Нидерландец, открил България като хипар през 60-те, стана съветник във Велико Търново
- Якоб ван Бейлен участвал в протестите срещу правителството на Виденов през януари 1997 г.
- Недоумява какво значи да гласуваш “въздържал се”
- Запален колекционер на чипровски и котленски килими, преди време направи изложба
Снимка на Янка Рупкина начело на протестите пред парламента през 1997 г. в авторитетно холандско издание довела на жълтите павета в София нидерландеца Якоб ван Бейлен.
Чужденецът, който отскоро е съветник във Велико Търново, две седмици защитавал демокрацията у нас далеч преди да реши да се пресели окончателно в България. Сега в 150-годишната си къща срещу родния дом на дядо Славейков в Търново има стена на спомените. Показва черно-бялата снимка от вестника и други фотоси, на които е с народната певица.
“Датата е понеделник, 13 януари 1997 г. Отдолу пише: “Жена в българска носия води протеста срещу парламента”. Аз чета това във вестника и си казвам:
“Ама това не е
просто жена в
българска носия,
това е Янка
Рупкина,
моя приятелка”. Взех си отпуск от работата и казах, че трябва да пътувам за България. Разбрах за Жан Виденов, националната катастрофа - няма хляб, няма нафта, и исках да бъда с моите приятели. Беше много трудно, но две седмици и аз ходих на протести”, хвали се Якоб.
Преди повече от половин век с Янка Рупкина го събира необяснимата му любов и любопитство към живите български традиции, фолклор, народни песни и танци, обичаи, литература. Тази любов необяснима го кара преди 11 г. да се установи у нас. Първо в Котел - заради любимата му Стара планина и музикалното училище, а от 7 години - във Велико Търново, където вече отстоява интересите на местните в общинския съвет.
Якоб открил България през 1967 г., когато, запален по хипарското движение,
тръгнал на
автостоп
за Индия
“Пътувах много бавно в България, затова повечето от моята генерация я избягваха - минаваха през Белград, Скопие, Гърция, Турция. Трудно беше за автостоп, защото в трабантчетата, които почти винаги имаха по един метър багаж на тавана, не оставаше място. На тировете пък беше забранено да качват стопаджии. Но когато пътуваш бавно, имаш време да срещаш различни хора, да разгледаш”, връща се в студентските си години чужденецът.
“Милиционерите
тогава много ми
помагаха. Канеха
ме в къщите си -
хайде на
една ракия”,
спомня си Якоб първите срещи със страната ни. Отклонил се от главния път и му допаднало още повече. Най-хубави за него тогава били големите тежки сватби в Тракия, където всички гости извивали дълги хора. Хващал се и той, научил стъпките. “И тогава узнах, че ако на сватбата ти гост е чужд човек, това е знак, занапред хубавото предстои за младоженците. Може да се каже, че аз вече съм кръстник на няколко двойки мои приятели тук”, хвали се Ван Бейлен.
Той се връщал в България почти всяко лято, докато през 2011 г., вече пенсионер, се установява окончателно. От втори опит се превръща в
първия чужденец
- съветник в
местен
парламент
у нас. В навечерието на Великден Якоб ван Бейлен стана част от 37-членния общински съвет във Велико Търново, като замести друг съветник, избран за депутат в 45-ото народно събрание.
73-годишният нидерландец казва, че не е искал да влиза в политиката. В родината си винаги я следял активно, имал и много връзки, защото се занимавал с издателската дейност на парламента. За пръв път обаче станал член на партия в България.
Той бе кандидат за общински съветник през 2015 г. от партия “Зелените”, които сега са “Зелено движение”. На последния местен вот бе в листата на коалиция “Демократична България”.
“Отказах три пъти - стар кон, чужденец, езикът ми не е идеален”, не крие колебанията си Ван Бейлен. Сметнал, че с опита си в туризма и издателския бизнес е готов да помага в общината. “Аз не съм против по принцип. Ако ГЕРБ прави нещо много добро за Търново, ще казвам: “Браво!”. Но ако виждам някакъв проблем, съм готов да отида като доброволец, да говоря с мениджъра на конкретния проект и да оправя грешките”, обяснява чужденецът. Той е доволен, че вече от местната администрация са приели протегнатата му ръка и
работят заедно
по платформата
за онлайн
търговия
на занаятчийски продукти.
Най-много го удивява в българския политически живот вариантът “въздържал се” при вземане на решения, какъвто в Нидерландия няма. Другото, което определя като политически игри, е присъствието на сесия, но неучастието в гласуване.
“Защо така? Гледах правилника, където пише, че съветникът е длъжен да участва във всяка сесия, като присъства с решения на всяка точка. Според мен това означава, че трябва да гласува”, чуди се Ван Бейлен на местните нрави.
Якоб е запален колекционер на чипровски и котленски килими, които представил в изложба преди две години. Има вече 590, а
най-старият му
килим е на 245 г.
Знае всичко за символиката в шарките на различните школи, съхранява ги в специален склад. За най-ценните и последните, все още непроучени, е отделил цяла стая в дома си.
“След чипровските котленските килими са най-известни. В Котел започнах да колекционирам килими. Намерих много хубави български килими, много стари, но не тука - тука не можеш да ги намериш, намерих ги в Турция. Аз имам слабост към културата, към различните изкуства и по-специално към танците, защото бях танцьор и хореограф.Търново е град на художници, а аз обожавам картините”, допълва общинският съветник.
Ван Бейлен все по-рядко се връща в страната на лалетата, където има две дъщери и 3-ма внуци. Затова пък те му гостуват всяко лято (без последното заради пандемията) и дори говорят малко български език.