на “24 часа” идеята е
мярката да
остане само за
най-засегнатите
бизнеси - тези
със спад на
оборота от
над 40%
Донев съобщи още, че се обсъждат и нови мерки за след лятото в случай на нова вълна от коронавируса. Не обяви обаче какви са те.
Социалният министър изтъкна, че се наблюдава плавен преход към съживяване и възстановяване на икономиката, като доказателство за това били данните от статистиката за безработицата. Към 2 юни тя е 5,6%, което е спад от 37 на сто за година, което значи, че се връщаме на предкризисните нива.
Министърът на финансите Асен Василев обяви и идеята да се направи програма за възстановяване на българския бизнес с палитра от инструменти, където може да се използват бюджетни средства, доколкото е възможно и доколкото те са пренотифицирани в Европа. Това ще важи за случаите, при които не може да се мобилизират всички извънбюджетни средства, както е в програмата за оборотен и инвестиционен капитал.
“Подготвяме актуализация на бюджета, която да запази текущите параметри, тоест дефицитът да не се вдига, но да се преструктурират разходните пера така, че да се осигури финансиране за тези мерки до края на годината, за да може българските фирми да са равнопоставени с фирмите в другите държави в ЕС”, заяви Василев. Тази актуализация щяла да се предложи на следващия избран парламент. “Ако фирмите работят и се възстановят, ще има повече пари в бюджета за всички нас и ще може тези мерки за подкрепа, както и другите социални мерки, които вървят, да бъдат социално осигурени, без да натоварваме с допълнителни дългове нашите деца”, допълни той.
Той обясни, че
държавата не
произвежда пари,
а ги събира от
хората и
фирмите, за да
ги даде на други
граждани и
компании
“За да дадем пари за мерки, трябва да ги вземем отнякъде, или трябва да спрем течове и неефективни разходи, или да подобрим събираемостта. Министерството на финансите е фокусирано да работи и в двете насоки така, че парите, които трябва да се събират, да бъдат наистина събрани, парите, които се харчат, да бъдат максимално ефективно изхарчени”, категоричен беше Василев.
И поясни, че в тази насока е и готвената актуализация на бюджета - без да се увеличава дефицитът, да се подобри разходната му част и да се прецени колко може да се надсъбере в приходната.
Ресторантьори: Още не сме получили парите си за март и април, а програмата за подкрепа спря
От браншовите организации настояват за спешни среща с министерствата
Компенсациите за затворени по време на пандемията бизнеси, които се изплащаха през НАП, са спрени, а ние не сме получили парите за март и април, когато заведенията не работеха. Това твърдят от Българската асоциация на заведенията и от Сдружението на заведенията в България в отворено писмо до правителството и медиите.
Програмата “Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки”,
бе одобрена от Европейската
комисия още миналата година
и започна да действа през октомври. Сега от бранша са разбрали, че тя е спряна и парите по нея са пренасочени в кредити, а те не са получили средствата за март и април, когато също бяха затворени.
“Програмата, макар доста тромава и недостатъчна, работеше за месеците декември, януари и февруари и оставаше последната трета фаза, засягаща март и април - месеците, в които заведенията отново бяха насилствено затворени, но секторът очакваше компенсации за това поредно затваряне. Напомняме, че в началото на март колегите ни със заведения за хранене бяха допуснати да работят, за което те инвестираха огромни суми за отваряне на своите обекти. Само две седмици по-късно
нова заповед на здравния
министър отново ни затвори,
което доведе до още по-тежко състояние в бранша. Единствената надежда и утеха на бизнеса беше насочена към обезщетенията в размер на 20% от оборота. Наричаме ги обезщетения, а не помощи, защото някой трябва да носи отговорност за взетите решения, пряко намесващи се в нашите бизнес планове и променящи условията от момента на инвестицията ни”, се казва в отвореното писмо на двете браншови организации.
От ръководствата им са научили за това спиране от петъчния брифинг на вицепремиера Гълъб Донев и министрите на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков, които представиха новите мерки за подкрепа на бизнеса.
“Ние приветстваме и одобряваме удължаването на мярката 60/40, оповестена на същия брифинг, но смеем да предложим нейното разширяване за фирми, регистрирани през 2021 година, или такива, които не са упражнявали дейност през изминалата 2020 година. Подкрепа трябва да има и за всички инвеститори, дръзнали в условията на криза да отварят нови работни места и с действията си да помагат за по-добра събираемост на средства в държавната хазна”, се казва в писмото им.
От двете браншови сдружения заявиха, че настояват за срещи с министерството на икономиката, подкрепа от министерството на туризма и спиране на дискриминационното отношение към ресторантьорския и развлекателен бранш, който пострада значително по-тежко от здравната криза, отколкото други браншове. Освен това те настояват решенията, засягащи сектора, да бъдат взимани само и единствено с представители на браншовите асоциации.