Д-р инж. Румяна Вълканов: Битките си съм печелила именно защото съм жена
Няколко пъти съм губила всичко и винаги съм стартирала отново още по-мотивирана, споделя собственикът и председател на Съвета на директорите на „Енерджи МТ“ ЕАД
Родена съм малко след Пражката пролет в семейство на служещи, както се казваше едно време, в София, недалеч от жълтите павета. Имах един познат, който се шегуваше: „Вие в София най-вероятно сте нямали родилни домове, защото сте раждани по улиците.“ (Нали софиянци не казват „роден в София“, а „роден на „Оборище“, „Витошка“.) Възпитана съм в строг австрийски дух и математическа точност – до 7-годишна възраст посещавах частна детска градина на ул. „Раковска“, създадена и управлявана от австрийка, омъжена за български професор по математика. Наученото в първите 7 години беше постоянно надграждано от строгите родителски тела вкъщи (майка – полковник от ДС, и баща – автомобилен състезател), след което, в духа на математиката, завърших с отличен успех Софийската математическа гимназия. Нямайки право на грешки, трябваше да продължа да уча архитектура и да наследя дядо ми, но в крайна сметка след 18-годишен „строг тъмничен затвор“ свободолюбивата ми душа реши да се разбунтува и отказах да кандидатствам архитектура въпреки солидната ми подготовка през последната гимназиална година. (За младите читатели – в онези времена нямахме право да кандидатстваме в повече от 1 висше учебно заведение.) Вследствие на това кандидатствах в МЕИ (сега ТУ) и с отлични оценки на кандидатстудентстките изпити бях приета да следвам „Електроника“. В университета специализирах звукорежисура, спечелих стипендия на радиото и след като завърших през 1991 г., започнах първата си работа като звукорежисьор в БНР. Изпълних мечтата си! Работейки зад пулта обаче, осъзнах, че мечтите невинаги се покриват с реалността, и след настъпилото разочарование се насочих да уча финанси в УНСС. Междувременно имах шанса да започна работа за агенция Ройтерс, където отговарях за продажбите на финансова информация за България, Албания и Северна Македония и наши клиенти бяха всички банки, брокерски къщи и борси. Едва на 25 години имах възможността да се докосна до голяма международна корпорация и да усетя тежестта на делегираните ми права и отговорности. Тези 3 безценни години, прекарани в Ройтерс, ме изградиха като изключително отговорен служител и ме провокираха да развивам креативността и инициативността си. В края на тези 3 години – през пролетта на 1997 г., на бял свят се появи синът ми Кристиан и след като се отдадох на майчинството в продължение на 1 година, рецензентът на дипломната ми работа в УНСС доц. д-р Пламен Орешарски, който по онова време беше заместник-министър в Министерството на финансите, ми предложи да оглавя новосъздадения отдел „Плащания по дълга“. Всъщност това, което съм постигнала към днешна дата, дължа на различните сфери, в които съм работила и съм се развивала – Ройтерс, държавната администрация, държавните дружества – „Булгартабак“ и „Булгаргаз“, за да стигнем допреди около 15 години, когато съвместно с партньори от Румъния, а впоследствие и с български партньори,
създадох една от първите
компании за търговия с електроенергия
След богатия ми опит с медии, финанси и енергетика точно в сферата на електроенергетиката се почувствах напълно в свои води. Разбира се, бях провокирана и от факта, че търговията с електроенергия е комбинация от двете образования, които имам, и по онова време беше изцяло нова сфера на дейност, където най-малко се очаква да се изявява една млада жена. Натрупала богат опит с различни проекти, реших, че компанията, която създавам и ще развивам в бъдеще, трябва първо и преди всичко да има мотивиран и способен екип и мотото, което изповядвахме в началото с колегите, с които стартирахме и с които до ден днешен сме заедно, беше „Коректност, прозрачност и изпълняване на поетите ангажименти към клиентите, независимо от финансовия резултат“. За нас винаги клиентът е бил на първо място и отчитайки, че нашият продукт се консумира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, се очакваше да сме винаги на разположение на клиентите и ние го правехме (правим го и днес). Разбира се, в началото беше трудно да ни се доверят, но доказателство за качеството на работата ни е, че първият ни клиент – „Солвей Соди“ – продължава да работи с нас, а това се отнася и за много други наши клиенти. С екипа ми сме едно голямо семейство и смятам, че това изключително много помага за успешната ни работа. Усеща се и