Медалист от Менделеевата олимпиада изписа стаята си с формули в Пловдив
11-класникът от Математическата гимназия Павел Николов влюбен в химията
Уникален талант с голямо бъдеще - така учителите от математическата гимназия “Акад. Кирил Попов” в Пловдив говорят за 11-класника Павел Николов, който вече притежава богата колекция от награди от престижни състезания по химия.
През март спечели златен медал на националната олимпиада, а месец по-късно - сребърен от международната Менделеева, където се конкурирал със 145 младежи от 28 държави. Той е единственият българин с такова високо постижение.
“Надпреварата се проведе дистанционно заради пандемията. От България бяхме 4-ма. Предоставиха ни зала в националната природо-математическа гимназия в София, тъй като условието на организаторите от Московския университет бе да има принтер, скенер и няколко камери, които да следят за преписване.
Чрез специална платформа се свързахме с квесторите в Русия. Решавахме задачи в два последователни дни, които обхващаха цялата химия – от органичната и биохимията до неорганичната и аналитичната”, разказва Павел.
18-годишният пловдивчанин
взел 75% от
максималния
брой точки
Признава, че най-много го е затруднила задача, свързана със скоростта на образуване на полимера. Не му стигнало времето, за да получи верния резултат.
“Хубавото е, че комисията веднага изпраща отговорите и имаш възможност да направиш възражение, ако смяташ, че си ощетен”, казва Павел. Той внимателно прегледал работата си и подал контестация - забелязал, че проверяващият не е е видял 2 формули. Ученият се коригирил и му присъдил още 0,75 т.
“В журито са мили хора, през тях минават стотици задачи и понякога допускат грешки”, допълни възпитаникът на пловдивската математическа гимназия.
През 2020-а пак участвал в Менделеевата олимпиада, извоювал е сребърен медал и отново открил пропуск на комисията. Тогава се оказало, че не са му дали полагаща се 1 точка. После му я дали.
Следващата цел на Павел е международната олимпиада по химия, която трябва да се проведе през юли в Осака, но вероятно отново ще е дистанционно.
Преди да се яви на нея, той ще премине през едноседмична подготовка във факултета по химия и фармация на СУ “Св. Климент Охридски”. На същото състезание м.г. пловдивчанинът е спечелил бронзов медал.
“Планирам да изкарам и шофьорски курс, защото догодина са матурите и кандидатстването”, споделя младият химик. Признава, че все още не знае какво ще следва и къде.
Колебанията му
са между химия
и програмиране
Преди Брекзита желанието му било да продължи образованието си във Великобритания, но вече таксите там са непосилни за семейството му.
Затова ще се насочи към български или холандски вуз. Павел е категоричен, че за успехите му голяма роля имат неговите родители.
“Никога не са ми налагали да се занимавам с нещо, което не ме влече. Сам поисках да уча в математическата и да се захвана с химия”, твърди Павел. Добавя, че природните науки винаги са му били интересни. Във физиката обаче имало твърде много сметки, а биологията трябвало да се научи наизуст, затова избрал химията.
“Впоследствие се оказа, че в нея има тежка математика, но и тя ми върви и не срещам трудности”, посочва отличникът. Той е благодарен на преподавателите в гимназията. Нивото на състезанията, на които се явява, вече далеч надхвърля учебния материал. Затова чете сам и се подготвя с настоящи и бивши победители в олимпиади.
Един от тях работи в БАН и си е направил лаборатория у дома. Павел обича да му гостува, за да правят заедно химически реакции. Според него в училище не са застъпени сложни експерименти, на учителите не им стига времето и децата не успяват да проумеят, че химията не е странни формули, а динамична наука.
“Но за да го разбереш, трябва да ти е интересно и да полагаш усилия. Не съм от хората с железен дневен режим и не си определям колко часа ще се готвя по химия. Имам книжка с минали Менделееви олимпиади и когато реша, се залавям с нея”, посочва ученикът. Негов ментор е възпитаникът на английската гимназия в Пловдив Евгени Стателов. В момента той следва химия в Германия.
“Павел вече е толкова напред, че дори сам ги съставя.
Може да
издаде
свой
сборник”,
коментира преподавателят му по химия в математическата Емилия Иванова. По думите момчето има безспорни заложби и всичко му се случва с голяма лекота.
“Който и да му е учител, той пак ще успее. В същото време е изключително скромен, става му неудобно, когато го хвалят. Той е в националния отбор по химия и там са удивени от неговия талант”, разказва Иванова. По думите Николов води школа по химия в гимназията си и умее и да преподава знанията си на по-малките ученици, и то на достъпен език.
“Павел непрекъснато надгражда. Давам му много учебници по химия, прочита ги за нула време и ги връща. Самообучава се”, добавя учителката. В математическата са горди с победите му.
“Той прославя не само името на гимназията, но и на Пловдив и страната ни”, горда е директорката Веселина Карапеева. Нейната болка е, че
училището не е в
собствена сграда
и не разполага с нужните лаборатории, за да се дава максимум на такива изявени деца. И Павел признава, че има какво още да се желае за оборудването по химия.
“За дистанционното обучение през пандемията обаче всичко беше организирано много добре. Не съм съгласен, че не се получавали нужните знания. На мен ми харесва, защото е по-свободно. Ако ученикът иска да внимава, ще научи”, смята младият химик.
Като недостатък на онлайн уроците посочва липсата на жив контакт между децата. Затова бил щастлив, когато се върнал в клас.
“Синът ни се подготвя сам - не е ходил на частни уроци, нито пък е търсил помощта ни”, твърдят родителите му Атанас и Екатерина. Бащата работи в БДЖ, а майката е програмист. Двамата признават, че като ученици също са били отличници.
Екатерина до ден днешен си спомня случка в кухнята, когато 3-годишният тогава Павел започнал да си играе с верото.
“Ти химик ли ще ставаш?”, попитала го тя. Отговорът бил: “Химик, химик.”
Още в детската градина момчето се проявявало като будно и любознателно. Учителките били изумени, че знае планетите от Слънчевата система.
Един ден бащата го взел на тавана и попаднал на старите си учебници по химия. Взел ги, за да види какво помни от материала, но и синът му се заинтересувал. Започнал да го кара да му чете от тях.
Когато бил в
първи клас,
баща му подарил
Менделеевата
таблица
и синът веднага я научил. Започнал да проявява и заложби към математиката.
“Случвало се е на състезания още не са прочели докрай условието на задачата, и той вече е готов с отговора”, обяснява Атанас. По думите на родителите в един момент показал толкова разностранни интереси, че го посъветвали да се съсредоточи в една област. Момчето избрало химията.
Стаята му в семейното жилище е нашарена с химически формули. Една нощ писал и върху таблата на леглото, тъй като се събудил с решението на задачата в главата си, а нямал време да търси хартия.
“Никога не сме искали Павел да става професор. Докато растеше, се стараехме да му отделяме повече време, да отговаряме подробно на въпросите му, разговаряхме с него като с възрастен. Смятаме, че детето не трябва да се подценява и да се насилва да върви в нежелана от него посока”, допълват Николови.
А Павел казва, че мечтата му е най-обикновена – да има стабилно собствено семейство и дом, работа, която да обича, и спокоен живот.