Поне 30 млрд. евро положителен ефект за икономиката от санирането до 2030 г.
Обновяването на сградите сваля с 60% разходите за отопление
Кметовете настояват програмите да не спират
Българският Национален план за възстановяване и устойчивост, който така и не бе внесен до 30 април в Европейската комисия за одобрение, в момента се гледа под лупа от много хора и най-вероятно ще претърпи промени. Още повече че в служебното правителство бе назначен не просто министър, а вицепремиер – Атанас Пеканов, на когото това ще е основната задача в краткия живот на това правителство.
И тъй като съществена част от една четвърт от плана – “Зелена България”, са парите, предвидени за саниране на жилищни и нежилищни сгради, има реална опасност да се посегне точно на тези разходи и те да бъдат разхвърляни върху други дейности.
От общо 3,6 млрд. лв. в “Зелена България”
2,093 млрд. лв.
в последния
вариант са
предвидени
за саниране,
като 1,427 млрд. са за обновяване на жилищни сгради, останалите пари са за административни, търговски и промишлени. Опасенията не само на строителния бранш, а и на местната власт са, че тези средства най-малкото ще се стопят.
Което ще бъде голяма грешка. Преди броени дни Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) настоя във финалната версия на българския план да остане структурирането на интегрирана Програма за енергийна ефективност на сградния фонд, в това число и за енергийно ефективни мерки в публични и частни сгради, включително и паметници на културата, както и за модернизация на уличното осветление.
“НСОРБ настоява за продължаването на тази програма още от 2019 г. Въвеждането на мерки за енергийна ефективност е
и компонент от
Зелената сделка като част от мерките за намаляване на вредните емисии. Ние не разглеждаме въвеждането на мерки за енергийна ефективност като “саниране” и “стиропор”, а като комплекс от дейности, водещи до подобряване на енергийния клас на сградите, в които се инвестира. Разбирайки многоаспектността на задачата, НСОРБ подготвя и подписване на меморандуми за партньорство с браншови организации на специалистите в строителния процес - архитекти, инженери в инвестиционното проектиране, строители и др., за съвместна координация на усилията”, се казва в писмото на сдружението на местните власти, подписано от председателя на НСОРБ - кмета на Велико Търново Даниел Панов.
Колкото и да се твърди, че санирането не е икономическа мярка, последиците от такова реновиране на жилищните и нежилищните сгради има съвсем не незначително въздействие върху икономиката.
В настоящата стратегия за обновяване на сградния фонд в България например се казва, че дългосрочните програми за саниране ще намаляват зависимостта от внос на енергийни суровини. В документа се изчислява, че само за десетте години между 2021 и 2030 г.
санирането ще
помогне да се
спестят 2971
гигаватчаса
енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите.
Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, от спестените разходи за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията. Всички преки и косвени ефекти от санирането са изчислени на между 30 и 40 млрд. евро за целия период на действие на стратегията.
Разбира се, разходите също не са малко. Само за санирането на жилищните сгради например са необходими по около 257 млн. лв. всяка година от сега до 2025 г., по над половин милиард лева всяка година до 2030 г. и след това по около 1 милиард лева годишно до 2050 г., което прави само този разход към 25 млрд. лв. общо.
При това е направено уточнението, че инвестициите може да излязат с около 30 на сто повече заради съпътстващи разходи, които няма как да се изчислят за такъв дълъг период от време.
Според стратегията санирането ще доведе и до създаването и поддържането на
17 600 нови
работни места
и допълнителен годишен ръст на БВП от 557 млн. лева към 2030 г. Това в момента е малко под 2% от актуалния годишен БВП на България.
Индустрията, свързана със санирането, в никакъв случай не е ограничена само до стиропора. Тя включва в себе си и ред други материали, защото върви заедно с конструктивното укрепване на сградите или поне така беше с приключващата вече Национална програма за енергийна ефективност. Въпреки твърденията на Мая Манолова, че това не се е правело, факт е, че всички проекти до един включваха и
обследване на
всеки блок,
преди да се пристъпи към топлоизолирането. Конструктивно са укрепени едва 10% от сградите, защото само за толкова от тях това се е наложило.