от партньорите, с които работим, и така печелим доверието на нашите клиенти. Преди 10 години създадох изцяло собствената си компания за търговия с електроенергия – „Енерджи МТ“ ЕАД, тъй като бизнесът стана изключително сложен и рисков, не толкова печеливш, а партньорите, които имах – „големите мъже, на които трябваше да се опра“, се оттеглиха и аз – „слабата и крехка жена“ – продължих професионалната битка сама. Последователно печелех и губех, но вярвах и знаех, че имам качествата и знанията, имах екипа зад себе си и разбира се, не на последно място, верни приятели, на които можех да се доверя. И в крайна сметка спечелих. Винаги съм смятала, че битките съм печелила именно защото съм жена. Жената за мен е по-големият стратег, може да огледа дадената ситуация от повече ъгли и освен това
на жената ѝ е по-лесно да
отстъпи една крачка назад,
за да направи после 2 напред
Може би дойде времето да спомена, че преди 7 години на бизнес среща срещнах съпруга си – проф. Николай Вълканов. Както споменах, на няколко пъти съм губила почти всичко и в един от тези моменти той ми помогна, без почти да ме познава. Помогна ми финансово, което ми донесе спечелване на битката. Финансовата помощ беше върната и оттогава компанията ми се развива възходящо, но подкрепата беше безценна и без нея нямаше как да спечеля битката, а в резултат на това и войната. Казват, че първият милион е най-трудният, но естеството на бизнеса ми е такова, че много пъти съм имала първи милиони, тъй като съм тръгвала от нулата, да не кажа от минус няколко милиона. Въпреки това считам, че найголямата ми печалба винаги е бил екипът, който изградих в последните 15 години. Не на последно място, искам да отбележа, че синът ми Кристиан, който сега е на 24 години, ме е мотивирал винаги да се развивам, да му бъда пример, да му бъда опора, да му бъда майка, баща и приятел и никога да не показвам слабост в трудни моменти. Разбира се, имах и късмета след битката, която спечелих с безценната подкрепа на Николай, отношенията ни да прераснат в нещо повече, да преминем заедно през прекрасни, но и трудни моменти, за да създадем едно здраво семейство точно преди 2 години. Или по-скоро аз и синът ми имахме честта да се присъединим към неговото голямо и сплотено семейство.
Николай е първият
и единствен мъж в живота ми,
който не се изплаши от това,
че съм силна и упорита
Напротив, това го предизвика и мотивира да се бори за мен. Открихме се в бизнеса и продължаваме до ден днешен да работим заедно, да се предизвикваме, да спорим и поне по мое мнение, да намираме успешните и работещи решения. За щастие, пандемията не промени съществено дейността ни. Естествено, преживяхме сътресения в началото, но овладяхме проблемите и сега продължаваме да се развиваме. Имам и прекрасен приятелски кръг, с който се стараем въпреки пандемията и житейските неволи често да се срещаме, да поддържаме духа си и да се радваме на приятните емоции. Искрено си пожелавам в бъдеще така да структурираме работата си, за да имаме повече време за семейството, децата и приятелите, да караме ски, да се гмуркаме и да пътуваме, за да избегнем „бърнаута“, който ни дебне зад всеки ъгъл. П.С. Днес е събота и, мислейки над вашите въпроси, денят започна и протече по следния начин: Събудих се в 8 ч., а в съседната стая спяха 4 деца – малкият син Ники, племенниците ми и внучката на Николай. Заредена с положителни емоции от тази мила гледка, направих палачинки за закуска, разбира се, диетични с лимецово брашно, но сервирани с течен шоколад. След редене на Lego с по-малките и организация на рождения ден на вече 15-годишния тийнейджър Ники, който ще стартира в 18:30 с приятели, аз отскочих за кратко (4-5 часа) до обекта, за да проверя как вървят довършителните работи на актуалния ни проект – бизнес сградата NV Tower. След като подготвих интервюто, бързам да се прибера до 18 часа вкъщи, за да украся с балони хола, да оставя големите вече тийнейджъри да празнуват и да заведа малките момичета на басейна. Вечерта се надявам с Николай да се насладим на прекрасната вечеря, която ще приготвя, и да я полеем с чаша хубаво вино. Така си пожелавам да изглежда всеки мой ден. Наздраве!
- Какви съвети бихте дали на своето 20-годишно „аз“ и от какво бихте се отказали, ако бяхте с днешния опит и мъдрост?
– Да е по-търпелива и не толкова емоционална. Не бих се отказала от нищо, в крайна сметка всичко, през което съм преминала, ме е довело до мястото, на което съм в момента
- Какво винаги сте искали да кажете на мъжете, но не сте се осмелявали?
