Виденов по-близо до Орбан и “Атака”, а Дърева до Станишев
“Левият съюз за чиста и свята република” иска Европа на отечествата, а не на чиновниците, докато новото течение в БСП си представя Европа на гражданите
След лявата вълна, заляла политическия пейзаж в някои страни на Европа преди десетина години (Гърция, Испания, Франция, Италия), в последно време сякаш Старият континент е свидетел на завъртане на махалото вдясно.
В Централна и Източна Европа поради историческите процеси през миналия век и последвалото отъждествяване на лявото с тоталитарното в масовата психика битката на политическите партии минава не само през ситуирането им по оста ляво - дясно, но и през техните консервативни и либерални проявления.
Усещайки кризата в лявото пространство, не са рядкост случаите, когато крайнодесни политици и формации излизат с по-силни социални програми за сметка на пробизнес и пазарните послания на социалистическите и социалдемократическите партии. Така понякога червената линия между лявото и дясното се размива.
На фона на слабото представяне на БСП на парламентарния вот на 4 април в левия политически спектър, в който столетницата е считана за водеща сила, дори за монополист, започнаха
два различни
процеса на
прегрупиране на
леви симпатизанти
От една страна, се образува нова предизборна коалиция “Ляв съюз за чиста и свята република”, гравитираща около бившия премиер Жан Виденов, който е смятан и за архитект на формацията.
От друга страна, вътре в самата столетница се образува ново идейно-политическо обединение “Платформа “Социализъм XXI в.”, като инициаторите са Велислава Дърева, бившият зам.-шеф на парламента Валери Жаблянов, Ана Пиринска и други настоящи членове на БСП, обединени около идеята за дискусия за бъдещето и мястото на левицата в новата политическа реалност.
Въпреки че второто е фракция вътре в самата БСП, и двете групи излязоха с програмни документи със силно леви послания - по-високи данъчни ставки за богатите като първи елемент от борбата с неравенството, а по отношение на НАТО присъстват и апели срещу милитаризацията, особено в Черно море, и за превръщането на България в зона на мира. Няма разминавания в призивите съдебната система да бъде гарант за справедлив съдебен процес и защита на обикновените граждани. На едно мнение са и за силната роля на държавата в стопанския живот на страната в противовес на господстващите правила на пазара. Любопитното е, че и в двата лагера
виждат в президента
Румен Радев
“последната
легитимна
институция”
Дори според новата фракция около Дърева и Жаблянов подкрепата за втори мандат за Радев е била недостатъчно ясна, което пък е разколебало част от електората да гласува за БСП на изборите на 4 април.
Макар и на пръв поглед двете образувания да претендират да са носители на автентичните леви идеи, те коренно се различават във философията на посланията си.
Правят впечатление имената на инициаторите на коалицията около Виденов - лидерът на движение “Че Гевара” Павел Иванов, който е и един от съорганизаторите на “Безсмъртният полк” (обществена акция в чест на Деня на победата - б.а.), бившият член на Висшия съвет на БСП Иван Атанасов, отцепилият се от БСП и лидер на “Българска прогресивна линия” Красимир Янков, председателят на “Възраждане на отечеството” и бивш шеф на движение “Русофили” Николай Малинов и др., в това число и бивши червени областни председатели. Общото между тях е, че са били свързани със столетницата, но в даден момент са се отцепили от нея. За разлика от новата червена коалиция, фракцията “Дърева” ще се опита да реформира БСП отвътре, а не отвън.
При учредяването на “Ляв съюз за чиста и свята република” съинициаторът - Иван Атанасов, заяви, че сред целите е консолидацията на левите и патриотичните сили, като думата “социализъм” не присъства често в предизборния им апел,
а се акцентира върху
патриотичното и
националното
Препратката към Левски в наименованието на партията го потвърждава. В предизборния си документ заявяват, че една от целите е да се съхранят нашата “автентична история, национални традиции, автентичен културен код на нацията и традиционното българско семейство - като се опрем (включително атеистите сред нас) на православната религия и я свържем със социалните идеи и ценности”.
Другото общо между виденовистите е, че не приемат европейското глобализирано ляво, онова интернационално ляво, което според тях е изоставило борбата на трудовите хора и средната класа и се е превърнало в “лобист на глобалния капитал”.
Такива послания чувахме и през годините в програмите и изявленията на крайно националистически партии от типа на БНС, “Възраждане” и “Атака”.
