ЦИК иска 15,7 млн. лева за организация на вота, 8 млн. от тях - за още машини
В по-големите секции у нас може да има по две устройства за гласуване
Около 15,7 млн. лв. ще са нужни на Централната избирателна комисия за подготовка и организация на предсрочните избори на 11 юли.
Това е прогнозната сума в изпратеното вчера писмо от ЦИК до Министерството на финансите, което трябва да изготви план-сметката за вота.
Най-голямото перо - 14 млн. лв., ще отиде за материално-техническото осигуряване на изборите. Тук влизат средствата за отпечатване на хартиените бюлетини, компютърната обработка на данните от гласуването, доставката на нови машини, с каквито ще се гласува и в секциите с над 300 избиратели в чужбина, логистика, софтуер и разяснителна кампания сред избирателите.
8 млн. лв. е прогнозната сума за покупка на нови машини, стана ясно по време на дебатите сред членовете на ЦИК.
1,2 млн. лв. се
предвиждат за
медийни пакети,
на които имат право партиите, коалициите и независимите кандидати за народни представители. 300 000 лв. пък се предвиждат за обучение на РИК и СИК.
Все още не е ясно колко точно машини ще трябва да се купят. Затова на заседанието възникна дебат между членовете на ЦИК дали отсега може да се посочи конкретна сума, която ще е нужна за купуване на устройствата.
В някои по-големи секции в страната може да се наложи да има по 2 машини за гласуване, допусна зам.-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева.
Затова според нея комисията трябва да направи експеримент какъв е броят на гласоподавателите, които могат да гласуват с едно устройство.
ЦИК очаква данни от “Информационно обслужване” в колко секции зад граница са гласували над 300 души, за да се изчисли колко машини са нужни за тях, уточни по-рано вчера Матева пред bTV.
Комисията ще подготви и мащабна разяснителна кампания в страната, която да покаже на избирателите как се гласува с машина.
Матева обяви и че има 78 устройства в областните дирекции на МВР, но с тях не е гласувано на избори. “Колегите, които са били в предишната ЦИК, казаха, че тези машини по някаква причина са били изпратени от доставчика по “Еконт” до РИК без санкцията на комисията. И така е преценено в този момент - и смятам, че е правилно - да бъдат съхранени в полицията”, обясни тя. По-късно в четвъртък другият зам.-председател и говорител на ЦИК Цветозар Томов уточни, че “арестуваните” в МВР машини не са 78, а 10.
Между 400 и
500 машини
допълнително
трябва да осигурим за изборите, смята той.
Според него “най-тежкият проблем е хората да преодолеят страха си от новия начин на гласуване”. Иначе физическото преместване на машините по секциите не е по-тежко от доставянето на бюлетини, посочи той пред Нова тв.
Как ще става технически видеозаснемането при оформяне на документите след края на изборния ден, ще се обсъжда и решава тепърва от ЦИК.
Веселин Тодоров, управител на “Сиела Норма”:
Можем да доставим нови 1500 устройства, ще помагаме с логистиката за чужбина
ЦВЕТЕЛИНА СТЕФАНОВА
Още 1500 машини може да достави “Сиела Норма” за изборите на 11 юли. Това обяви управителят на фирмата Веселин Тодоров.
Според предварителните разчети на ЦИК ще са нужни около 500 допълнителни устройства, но точната бройка ще стане ясна след анализ. С последните промени в Изборния кодекс бе решено, че в секциите с над 300 избиратели в страната, но и в чужбина ще се гласува само с машини.
Имаме готовност да участваме в обществената поръчка, ако бъде пусната навреме, и можем да покрием изискването за допълнителни машини, обясни още Тодоров пред “24 часа”. Освен това те могат да помагат и в логистиката при доставянето на устройствата зад граница, ако има заложено такова условие в договора. Машините трябва да са придружени от охрана, техници, които да ги инсталират, тестват и поддържат в изборния ден.
В момента всички 9400 машини, с които е било гласувано, се пазят в склад, нает от избирателната комисия. Устройства обаче
продължават да
са собственост
не на държавата,
а на доставчика
“Сиела Норма”. Причината - на фирмата не е платено нищо по договора, сключен с предходната ЦИК за 43 млн. лв., обясни зам.-председателят и говорител на новата комисия Росица Матева пред bTV.
“Не са платени, защото в договора е записано, че могат да ги платят не по-рано от 30 дни след влизане в сила на решението за обявяване на резултатите от изборите. След като се изчислят всички срокове, това е към 26 май, което означава, че те нямат право да ни ги платят преди 25 май. Няма никаква друга причина”, обясни Тодоров пред “24 часа”.
Имаше машини, които не работеха на последните избори и това бе причината да се направи проверка чия е вината. Заговори се, че е възможно
да се потърси
неустойка
от доставчика за тях.
“Теоретично е възможно, но никой не ни е предявявал каквито и да било претенции за неустойки. Разбира се, ако има нещо, което не сме изпълнили... Предполагам, че става въпрос за някакъв много малък брой машини”, каза Тодоров.
Той обясни, че по принцип има забрана да коментира как се изпълнява договорът. Такава проверка със сигурност се прави и резултатът със сигурност е известен на всички, които я правят, и е хубаво да го обявят, добави той.
Партиите се регистрират до 26 май
До 26 май партиите и коалициите, които искат да участват в предсрочните парламентарни избори на 11 юли, трябва да подадат документи за регистрация в Централната избирателна комисия.
До 31 май пък инициативните комитети, които искат да издигнат независими кандидати за депутати, трябва да подадат документи в съответната районна избирателна комисия. Това стана ясно на заседанието на ЦИК вчера при приемането на хронограмата за вота на 11 юли.
Срокът за регистрация на кандидатските листи в РИК е до 17 ч на 8 юни.
До 9 юни трябва да се проведе жребият за номерата на партиите и коалициите в бюлетината, а на 11 юни се открива предизборната кампания.
Най-късно до 15 юни ЦИК трябва да определи как ще гласуват хората, които ще са под карантина или изолация. Последните промени в Изборния кодекс предвиждат те да могат да подават заявление, че искат да упражнят правото си на глас и в изборния ден, както и да гласуват на мястото, на което са под карантина, а не само по постоянен или настоящ адрес.
До 26 юни е срокът, в който избирателите с различен постоянен и настоящ адрес могат да заявят пред общините, че искат да гласуват по настоящ адрес.
Всички имена на избраните 240 депутати пък ще са ясни до 18 юли.