Медийната грамотност се учи още с четенето на детските приказки
Малките трябва да знаят как се проверяват информация и снимки в мрежата
“Коронавирусът е тръгнал от супа от прилепи”, “Майкъл Джексън е извънземен”, а “Британската кралица е гущер”. Ето такива новини обсъждат някои деца в социалните мрежи. Би Би Си съобщи, че само 2 процента от подрастващите могат да забележат, че дадена информация е фалшива, тъй като им липсват достатъчно социален опит и познания как да проверяват фактите в интернет. Често самите родители не са наясно как да го правят и съответно не могат да научат децата си, даже някои въобще не регистрират фейк новините като сериозен проблем, ако не са засегнати лично от тях.
Редица проучвания обаче показват, че броят им се увеличава и въздействието им става все по-сериозно. Пандемията от коронавирус засили тази тенденция и
много хора станаха жертва
на конспиративни теории,
отказвайки да се предпазват от заразяване и да се ваксинират. Други пък за първи път прозряха колко сериозни могат да са щетите от погрешното информиране от недостоверни източници от интернет и побързаха да вземат мерки за предпазване на децата си. Така изведнъж откриха, че това не е лесна работа, нито пък се свежда до поставяне на филтри на компютъра, спиращи неподходящо за малолетни съдържание, а е доста по-голямо предизвикателство.
Някои специалисти го наричат медийна грамотност, която се изгражда още в началните години на живота. “Имайте предвид, че никога не е рано да се захванете да го правите. Веднага щом децата започнат да се наслаждават на приказка преди лягане, те са достатъчно големи за полагане на основи за медийна грамотност”, казва професор Кейти Фос, която ръководи медийните изследвания в университета в Тенеси. Според нея е добре малчуганите да се учат на критично мислене още преди да се сблъскат с това, което смятаме за новини, за да са емоционално готови за тази среща.
Това може да стане чрез насърчаване да разсъждават върху историите и героите от приказките и чувствата, които предизвикват у тях, игри на детективи, търсещи информация за даден случай. “Целта е
да се научат да стигат до
дъното на информацията и да
практикуват проследяване на
фактите до първоизточника
Не забравяйте да отбелязвате в разговорите по въпроса, че само защото дадено нещо е публикувано, това не означава, че непременно е вярно”, казва Фос. А когато децата вече са на възраст за достъп до интернет, им обърнете специално внимание, че най-харесваните и тиражирани информации в социалните мрежи невинаги са най-надеждните. Затова е добре да ги проверяват, за да не станат жертва на заблуда, особено ако смятат да споделят някоя от тях със своите приятели. По този начин те ще станат част от решението, а не от проблема с фалшивите новини.
Един от най-ефективните начини е проверката да се прави през второ устройство, за да може детето да съпоставя първоизточника с манипулацията, която вижда на своя телефон или компютър. Има вече редица сайтове като Snopes.com или FactCheck.org, които са специализирани в тестване на достоверност. Съществуват и платформи за обратно търсене на изображения като TinEye.com, за да се разбере дали една снимка е истинска и правилно илюстрира дадено твърдение.
Клеър Милн от британската организация Full Fact, която е специализирана за проверка на факти в интернет, казва пред Би Би Си, че първо трябва да установим как децата реагират на дадена информация – дали ги прави щастливи, ядосани, или тъжни. Обикновено подобни емоции подтикват човек да
натиска бутона за споделяне,
за да търси съпричастност
сред своите виртуални приятели
Ако забележите, че това се случва с вашето дете, му помогнете да разбере дали нещото, което го провокира към действие, е истинско.
Милн дава пример със снимка на купчини с боклук в известния лондонски Хайд парк. Тя е публикувана в социалните мрежи след голям протест срещу климатичните промени. Фотографията наистина е направена на това място, но не след митинга, а доста преди това. Пускането ѝ заедно с кадри от него обаче успешно омаскарява природозащитниците, като ги представя като хора, които също имат разрушаващо поведение за околната среда.
“Това е класически пример за нещо, което е създадено, за да ви накара да имате силна емоционална реакция към историята. Може да го подложите на проверка чрез обратно търсене на изображения, за да видите откъде точно идват тези снимки. Това е наистина доста лесно да се направи. Просто щракнете с десния бутон на мишката върху изображението и след това изберете функцията на Google за обратно търсене. Така ще видите много сайтове, които използват едни и същи снимки и може да проследите къде интересуващата ви фотография е публикувана за първи път и към каква история”, обяснява Милн.
Тя съветва да се подлагат на съмнения дори съобщения от знаменитости с милиони последователи в социалните медии, тъй като някои от тях също много успешно биват използвани за манипулации или реклама. Освен това съществуват и редица фалшиви профили, които е трудно да бъдат разпознати, особено от деца.
Затова е добре те да бъдат насърчавани още от ранна възраст да мислят критично и да търсят надеждни източници за информация. Например, ако забележите, че детото ви непрекъснато влиза в едни и същи сайтове или следи конкретни канали в ютюб, седнете заедно с него и разсъждавайте върху съдържанието им.
Помогнете му да провери
някои от нещата, които чува
или вижда, дали са истина
Използвайте за целта образователни онлайн платформи, библиотеки и енциклопедии. Много хора разчитат на Уикипедия, която наистина е бързо средство за търсене на факти, но при нея съществува риск информацията да е подвеждаща или неточна, тъй като събирането ѝ става на доброволни начала от хора и организации, не се проверява от експерти и във всеки момент може да бъде променяна.
Ако се затруднявате да откриете надеждни източници за дадено нещо, може просто да пуснете търсене за него в Google заедно с думата “измама”. Обикновено за шокиращите и щироко обсъждани теми в интернет се съдържат и публикации за тяхната достоверност.
Обърнете внимание на детето да проверява датите на онлайн съобщенията, тъй като съществува практика стари новини да се рециклират през социалните медии, особено когато става дума за здравни съвети и статистически данни. Това много често се случваше по време на пандемията, когато информационният поток за коронавируса беше огромен и много динамичен. Насърчавайте го да се интересува и от професионалните характеристики на авторите, чиито съобщения чете с интерес в мрежата. Обяснете му, че експерт в дадена област обикновено е по-надежден източник от любим ютюбър, че съдържание, което е маркирано като рекламно или спонсорирано, може да е повлияно от нечий интерес.
И най-вече помнете, че това не е работа за един ден. Борбата с фалшивите новини изисква дългогодишни последователни действия и работа в екип с учители, съученици и други родители, тъй като изкушенията в интернет са много и перспективата е да стават още повече.