– Няма такова нещо. Винаги съм казвала всичко, което съм искала, независимо от позицията и възрастта на мъжете, с които съм работила и живяла (баща, брат, съпруг, министри, началници и партньори). И смятам, че така би трябвало да бъде.
- Ако загубите всичко, което сте постигнали, с какво ще се заемете?
– Отново с изграждане на същото, защото в това ми е силата. На няколко пъти ми се е случвало да изгубя всичко и винаги съм стартирала отново още по-мотивирана и мобилизирана и съм изваждала компанията си от тъмнината на тунела.
- На кого с какво помогнахте дотук и каква благотворителна кауза бихте подкрепили или подкрепяте?
– Помагала съм и продължавам да помагам на доста хора, но не обичам показността и публичността. Благотворителността е личен акт и не одобрявам да се парадира с нея. През годините съм подпомагала болни хора, деца, дарявала съм средства за култура, изкуство и образование.
- Какво е човечността?
– Да подадеш ръка в труден момент, без да очакваш нищо насреща.
- Как дефинирате и обяснявате успеха – своя и на други хора?
– Трудно ми е да съдя за другите, мога да говоря само за себе си. За мен успехът е съчетание от инициативност, умение за поемане на риск и изграждане на добър колектив.
- Как ще убедите българина, че е време да спре да мрази успелите и богатите?
– Според мен това не е черта само на българина. Сблъсквала съм се с подобно отношение и в Австрия – държава, с която животът ми е неразривно свързан – там изключително много не харесват успелите източноевропейци. По-скоро отдавам този факт на човешката природа и аз лично игнорирам подобно поведение. Смятам, че именно успелите, богатите и инициативните хора движат по някакъв начин света напред, поемайки риска на големи инвестиции, осигурявайки финансирането им, създавайки работни места и не на последно място, плащайки сериозни данъци, даващи възможност за развитие на съответната община, град, държава, от което в крайна сметка всички са облагодетелствани. Надявам се някой ден българинът, а и не само той, да го проумее и приеме.
- Как учите себе си, децата си и екипа си на толерантност – към различните и към тези, които не мислят като вас?
– Първо, с личен пример. Второ, Успелите, богатите и инициативните хора движат света напред ” смея да твърдя, че съм изключително толерантен човек. В общуването си с хората не отдавам значение на раса, пол, образование, сексуална ориентация или външен вид. Основна роля за мен играе възпитанието, отношението към работата и околните, както и влагането на мисъл във всяко действие.
- Кои са вашите „малки радости“, които си подарявате. В края на деня кое е по-ценното: успяла или щастлива?
– Чаша хубаво розе, вкусна храна, спокойна вечер у дома или с приятели и разбира се, като всяка една жена си позволявам шопинг „от време на време“. Също така обожавам да чета и си пожелавам най-накрая да ми остане време да прочета всички книги, които са ми подарили през последната година. Другата ми страст, за която също напоследък не ми остава време, е готвенето, в кухнята се разтоварвам, обичам да импровизирам и според колеги и приятели правя най-хубавата руска салата, капама и чийзкейк. Дали успяла, или щастлива – и двете – не виждам как човек би се чувствал щастлив, ако се е провалил (независимо дали става въпрос за ежедневните задачи или за професията като цяло).
- С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато влезете в ролята на пенсионер?
– Надявам се поне да съм променила господстващото мнение, че жените нямат място в сектор „Енергетика“. Ще се радвам кадрите, които са израснали покрай мен, да продължават още по-успешно да се развиват в тази сфера и да имат още по-големи постижения. От позицията на пенсионер – щастлива баба (Дай, Боже!) – бих искала да възпитавам внуците си в инициативност, толерантност, уважение на семейните ценности и по възможност да им предам поне частица от житейския си опит и така да продължавам да променям света, дори и с малко.
Интервюто е част от „Жените, които променят“– първия по рода си алманах на успеха и женската сила, издание на „24 часа“ и MILA.bg. Луксозното списание събира на 300 страници историите на едни от най-успелите и влиятелни жени в България.От него ще научите техните формули за успех в бизнеса, в изкуството, в семейството, в живота, както и откровенията им за пътя, който са извървели дотук – за стръмното по него и за височините, за страховете, които са неизменни, но и за мотивацията и вдъхновението, които винаги надделяват.
Може да намерите „Жените, които променят“ на местата за продажба на списания в цялата страна.