Моята София
Обичам града, в който съм се родил, израснал и живея. И милея за него.
Чистотата
Често чувам: „София е мръсен град.“ Не, София не е мръсна. Поне, не много. Идете, например, в Париж, ако искате да видите мръсен град. Кметът на Париж обявява мерки за почистването му, заклеймявайки фасовете по земята, опаковките от храни и плъховете. Вижте Неапол! И той е в боклуци. Много европейски градове са по-мръсни от столицата ни. Не че трябва да се сравняваме с лошите примери, но все пак ме радва хигиенното израстване на столичаните през последните години. Голяма част от хората с кучета вече прибират изпражненията на любимците си по улиците. Все по-малко се хвърля по тротоарите. Все по-малко, но все има мърльовци и ще има.
Визията
Често чувам: „София е грозен град.“ Тук съм раздвоен. Не мисля, че столицата ни е грозна. Има прекрасни паркове и градини, има красиви сгради, вече и пешеходни зони... Но... има и грозотии: наследени от соца отвратителни жилищни мастодонти, олющени фасади, безконтролни остъклявания и загрозявания, изкорубени тротоари, за да можеш да се препъваш на воля, полуразрушени постройки...
Докога?
Околностите
София е благословена с венеца от планини, които я обграждат, и най-вече – с Витоша. Колцина са световните столици, които имат подобна привилегия? И тук е една от големите ми болки. Витоша стана трудно използваема планина. Преди 15-ина години в планината работеха над 10 ски-съоръжения. Но сега Витоша разполага само с два работещи лифта – Симеоновският и Лалето. Защо?? Заради изкривените представи за при-рода на еколозите ли? Или заради други техни интереси?
Пренаселеността
Преди 17 години имах честта да посрещна председателя на Парла-мента на Чили. Направихме разходка из София. Разпита ме колко жители има столицата ни и колко – страната ни. Казах му.
Тогава той ми сподели нещо, което се запечата дълбоко в мен: Чили има 15 млн. население, а столицата Сантяго – 5,6 млн. Жестока диспропорция. Не допускайте тази грешка, ми каза! Повтори ми го два пъти.
На път сме да я допуснем. По официални данни София има около 1 300 000 жители. Според някои печатни издания, населението, което пребивава в столицата обаче е над 2 млн. Това е сериозен проблем. Тази пренаселеност води до тежки улични задръствания, замърсяване на въздуха, липса на места за паркиране и т.н, и т.н. Този проблем не е нашенски. По цял свят големите градове изсмукват населението на малките населени места. Тази гравитация се превръща в “канибализъм”, тъй като води до обезлюдяване на много области.
Транспортът
Не мога да не отчета успехите в градския транспорт. В последните години из софийските улици тръгнаха нови трамваи, автобуси и тролейбуси. Сравнително чисти, озвучени, онагледени. Спирките – също. В действие е електронна система, която ни дава нужната информация. Да не говорим за метрото. Имаме всички основания да се гордеем с него. С една дума – както трябва да е в европейска столица.
Проблемът е претоварената улична мрежа. Задръстванията станаха жестоки. Има ли изход?
Преди години бях в Сингапур. Огромен град-държава с богато население. Направи ми впечатление обаче, че уличното движение не е претова-рено. Попитах шофьор на такси каква е причината. Оказа се, че в Сингапур има лимит на броя на колите, които могат да се притежават и ползват. Трябва да се освободи бройка, за да се пусне в движение друга кола. Мярка, очевидно неприложима за нашите условия, но... впечатляваща.
Какво обаче може да се направи у нас. Броят на такситата в София е около 6 000. Кръстосват из софийски улици и се питам: защо са им забранени т.нар. бус ленти. Недоумявам. И те превозват пътници като обществен транспорт, но не ги допускат до тези трасета. Бус лентите спокойно могат да ги поемат. На практика това няма да се отрази видимо на автобусния транспорт. Убеден съм. Моля Ви, общинари, направете тази крачка по посока на облекчаване на движението.
И още нещо дребно, но може да облекчи пътуването ни с коли. Това е поведението на шофьорите. То е два типа. Първият - агресивно, безпар-донно и нахално, вторият - възпитано и с мисъл за другите. По отношение на първите – видеоконтрол и санкции. По отношение на вторите – признателност. Изключително е приятно, когато задръстването не ти позволява да се включиш в движението и видиш присветване на фарове, които ти дават път. И гогато ти го направиш – да ти присветнат за благодарност. Нека го правим по-често. Нека го правим непрекъснато.
Друга причина за задръстените ни улици са хилядите изоставени превозни средства, загубили облика си. Докога ще ги търпим? Общинари, погрижете се да освободят жизнена площ!
Погрижете се и за паркинги – надземни, подземни... Без тях сме безпомощни, колкото и сини, и зелени зони да направите.
Накрая
Обозначението на улиците. През последните години се прави нещо похвално – на много улици из центъра, се насложиха табели с имената на улици, които се съпровождат от обяснителни табели, които имат важно поз-навателно значение, защото не всички знаят какви са заслугите на тези, на които се кръстени.
Има улици, на които обаче със стотици метри не можеш да разбереш къде си. Чудя се как пощальоните намират адресите. Толкова ли е трудно да се сложат табели?
И съвсем накрая
Обичам София. И милея за нея.