Проф. Николай Овчаров: Трябва да обясним на света проблема със Северна Македония
Ако приемем техните условия под натиска на ЕС, САЩ, Русия, Китай, оставаме без история, казва известният археолог
- Проф. Овчаров, реагирахте бурно на фразата на Зоран Заев, че всички хора произлизат от маймуните, а само македонците от българите.
- Реакцията ми не е случайна. По този въпрос пиша много отдавна. Само от март миналата година досега имам 25-30 статии по северномакедонския въпрос. Дори имам идея да направя сборник от тези статии, защото почти всяка седмица имам реакция на някакви изявления и атаки от страна на Северна Македония.
- Името ви се свързва с археологически обекти като Перперикон, Татул, Велики Преслав. Откъде идва интересът ви към Македония?
- Моята голяма докторска десертация е Вардарска Македония през XIV век. Имам 13 експедиции от края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Познавам детайлно въпроса с хората и тяхното самосъзнание в Северна Македония и честно казано не съм оптимист.
Намираме се в изключително важен исторически период и той става все по-драматичен. Може би вече наближава развръзката на проблеми, които са наболели от десетилетия. В последната година тези проблеми стигнаха до съзнанието на българите, стигнаха най-сетне до българското правителство, което трябваше да вземе решение, а не да отлага въпроса.
Не говоря само за правителството на ГЕРБ. Този въпрос се отлага от десетилетия. През следващите месеци трябва да сме абсолютно твърди в позицията си, защото ножът е опрял до кокал. В една от статиите използвах термин от Отечествената война на Съветския съюз. Когато немците на 10 км от столицата, бойците са амбицирани с призива: “Не може да се отстъпва, зад нас е Москва!”.
Давам този пример, защото
няма как повече
да отстъпим
Нямаме право да отстъпим от позициите, изградени българският парламент, от червените линии, които правителството на ГЕРБ поддържаше изцяло през последните месеци.
Тази политика се продължава и от служебния кабинет. Имаме и твърдата позиция на президента Румен Радев. Социологическо проучване сочи, че 85% от българите подкрепят тази позиция.
Това ме накара да напиша позицията си, както и, разбира се, плоската шегичка на Зоран Заев не особено смешна.
- Дали обаче това втвърдяване на българската позиция няма да ни изиграе лоша шега в ЕС?
- Втвърдяването всъщност е излагане на собствените ни позиции, които са 100-процентови и са изцяло подкрепени от историческите извори - като се започне от Битолския надпис на Самуил, мине се през братя Миладинови, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов и др. и се стигне до Гоце Делчев, който навсякъде твърди, че е българин.
Хиляди примери има, които ясно, точно и недвусмислено показват, че до началото на XX век хората, които живеят във Вардарска Македония, а и не само там, се чувстват като българи и имат българско самосъзнание. Това, което в момента прави българската държава е, че най-сетне ясно и точно го казва. Защото исторически така се е случило.
Няма да коментирам Георги Димитров и Коминтерна. Фактите са такива. Днес ние трябва да вземем решението, а то е само едно. Ако ние приемем техните условия под натиска на ЕС, САЩ, Русия, Китай и т.н., оставаме без история.
Проблемът не е в Северна Македония. Проблемът е на България.
Готови ли сме
да се лишим
от цар Самуил,
от братя
Миладинови,
от Гоце Делчев
Това е нещото, заложено на масата.
Ще има натиск към нас. Той до голяма степен е плод на грешки, натрупани с десетилетия. Ние не успяхме да обясним на света, не само на Европа, какъв е проблемът. Ние, които стоим с колодата карти в ръцете си, а македонците нямат нито една, не можем да обясним и покажем ясните извори.
Затова аз предложих още преди година да се направи ударна група и да се обясни проблемът със Северна Македония. Българската страна в смесената комисия са прекрасни учени, но са доста меки. В групата, за която говоря, трябва да влязат хора като проф. Пламен Павлов и проф. Анна Кочева, които могат да бъдат твърди в отстояването на нашата позиция с нашите аргументи.