Но ако строителният бранш и общините се струват на някого заинтересована страна по отношение на санирането, то същото не може да се каже за останалите страни - членки на ЕС, поне онези, които вече внесоха своите планове за възстановяване и устойчивост. Сред тях няма нито една, която да не предвижда средства и за повишаване на енергийната ефективност на жилищните и нежилищните сгради.
При това България е значително изостанала в сравнение с останалите страни членки с процесите по обновяване на съществуващия жилищен фонд, строен навремето по индустриален способ – панелни сгради, ЕПК, пакетоповдигащи плочи и др. Много от страните в Централна и Източна Европа извършиха тези дейности още през 90-те години и вече са забравили за тях.
Любопитна част от националната стратегия са изчисленията колко струва санирането. Те показват, че 186,48 лв. с ДДС са необходими за санирането на 1 квадратен метър жилище в панелен блок. Ако става дума за еднофамилна къща, същото усилие ще струва средно 295,47 лв. за квадрат. Тези изчисления показват, че санирането на едно средно жилище от 80 квадрата в блок излиза към 14 918 лева. Ако едно еднофамилно жилище е 100 квадрата, привеждането му към съвременните изисквания за топлоизолация ще излезе близо 30 хиляди лева.
Тези изчисления обаче са правени с условието, че се приложат мерки за топлоизолация, които да доведат до 60 и над 60% спестяване на разходите за отопление. Такива мерки са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, топлоизолирането на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на енергоефективно осветление по стълбищата.
В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок, защото това не навсякъде се налага. Ако обаче се окаже, че самата конструкция на сградата е повредена, разходите нарастват почти двойно.
Съвсем други са сумите за саниране на друг вид сгради – детски градини, болници, училища и административни сгради, които се оказват доста по-високи от тези на жилищата. Например една обикновена административна сграда би могла да се санира срещу 223,98 лв. за всеки квадратен метър площ в нея, а при детските градини разходът ще е 250,27 лв.
Средната стойност за топлоизолирането на един квадратен метър от училищна сграда излиза 281,64 лв. Всички суми са с ДДС.
Най-скъпо излиза санирането на болнични сгради – по 290,28 лв. за всеки квадратен метър. При това тези изчисления са по средни цени, максималните стойности са поне двойно по-големи. Навсякъде става дума за цялостно саниране на сградата, а не за отделни части от нея - например само едно крило или само определени етажи.
Колкото до финансовите модели за санирането, всяка държава сама ще си решава механизмите. У нас процесът започна да се масовизира едва с “безплатното” саниране, при което собствениците на жилища не бяха задължени да платят нито стотинка от джоба си.
Но освен прякото финансиране от бюджета или както се предлага сега – от Плана за възстановяване и устойчивост, има още 8 съществуващи програми, които са част от оперативни програми и още 11 финансови инструмента, някои от които са нови или тепърва се създават.
Една от интересните идеи за финансиране на санирането в стратегията например е топлофикациите да го платят за жилищните сгради, които снабдяват с топлоенергия, срещу договор с клиентите.
По силата на него абонатите ще продължат да плащат усреднена стойност на предишните си сметки за отопление още няколко години.
Реално обаче
сметките за
парно и топла
вода ще са с
около 60%
по-ниски
отпреди и разликата ще покрива стойността на енергийното обновяване.
Самите топлофикации, а и други комунални дружества в района ще могат да финансират този разход чрез многобройни кредитни и гаранционни фондове. Част от тях все още се създават по силата на европейската Зелена сделка.
Такава програма е например “ИнвестЕС”, която ще действа между 2021 и 2027 г. като продължение на плана “Юнкер” и се очаква да акумулира 650 млрд. евро през този период.
Освен това
възниква цял
един нов пазар за
саниране, при
който
специализирани
фирми ще могат
да поемат
разходите,
но срещу договор със собствениците на жилища, че им дължат част от спестеното от отоплението.