Няма как да не се забележи и присъствието на дългогодишния депутат атакист проф. Станисав Станилов, който стоеше до Жан Виденов на пресконференцията при представянето на коалицията. Бившият премиер заяви, че искрено се възхищава по начина, по който някога партията на Волен Сидеров е мобилизирала младежите, залагайки на патриотизма.
На същото събитие няколко пъти се спомена “опасността” за рушенето на устоите на класическата национална държава от Сорос и соросоидите, “джендър идеологията” и “зелените експерименти” -
плашилата,
които крайнодесните
партии ползват,
за да печелят политически дивиденти, и всъщност наподобяват риториката на Виктор Орбан в Унгария, Лех Качински в Полша, Марин льо Пен във Франция и др.
Попитани за отношението към ЕС, от “Ляв съюз за чиста и свята република” отговориха, че заявката за членство е била направена именно при Виденов, но сегашното състояние на съюза се различавало от тогавашното, когато било синоним на “Европа на отечествата”, а не на еврочиновничеството. Това показва, че ще се залага на евроскептицизма, доколкото този скептицизъм е свързан с неприемането на ЕС в днешния му вид, който бил съвкупност от евробюрократи и технократи, чиято цел е стопанското колонизиране на постсоциалистическите държави.
Коалицията около Жан Виденов също така не крие симпатиите си към Руската федерация, знаково е и присъствието на русофила Николай Малинов там.
В пълен контраст с Виденовата формация, която може да бъде определена повече като консервативна, отколкото като прогресивна, дъревистите са обединени срещу поетия от шефката на БСП Корнелия Нинова курс на партията,
определян от
мнозина именно като
“консервативен
социализъм”
заради заиграването с националистическия вот за сметка на абдикацията от автентичните социалистически идеи. Примери за заигравка с националистите и популистите бяха позициите на столетницата към Истанбулската конвенция и Глобалния пакт за миграцията - инициативи, които срещнаха огромна европейска подкрепа дори от сестринските си социалистически партии, а у нас срещнаха отпор от националистите от ВМРО, НФСБ, “Атака” и др.
Още в учредителния си документ от Платформа “Социализъм XXI в.” заявяват, че застават зад демократичния социализъм като идейна основа за силно ляво движение, и акцентират и върху членството в ПЕС и Социалистическия интернационал, т.е. на интегрираното в европейските структури ляво. Неслучайно тяхната цел е “социална Европа на гражданите и народите”, докато за новосъздадения опонент съюзът трябва да е “Европа на отечествата”. Също така смятат, че преди всичко БСП трябва да се
демократизира
отвътре, защото се е
превърнала в
еднолична и
лидерска партия,
а подмяната на дългогодишни социалисти с хора от гражданската квота в листите я възприемат като форма на деинтелектуализиране на партията.
За разлика от виденовистите, които застъпват тезата, че Зелената сделка представлява по-скоро “зелен експеримент” в ущърб на икономиката и индустрията ни, а европейското ляво пренебрегва защитата на работническата класа за сметка на малцинствата и “джендър идеологията”, то обединението вътре в БСП говори точно обратното - за защита на малцинствените групи от прояви на дискриминация, расизъм и неофашизъм, както и борба с екологичната катастрофа чрез зелена и дигитална икономика. Така не могат да намерят своето място в либералното политическо пространство.
Подобни позиции последователно е защитавал и президентът на Партията на европейските социалисти и бивш лидер на БСП Сергей Станишев.
Ако според едните терминът “Запад” представлява източник на духовна деградация, чрез която се губят националният облик и идентичност, то според другите той е ефективен международен инструмент за постигане на по-голяма справедливост чрез социална трансформация на обществото.
Предвид факта, че от “Ляв съюз за чиста и свята република”
обявиха
фракцията
в БСП за
мъртвородена,
едва ли може да се очаква някакъв вид колаборация или сътрудничество между тях, въпреки че и двата лагера апелират за широко взаимодействие между левите формации.
Това вече бе инициирано от БСП, след като от столетницата подписаха споразумения за общи политики и общо явяване на изборите с АБВ и гражданската платформа “Нормална държава” на Георги Кадиев, но все още е рано да се каже колко ще е тежестта на този съюз.
Не е ясно и колко гласа ще откъсне от столетницата коалицията около Виденов.
Разминаванията на посланията между представителите на новите леви сили едва ли ще подобри имиджа на лявото, върху което съществува определена стигма.
Затова, ако те не започнат да координират по един или друг начин действията си срещу дясната хегемония, то все така една немалка част от обществото няма да бъде представена в следващия парламент.