Трябва да се обиколят европейските столици и да се направят пресконференции в българските посолства пред най-важните медиите на съответната държава. На тях трябва да обясняваме ясните и точни позиции с документи. Трябва да се каже, че не става въпрос за пустия македонски “единтитет” и “јазик”.
Става въпрос за миналото и за историческия аспект. От 1944 г., което е условна дата, е кодифициран техният език и до голяма степен се преминава към създаване на македонска нация. Това е признато и това е основата на компромиса. Ако ще правим някакви компромиси, това е нашият компромис - да, има македонска нация, има македонски език, само че създадени от 1944 г. до днес.
- Откъде идва тази ярост в Северна Македония срещу българите? Във времето на Югославия и комунизма е ясно. Каква е причината за негативните настроения и след разпада на източния блок?
- Тези настроения са насаждани в продължение на век. В периода между двете световни войни в рамките на Кралството на сърби, хървати и словенци няма македонци, има “прави сръби”, а Южна Сърбия всъщност е наименованието, давано на Вардарска Македония.
Това е опит на Сърбия да асимилира македонците, но се оказва невъзможно, напротив в този период се усилва техният български дух. Тогава Коминтернът действа в съгласие със сръбските интереси и принципът е бил - като не могат да станат сърби, няма да бъдат и българи.
Преминава се към ужасяващия модел на Югославия. Той е хитро замислен и в него практически се осъществява, уж идеята на
македонците
да бъдат
самостоятелни
и да имат своя държава. Това всъщност е идея на Гоце Делчев от началото на XX век - Македония да стане самостоятелна държава в рамките на Османската империя и вече като отцепила се самостоятелна държава да се присъедини към България.
Тази идея, но вече изродена, влиза в югославската доктрина, в която Македония е самостоятелна държава, но не е свързана с България. Напротив, тя е срещу България.
Тогава започва да се създава цялата митология за “фашистички бугарски окупатор”. Да си представим, че всичко което са учили 3-4 поколения историци, които върху това са станали професори и академици, бъде отречено. Какво ще правят те? Трябва да си скъсат дипломите.
Не съм оптимист
Този процес на кражба на българска история е стигнал до една труднообратима фаза. Не вярвам, че северномакедонците ще станат българи. Това е абсурд. Не вярвам, че те ще заобичат България. Но ние не трябва да се интересуваме от тяхната любов.
Стига със сантименталните истории. Ние се интересуваме от оцеляването на нашата история. България трябва да запази позицията си докрая и да успее да я обясни на останалите.
- Както направиха гърците?
- При гърците проблемът беше по-малък. Там ставаше въпрос за името и една измислена звезда - звездата от Вергина. Всичко завърши с Преспанското споразумение, в което след 28 г. македонците отстъпиха.
След като Гърция може да го направи за един по-малък въпрос, ние имаме повече основание да го направим. Никак не е малък нашия компромис. От 1944 г. признаваме, че Македония е самостоятелна държава, самостоятелен народ и има своя език. Сега остава те под някаква форма да си намерят решението.
Проблемът е техен - те влизат в ЕС.
- Къде ние можем да търсим съюзници в каузата си?
- В лицето на всички страни, не само в ЕС. Ние трябва да обясним нашата позиция. Хората не разбират проблема. Или по-скоро го разбират, но са бомбандирани от ужасяващо мощната пропаганда на Северна Македония.
Зоран Заев и Пендаровски не спряха да пътуват, те не живеят в Скопие. Всеки ден имат някакво изявление някъде.
Такова трябва да бъде и българското поведение. Всеки ден ние трябва да обясняваме на Брюксел, на Берлин, на Лондон, на Москва, на Вашингтон... Много по-активна трябва да бъде българската позиция, защото ние сме правите и истината е на наша страна.