При 60% по-ниски сметки за парно след санирането около 5-6 години ще са достатъчни топлоизолирането и другите дейности да се изплатят напълно. При 40% енергийно спестяване този срок ще е около 10 години.
Във всеки случай прекъсването на програмите за саниране, и то точно в момента, в който процесът едва се е отпушил и интересът към него е голям, граничи с неразумното, даже минава тази граница.
Други страни от ЕС също
искат пари за жилищата
До този момент своите планове в Еврокомисията са внесли Белгия, Дания, Германия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Австрия, Португалия, Словакия, Словения и Полша.
Франция очаква да разполага с 40,9 млрд. евро от Фонда за възстановяване и устойчивост, като в националния си план за възстановяване и устойчивост страната поставя енергийната ефективност на сградите на първо място. 24% от средствата ще бъдат насочени за дигитализация на бизнесите, а останалите - за развитие на регионите и за цифрови умения. Акцент се поставя и на обучението на младите хора.
Основният финансов ресурс ще бъде насочен за енергийната ефективност на частни и обществени сгради, като целта е намаляване на потреблението на енергия, както и подобряване на качеството на живот на домакинствата. За целта се предвижда масово саниране на обществени и жилищни сгради и подобряване на стандарта на живот на хората.
Стратегията за икономическа, социална и климатична политика, която френското правителство възнамерява да разгърне през следващите няколко години с изпълнението на плана, има за цел да отговори на настоящата криза. Амбициозната програма за структурна реформа ще позволи на възможно най-много хора достъп до платена заетост в истинската ѝ стойност, борба срещу неравенствата и укрепване на конкурентоспособността на фирмите.
Националният план за възстановяване и устойчивост на Франция обхваща и шестте приоритета, посочени в Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост - “зеленият” преход, цифровата трансформация, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, сближаване, социална, териториална и институционална устойчивост и образование.
Италия трябва да получи общо 191,5 млрд. евро, включващи 68,9 млрд. евро безвъзмездни средства и 122,6 млрд. евро заеми.
Италианският план също е структуриран около цифровизация, иновации, конкурентоспособност и култура, “зелена” революция и екологичен преход, инфраструктура за устойчива мобилност, образование и изследвания, сплотеност и здраве. Те предлагат проекти във всички водещи европейски области.
На първо място Италия си поставя амбициозната цел да модернизира цифрово инфраструктурата на страната, публичната администрация и производствената система. Ще се наблегне и на дигитализирането на услугите в туризма и културата.
На второ място е поставена т.нар. зелена революция и екологичният преход. В плана тя е структурирана в 4 компонента и е насочена към постигане на екологичен преход на обществото и икономиката в съответствие с европейската Зелена сделка. Включва интервенции в селското стопанство, устойчива и кръгова икономика, инвестиционни и изследователски програми за източници на възобновяема енергия, развитие на веригата за доставка на водород и устойчива мобилност. Очакват се също така действия, насочени към спестяване на консумация на енергия чрез енергийна ефективност на публични и частни недвижими имоти. Планирани са и инициативи за повторно залесяване, ефективно използване на водата и подобряване на качеството на вътрешните и морските води.
Планът на Германия за възстановяване и устойчивост включва мерки на обща стойност 27,9 млрд. евро и тъй като максималното финансово участие под формата на безвъзмездни средства, което е предвидено за Германия, е 25,6 млрд. евро, допълнителната сума се предвижда да бъде покрита от държавата.
Германският план е структуриран около шест приоритета, които включват мерки за реформи и инвестиции, свързани с действията в областта на климата и енергийния преход, цифровизацията на икономиката, инфраструктурата и образованието, социалното участие, укрепването на устойчива на пандемия здравна система, модернизирането на публичната администрация и намаляването на пречките пред инвестициите. Проектите в плана обхващат целия жизнен цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост до 2026 г.
По време на брифинг за представяне на визията на Федералната република финансовият министър Олаф Шолц заяви, че Германия има за цел да похарчи 11,5 милиарда евро за подпомагане на компаниите да преминат към водород като енергиен източник, както и за стимули за закупуване на електрически автомобили, автобуси и влакове и за обновяване на сградите за подобряване на енергийната им ефективност.
Повече от 14 млрд. евро са заделени за подпомагане на цифровите промени, например за подкрепа на автомобилната индустрия да преобразува производствените си процеси, както и да се направят секторите на образованието, здравеопазването и публичната администрация подготвени за бъдещето.
Германският финансов министър също така заяви, че държавата възнамерява да постави основите на европейска „облачна инфраструктура“ и да развие заедно с Франция възможности за изграждане на процесорни чипове от следващо поколение.
Фокусът на германския план е и върху справянето с двете големи предизвикателства за човечеството - изменението на климата и дигиталната трансформация. Заради това се предвижда декарбонизация чрез възобновяем водород до климатична мобилност и климатично строителство. Дигитализацията преминава през почти всички мерки в плана за развитие. Друга цел е насърчаването на социалното участие и участието на пазара на труда с оглед на равенството между половете. Социалната устойчивост включва също така силна система за обществено здраве и защита срещу пандемии.
Защо обновяването в Германия,
Чехия, Унгария започна отдавна.
У нас е трудно заради многото
собственици в един блок
Санирането на сградите, под което са известни най-вече дейностите по конструктивно укрепване и топлоизолиране на старите панелни блокове, е процес, който започна още в началото на 90-те години на миналия век в редица страни от Централна и Източна Европа.
Първа бе Германия, която още през 1990 и 1991 г. започна да прави всичко възможно за обновяване на панелните блокове в източните провинции. Дейностите започнаха веднага след обединението с 10 млрд. германски марки, които отпуснаха под формата на гаранции за кредити KfW (Kreditanstalt fur Wiederaufbau) и Банката за реконструкция. Така за 10 години в саниране бяха инвестирани над 75 млрд. марки, като по програмата бяха отпускани 30-годишни преференциални заеми на собствениците, които се възползват и от редица облекчения след приключване на обновяването.
В Чехия, където приблизително една трета от жилищния фонд е от панелни сгради, действаше специална програма за обновление, която бе финансирана от създадения нарочно за тази цел Жилищен фонд, който отпускаше субсидирани заеми и банкови гаранции.
В Унгария през 90-те години държавата пряко субсидираше подобрения и ремонти, като субсидиите се отпускаха от общините. Колкото и да е чудно, в Австрия също действат различни програми за обновяване на жилищния фонд, като се прилагат данъчни облекчения за жилища, които са в санирани сгради.
Общото между всички тези страни е, че там строените по индустриален способ жилищни сгради – панелни, ЕПК, пакетно повдигани и т.н., които при социализма са били общинска или държавна собственост, след това са били купени от частни лица като цели сгради, а по-голямата част от живеещите в тях продължават да са наематели, а не собственици на жилищата. Т.е. независимо от финансовия инструмент, използван за санирането на блока, грижата има собственикът на сградата. А пред самия процес на саниране не са съществували пречките и трудностите, които възникнаха у нас, където съгласие между отделните собствениците, особено ако блокът е по-голям, трудно се постига.
В България процесът се отпуши едва с т.нар. безплатно саниране. Всички предишни програми, започнали още през 90-те години, или оставаха само на хартия, или имаха нищожен ефект, заключаващ се в едва по 3-4 санирани сгради в столицата и още по една-две в големите областни центрове. И по правило от тези програми успяваха да се възползват предимно малки жилищни сгради в центровете на градовете, но не и панелни блокове в големите жилищни комплекси, които всъщност имат далеч по-голяма нужда от обновяване. Експерти у нас тогава коментираха, че това не е феномен – просто в тези малки кооперации живеят наследниците на хора, които навремето са имали далновидността да се обединят с други хора, за да си построят заедно дом. Докато в панелните комплекси живеят наследниците на хора, които по случайност са събрани в една и съща сграда с други хора.